Решение № 10190 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15117/2012 г.
ВАСVIII отделение08.07.2013 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 525/31.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1148/2011 г. от Административен съд - гр. В. Търново, Първи състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10190 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15117/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите и на "Бон" ЕООД, представлявано от управителя Калин Иванов Вълчев, против решение № 525 от 31.10.2012 г. на Административен съд - В. Търново, постановено по адм. д. № 1148 по описа за 2011 г. на този съд. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите обжалва решението в частта му, с която е постановена отмяна на РА № 04251100023/27.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден от Директора на Дирекция "ОУИ" - В. Търново при ЦУ на НАП, както следва: 1. относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 32 406.80 лв. за данъчни периоди м. 08, 09 и 10.2009 г. по фактури, издадени от "Милки груп" ООД и начислените лихви за забава; 2. относно допълнително определения за 2009 г. корпоративен данък в размер на 16 203.40 лв. ведно със съответните лихви, във връзка с увеличение на финансовия резултат на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО със стойността на фактурите, издадени от "Милки груп" ООД. Обжалва се и решението в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 2 993.72 лв. "Бон" ЕООД, гр. Павликени, обжалва съдебното решение в частта му, отхвърляща жалбата на дружеството против същия ревизионен акт досежно установените с него задължения, както следва: 1. на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС за данъчни периоди м. 03.2009 г. и м. 04.2010 г. начислен ДДС в размер на 12 104.87 лв. и лихви; 2. на основание чл. 28, ал. 2 вр. ал. 3, т. 2 ЗКПО извършено увеличение на финансовия резултат за 2009 г. със сумата 34 545.38 лв., представляваща стойността на установените липси при извършената инвентаризация на стоково-материалните запаси и допълнително определен корпоративен данък в размер на 3454.53 лв. и лихви за просрочие; 3. на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО извършено увеличение на финансовия резултат за 2009 г. със сумата 25 294.46 лв., представляваща отчетени разходи за международен транспорт и препакетиране и определения в резултат на това корпоративен данък в размер на 2 529.44 лв. и лихви. Обжалва и решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. Търново сумата 541.84 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Касаторите твърдят касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Дирекция "ОДОП" - В. Търново, чрез процесуалния си представител юрк. Василева, мотивира становище за неоснователност на касационната жалба на "Бон" ЕООД. Дружеството-касатор, чрез пълномощника си адв. Терзиева, в писмена защита е изложило допълнителни съображения за основателността на подадената от него касационна жалба и за неоснователността на жалбата на приходната администрация. Претендира се и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на двете жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. По касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново при Централно управление на НАП: Този касатор обжалва решението на Административен съд - В. Търново в частта, с която е отменен процесния РА досежно отказаното с него право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 32 406.80 лв. за данъчни периоди м. 08, 09 и 10.2009 г. по фактури, издадени от "Милки груп" ООД и начислените лихви за забава, както и досежно допълнително определения за 2009 г. корпоративен данък в размер на 16 203.40 лв. ведно със съответните лихви, във връзка с предприетото увеличение на финансовия резултат на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО със стойността на фактурите, издадени от "Милки груп" ООД. За да отмени като незаконосъобразен РА в частта, с която е отказано правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Милки груп" ООД - София, административният съд е приел, че жалбоподателят е представил достатъчно доказателства, опровергаващи тезата на органите по приходите, че не е удостоверено приемането и предаването на стоките (палмово масло и храни за животни), тяхната индивидуализация и транспортирането им до обекта на жалбоподателя в гр. Павликени. Приел е, че така събраните доказателства удостоверяват реалността на доставките на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, поради което е счел, че са налице всички предпоставки на чл. 68, ал. 1, т. 1 и на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. При мотивирането на този свой извод съдът е посочил, че съгласно регламентацията на понастоящем действащия ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., ирелевантно е изследването на поведението на предходни доставчици, респективно за произход на стоката. Така, след като е разгледал относимите доказателства към реализацията на преките доставки между "Бон" ЕООД и "Милки груп" ООД, административният съд е съобразил, че двете дружества са в трайни търговски отношения по повод покупко-продажбата на палмово масло, палмов стеарин и др. суровини - представени са в тази връзка договори за покупко-продажба на палмово масло от 11.08.2009 г. и от 29.09.2009 г., както и конкретни поръчки на договорените стоки. Според съда, посочените писмени доказателства кореспондират с показанията на свидетелката Пеева - съсобственик и управител на дружеството-доставчик през 2009 г., според които договарянията са били на тримесечие и са уреждали срок, цена, количество, качество и др. параметри. В този контекст съдът е обсъдил безспорните доказателства за извършеното ефективно разплащане между дружествата като косвено доказателство (индиция) за извършените насрещни престации по договорените доставки. Разгледани са и относимите към тази част от спора констатации на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, според които и двете дружества са организирали и водили редовно текущо счетоводно отчитане в съответствие със ЗСч, счетоводните стандарти и утвърдените индивидуални сметкоплани. В счетоводството на жалбоподателя е отчетено задължение към доставчика, ДДС и са заприходени получените суровини; при влагането на суровините в производствената дейност изразходваните количества са отписвани от материалната сметка и са осчетоводени като разход за материали по сметка 601 "Разходи за материали"; след това разходът е отнесен в сметка 611 "Разходи за основна дейност" със себестойността на готовата продукция за отчетния период (мастни топки), като по този начин суровината е намерила отражение в себестойността на произведената продукция. Според съда, придобитото във връзка с производството на ревизираното дружество палмово масло е изписвано на база на следните документи: кантарна бележка, товарителница стокова разписка, платежно нареждане, декларация за съответствие, за които съдът е приел, че не е опровергана тяхната истинност, въпреки предприетото оспорване от страна на приходната администрация. За да достигне до този извод, административният съд се е аргументирал с несъмнената взаимовръзка, която може да бъде направена между посочените доказателства, а така също и с изявлението на свидетелката Костадинова, че с подписите си върху товарителниците и кантарните бележки е удостоверила получаването от името и за сметка на "Бон" ЕООД на процесните стоки. Въз основа на изложеното е формиран решаващия извод за доказаност на процесните доставки, обоснован с надлежното счетоводно заприхождаване и отчитане на стоките, с доказателствата за получаването на палмовото масло и храните за животни, както и за последващата им реализация. Този извод според съда не се разколебава от некредитирането на приложените РА на преките доставчици, нито от неотносимостта на издадените АПВ на ревизираното дружество, всичките влезли в сила след 19.12.2007 г., когато са и ефективно възстановени сумите по тях. По отношение извършеното на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО преобразуване на финансовия резултат на ревизираното дружество със стойността на фактурите, издадени от "Милки груп" ООД, съдът е приел същото за материално незаконосъобразно, позовавайки се на установената реалност на фактурираните доставки, от една страна, и на спазения принцип на документална обоснованост - от друга. Така мотивиран съдът е отменил РА в частта на допълнително установения за 2009 г. корпоративен данък в размер на 16 203.40 лв., ведно с начислените лихви. Решението е правилно. Наличието на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит пораждат това право само по отношение на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Затова при преценката на органа по приходите дали е възникнало за получателя по доставката спорното право, същият има правомощието да провери реално ли е осъществена доставката, т. е. дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателя да възникване правото на приспадане на данъчен кредит. В реда на изложеното следва да се посочи, че в случая правните изводи на първостепенния съд, свързани с тълкуването на разпоредбите на закона са правилни. В закона няма легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5, но по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 8 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от закона и е основание за непризнаване правото на данъчен кредит. От горното следва, че единственото основание, въз основа на което данъчният орган може да откаже признаване на данъчен кредит е да се докаже, че липсва реална доставка на стоката, по повод на която жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит по реда на чл. 71, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 и 2 ЗДДС. В противоречие с предписанията на понастоящем действащия ЗДДС органите по приходите са обосновали изводите си въз основа на преобладаващ анализ на предходните, а не на преките доставки и това обстоятелство законосъобразно е съобразено от първостепенния съд. Наличието или липсата на доказателства единствено по отношение на предходните доставки е факт, който сам по себе си не може да бъде основание за отказване на данъчен кредит, като наред с това в конкретния случай според настоящата инстанция са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи съществуването на стоката и нейното предаване от прекия доставчик на данъчнозадълженото лице. Както бе посочено - по-горе предмет на процесните фактури са палмово масло и храни за животни. Съгласно чл. 24, изречение второ от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. По делото са приложени конкретни поръчки на договорените стоки по Договорите от 11.08.2009 г. и 29.09.2009 г., кантарни бележки, товарителници, стокови разписки, платежни нареждания, декларации за съответствие и др. Основателно е твърдението на ответника по касация, че за да се докаже претендираното от жалбоподателя и отречено от ревизията право, следва с кореспондиращи помежду си доказателства да се установи реално извършване на доставките. Изводът на съда, че с горецитираните доказателства и данните от заключението на счетоводната експертиза това е сторено е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Доказателствата за реалното осъществяване на доставката на стоки могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика; и такива за прякото й реализиране и транспортиране на стоките, предмет на доставката, към които следва да се причислят приемо-предавателни протоколи, складови (или стокови) и пътно-прехвърлителни разписки, експедиционни бележки, товарителници, пътни листове и др. В случая органите по приходите са счели, че не са налице втората група доказателства, а, както бе посочено по-горе, такива са ангажирани по делото. Така представените доказателства за реално осъществяване на преките доставки по процесните фактури се подкрепят и от заключението на ССчЕ, която не е оспорена от страните и се кредитира от съда. От заключението се установява, че процесните фактури са осчетоводени от ревизираното лице като покупки на стоки с право на данъчен кредит и като задължение към доставчика. Установено е и осчетоводено плащане по всички фактури към доставчика. В счетоводството на преките доставчици фактурите са отчетени като приходи от продажби с начислен данък върху добавената стойност; отчетени са приходи от продажба на стоки по процесните фактури. Отделно от това и в потвърждение на изложеното е и фактът, че според експертното заключение количествата доставена стока съответстват на количествата от същия вид, които са били предмет на последваща реализация. Неоснователно е водещото оплакване на касатора, че съдът е изградил своите изводи в противоречие с теорията за доказателствената сила на частните свидетелстващи документи., като е игнорирал факта, че съдържащите се по делото товарителници не съдържат подпис и печат на превозвача. Освен, че обективно не почива на данните по делото, тъй като само върху една малка част от визираните документи липсва някои от посочените реквизити, посоченото обстоятелство не може да бъде разглеждано изолирано от всички останали събрани доказателства във връзка с получаване на стоките. Въз основа на систематичен цялостен анализ на събраните преки и косвени доказателства първоинстанционният съд правилно е заключил, че са налице доказателства за реално извършена доставка на палмово масло и храна за животни, респ. за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Изобщо, подходът в касационната жалба към доказателствения материал е фрагментарен, с акцент върху детайли, които по никакъв начин не могат да обосноват извод, различен от направения от първостепенния съд, тъй като определени факти са изведени от дължимия им контекст, а съдържанието на определени доказателства е пресъздадено изолирано от доказателствения материал в неговата цялост. Следва да бъда споделен довода на ответника по тази касационна жалба за приложимост на практиката на СЕС - Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. Правилно в мотивите на обжалваното решение административният съд не е споделил довода на жалбоподателя, основан на наличието на издадени РА на прекия доставчик за същите данъчни периоди, за който му е отказано право на данъчен кредит, вследствие на което се стигало до отнемане на данъчното предимство на ревизираното дружество. Наличието на издаден РА на прекия доставчик само по себе си не е основание за отмяна на РА. Следва изрично да бъде посочено, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (Решение от 31 януари 2013 г. по дело С-642/11, "Стой транс"ЕООД) Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка и само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Доколкото, обаче, ревизираното лице е изпълнило изискването по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставка на стоки, то изложеното по- горе не би могло да промени крайния изход на настоящия спор. Във връзка с гореизложеното и на основание мотивите, изложени в първоинстанционното решение, споделени от настоящия състав на касационната инстанция, неоснователна се явява касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - В. Търново срещу отмяната на РА досежно извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството със стойностите на фактурите, издадени от "Милки груп" ООД, отчетени като разход за суровини на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд в частта му, предмет на обжалване от Дирекция "ОДОП" - В. Търново, е постановено въз основа на правилно установена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон, поради което е и обосновано. Не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Бон" ЕООД: Този касатор обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу процесния РА досежно допълнително начислен ДДС в общ размер на 12 104.87 лв. през м. 03.2009 г. и през м. 04.2010 г. за установени липси на палмово масло на стойност 34 545.38 лв. при извършена инвентаризация на 29.03.2009 г. и за липси на палмово масло на стойност 25 973.05 лв. при извършена инвентаризация на 26.04.2010 г., а така също и в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу допълнително установените с РА задължения по ЗКПО за 2009 г. включително - главница за допълнителен корпоративен данък в размер от 5 983.97 лв. и съответните лихви за просрочие. За да отхвърли жалбата на "Бон" ЕООД срещу РА в посочените по-горе части, административният съд е приел, че по несъмнен начин, въз основа на визираните по-горе инвентаризации, са установени липси и излишъци на стоково- материални ценности. Обсъдил е съдържанието на приложената по делото Заповед № 54/01.03.2009 г. на управителя на "Бон" ЕООД, както и това на подадената годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2009 г., като е посочил, че видно от последния документ дружеството е преобразувало счетоводния си финансов резултат само с размера на начислените счетоводни и данъчни амортизации, като други преобразувания не са декларирани, т. е. не е извършвано увеличение на счетоводния финансов резултат с отчетените разходи за липси от инвентаризациите. По-нататък в мотивите на съдебния акт е посочено, че дружеството е извършило компенсации между установените липси и излишъци, за което са съставени протоколи с крайните резултати след компенсирането и след приспадането на нормативно регламентираните естествени загуби (фири) и брак - съответно окончателно установените липси и излишъци. Съдът е намерил за материално законосъобразен РА в частта, в която е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2009 г. в увеличение на основание чл. 28, ал. 3, т. 2 ЗКПО, като същия е обложен и с 20% ДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС; както и в частта, в която е преобразуван финансовия резултат за 2009 г. в увеличение, на основание чл. 28, ал. 2 ЗКПО, а за целите на ЗДДС е приет за данъчна основа, върху която е начислен 20% ДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС, съответно за м. 03.2009 г. и м. 04.2010 г. Като законосъобразен е възприет и подхода на органите по приходите в случаите на установена липса, която не е компенсирана да бъдат приспаднати нормативно признатите фири и брак, на основание чл. 80, ал. 2, т. 3 и т. 4 ЗДДС, в резултат на което да се формира окончателен размер на липсата, върху която на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС да се начисли ДДС (за м. 04.2010 г.). По отношение извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО със сумата 21 216.26 лв., представляваща отчетени разходи за международен транспорт през 2009 г. по партида "Непризнати разходи за транспорт от 2008 г." по седем броя фактури от 2008 г. и по фактура от 30.12.2008 г. на стойност 4 078.20 лв. за препакетиране, съдът е потвърдил РА, като е споделил тезата на органите по приходите, че е нарушен принципа на съпоставимостта на приходи и разходи. Мотивирал се е, че "Бон" ЕООД е получило услугите - международен транспорт, които са издадени през м. 10.2008 г. с прецизно посочване на основанието за издаването им, като е обсъдил като неприемливи изводите на вещото лице в обратния смисъл с аргументи за съобразяване с принципа за предпазливостта. В тази връзка и след като е изложил доводи досежно спецификата на този принцип, съдът е посочил, че същият има отношение само към метода на осчетоводяване на реални разходи в съответния данъчен период, но не и към преценката кога да бъдат осчетоводени. Според първостепенния съд, това е така, тъй като спазването на този принцип гарантира получаването на положителен финансов резултат и избягването на рискове и евентуални загуби, а не счетоводно генериране на кухи такива. Изложени са и допълнителни аргументи за законосъобразно извършеното увеличение, извлечени от обясненията на вещото лице при изслушване и приемане на заключението му в съдебно заседание. Решението е правилно и в така обжалваните му части. Основните оплаквания на касатора са както следва: 1.По отношение прилагането на ЗДДС същият счита за погрешен споделения от съда извод на органите по приходите, че с цел компенсиране на липсите и излишъците на стоки, установени при двете инвентаризации в дружеството, е направена компенсация на нееднородни стоки. Счита този извод за несъобразен както с представените по делото писмени доказателства, така и със заключението на съдебно- счетоводната експертиза. 2. В частта по прилагането на ЗКПО, касаторът твърди, че след като е спазил всички изисквания на счетоводното законодателство, като доказателствата за това са събрани и приложени още в административната фаза на обжалването, след като са налице неоспорими доказателства за установени липси и отчетени излишъци в хода на годишната инвентаризация, подлежащи на взаимно компенсиране при изпълнение на изискванията на приложимия СС-2, то липсва основание за извършеното с РА преобразуване - само с разходите за липси, без съобразяване на приходите от излишъци. По отношение приетата законосъобразност на РА досежно непризнатите с него разходи за международен транспорт и препакетиране, касаторът излага мотивирани съображения, основно изградени на констатациите на приетата съдебно- счетоводна експертиза. Оплакванията са неоснователни, като съображенията на настоящия състав за това са следните: При постановяване на решението си в горепосочените му обжалвани от ревизираното дружество части, административният съд е направил обоснован анализ на събраните по делото доказателства, като преценката му за това кои факти са безспорно установени от доказателствения материал и кои не следва да бъде споделена. Правилно са споделени изводите на органите по приходите за наличието от една страна на липси в резултат на частично компенсиране с излишъци, при което, след приспадане на фири и брак, е начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС, а, от друга, при наличието на неправомерни компенсации на липси с излишъци, при което е налице установена липса на определен виз стоково-материални запаси (СМЗ) и за същата не е извършена компенсация от дружеството, след приспадане на нормативно определените размери на естествените фири и брак, на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС е начислен ДДС. Приемайки за обосновани горните фактически и правни изводи на ревизиращите органи, съдът правилно е потвърдил РА и в съответната част по ЗКПО. Правилно е приетото от съда, че в случаите, в които в резултат на компенсацията е покрита само част от липсата с установения окончателен размер на липсата на СМЗ на основание чл. 28, ал. 2 ЗКПО правилно с РА е увеличен финансовия резултат. Все така правилно е и приетото, че в случаите, в които органът по приходите не е признал извършеното компенсиране на липси с излишъци, след приспадане на нормативно определените размери на естествените фири и брак, е получен окончателен окончателен размер на липсите по отделните видове СМЗ, респективно на основание чл. 28, ал. 3, т. 2 ЗКПО е увеличен ФР за 2009 г. В мотивите си първостепенният съд е отчел обстоятелството, че органите по приходите са анализирали извършените компенсации по предоставените им протоколи. Вярна е преценката, че само според една част от тяхното съдържание извършените компенсации на липси с излишъци са правомерни, при което, когато в резултат на компенсацията е покрита цялата липса, то не е налице основание за третиране па ЗДДС и ЗКПО. По аргумент за противното, когато е извършена компенсация между нееднородни стоки, не може да се счете, че са налице материално- правните предпоставки за компенсиране на липси с излишъци. В този контекст следва да бъде посочено, че настоящият състав преценява като напълно неоснователно оплакването на касатора, че заключенията на съдебно- техническата и на съдебно-счетоводната експертизи разколебава по несъмнен начин визираните по-горе изводи на органите по приходите, възприети и от състава на Административен съд - В. Търново. Всъщност, аргументите си дружеството основава на извода на СТЕ, че под "палмово масло 36-39" и "палмово масло 40-42" се разбира само палмово масло, взаимозаменяемо, само с различна точка на втечняване, и на свързаната с последния констатация на ССчЕ, че счетоводното компенсиране на липсите и излишъците на материали (суровини) е извършено съгласно СС 2 "Отчитане на стоково-материални запаси" и е свързано с причинно-следствените връзки между компенсирането на едни и същи по вид материали, но записани под друго наименование в склада на дружеството или такива, които са вписани в разходните норми под различни наименования, но са взаимозаменяеми. Кредитирането на горепосочените изводи на двете експертни становища би било неправилно, тъй като в тези си части експертизите са изготвени в разрез със събраните по делото писмени доказателства. В този смисъл и липсата на детайлно обсъждане на заключенията в мотивите на обжалваното решение не влияе правилността на крайния резултат на спора. По правилото на чл. 202 ГПК съдът възприема заключението заедно с другите доказателства по делото, като в процесния казус това са документите относно инвентаризациите: заповеди за извършване на инвентаризация, издадени във връзка с чл. 22 ЗСч, инвентаризационни описи и сравнителни ведомости, в които са отразени установени липси от едни видове материални запаси и излишъци от други видове материални запаси, протоколи за извършени компенсации, подписани от управителя на дружеството. От тези писмени доказателства е видно, като това е установено още в хода на ревизионното производство, че част от предприетите компенсации са правомерни. Именно такива са компенсациите на един вид палмово масло с друг. В друга, част, обаче, компенсациите са неправомерни, тъй като не съществува причинна връзка между липсите и излишъците. Правилно като краен резултат административният съд не е споделил довода на касатора, че предпоставките за компенсация са налице, тъй като липсите и излишъците на някои от материалните запаси се дължали на неправилно заложена норма на изписване (например относно различни видове мрежи), или на изписването на един вид материал, вместо действително вложения в производството друг материал (например при различните видове зърно - слънчоглед, царевица, пшеница, сорго, както и при различните видове кофи). законосъобразна е тезата на органите по приходите, че в тези случаи се касае за неправилно отчетени активи, за които дружеството е следвало да извърши корекции по материалните сметки, чрез сторниране на неправилните осчетоводявания и завеждане на активите към конкретната група, към която принадлежат. Доказателства за такива счетоводни операции не са представени. Въз основа на гореизложеното, правилно с обжалвания съдебен акт е потвърден РА в обсъдените по-горе части, тъй като дружеството е било длъжно, но не е преобразувало, финансовия си резултат с целия размер на отчетените липси по сметка от гр. 60, които не произтичат от непреодолима сила, технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или фирмени стандарти или изтичането на срока на годност съгласно нормативен акт или фирмените стандарти. Като не е сторило това, дружеството неправомерно е формирало данъчна печалба за облагане с корпоративен данък в по-малък размер, което е в противоречие с предписанията на закона. Решението като правилно в тази част следва да бъде оставено в сила. Правилно е решението и в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Бон" ООД срещу извършеното увеличение на финансовия му резултат със суми, представляващи отчетени разходи за международен транспорт за 2009 г. и за препакетиране. Фактите по тази част от спора са безспорни между страните и правилно установени от съда, който въз основа на тях е формирал и правилно окончателни изводи. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че административният съд е игнорирал релевантната част от счетоводната експертиза. Конкретно, касаторът се позовава на констатацията на вещото лице, че ако разходите не бъдат данъчно признати за 2009 г., то ще е налице нарушение на данъчния и счетоводния принцип за "съпоставимост на приходи и разходи", но настоящият състав на касационната инстанция споделя възражението на приходните органи, че този извод е несъответен както на конкретиката в разглеждания случай, така и на релевантната нормативна уредба. Както бе посочено по-горе, касаторът е получил услугите за извършен международен транспорт, съответно фактурите от международния превозвач "MAERSK LINE" са издадени през м. 10.2008 г. и към този момент е възникнало основание за отчитане на разходите във връзка с предоставените услуги. Предвид това, разходите по фактурите за международен транспорт са възникнали и са документално обосновани съгласно действащото законодателство през 2008 г., а не през 2009 г., поради което и законосъобразно съдът не е дал вяра на изводите на вещото лице в обратния смисъл с аргументи за съобразяване с принципа на предпазливостта. За възприемането на тази теза са били поддържани доводи още в първоинстанционното производство от Дирекция "ОДОП" - В. Търново, които са възпроизведени и в отговора на касационната жалба, и се споделят напълно от настоящия състав. Като водещо съображение за така приетото следва само да бъде изтъкнато, че действително този принцип има отношение само към метода на осчетоводяване на реални разходи в съответния данъчен период, но не и към преценката кога да бъдат осчетоводени, тъй като спазването на този принцип гарантира получаването на положителен финансов резултат и избягване на рискове и евентуални реални загуби, но в случая тези предпоставки за прилагането му не са налице. Решението като правилно и в така обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, разноски на страните не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,