Решение № 3451 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11946/2013 г.

Решение № 3451 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11946/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Илия Мончев" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Ралево, област Плевен, чрез пълномощника му адв. Боряна Йотова, против решение № 249 от 16.05.2013 г., постановено по адм. дело № 111/2013 г. на Административен съд Плевен. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът не е взел предвид здравословното му състояние като основателна причина да не бъде подадена декларация по чл. 18а от Наредба № 17 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на Общински съвет - Плевен (Наредба № 17/Наредбата) пред органите на данъчната администрация от страна на дружеството. Необосновано съдът е приел за неотносимо към определянето на задължението на такса битови отпадъци (ТБО) на обстоятелството, че през процесния период имотът не е бил ползван. Иска отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, като се отмени процесният акт за установяване на публични вземания от местни такси. Ответникът - началник отдел "Приходи от местни данъци и такси" при община Плевен, чрез юрисконсулт Петкова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. С оспореното решение Административният съд - Плевен е отхвърлил жалбата на "Илия Мончев" ЕООД срещу акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация № 107-2813 от 12.12.2012 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК от главен експерт в отдел "Приходи от местни данъци и такси" - Плевен, потвърден с решение № 4 от 11.01.2013 г. на началник отдел "Приходи от местни данъци и такси" при община Плевен. За да постанови този акт, съдът е приел, че обжалваният АУПВМДТДД е издаден от компетентен орган, предвид приложената по делото заповед № РД-10-958 от 18.07.2011 г. на кмета на община Плевен, и при спазване на административнопроизводствените правила, както и че установеното задължение за ТБО е определено в съответствие с чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 16б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 17. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни поддържаните възражения за тежкото здравословно състояние на представляващия дружеството, които са го възпрепятствали да подаде декларация по чл. 18а от Наредба № 17, като е посочил, че лицето е можело да упълномощи някого или да възложи това задължение на свой служител, за да може да се ползва от предвидената законова възможност, която би довела до намаляване размера на установеното публично задължение. Обжалваният съдебен акт е правилен. По делото е безспорно, че "Илия Мончев" ЕООД е собственик на търговски обекти, подробно описани в АУПВМДТДД, находящи се в имот на пл. "Освобождение" № 10 в гр. Плевен. Не се спори също така, че имотите попадат в районите, в които се предоставят услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Основните оплаквания на касационния жалбоподател, сочени и пред първоинстанционния съд, се свеждат до това, че неправилно е определен размерът на дължимата ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, тъй като представляващият дружеството по обективни причини (тежки здравословни проблеми) не се е възползвал от правото си да подаде декларация по реда на чл. 18а от Наредба № 17 на Общински съвет - Плевен да бъде облаган на база реално количество битови отпадъци, както и поради това, че имотът не е ползван през процесния период. Възраженията са неоснователни. В Закона за местните данъци и такси са установени два способа за установяване размера на дължимата ТБО - според количеството на битови отпадъци (чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ), а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, същата се определя по реда на ал. 2 - в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите по ал. 1 и ал. 2 за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената в закона последователност. На общинския съвет не е предоставена възможност за преценка кой от способите за определяне на размера на таксата да приложи (този по ал. 1 или някой от предвидените по ал. 2) при регламентиране на реда за определяне на таксата и затова общинският съвет в случая не действа при условията на оперативна самостоятелност. Двата способа по ал. 2 - на ползвател или върху основа, определена от общинския съвет, са предвидени в условията на алтернативност помежду си, но до тяхното прилагане може да се стигне само при невъзможност за прилагане на способа по ал. 1. Но във всички случаи прилагането на способа по ал. 1 е обвързано с подаването на нарочна декларация от задълженото лице в срока, определен в наредба, приета от съответния общински съвет. Неподаването на такава декларация води до отпадане на възможността ТБО да бъде определена според количеството на битовите отпадъци. Правната възможност собственика на имота на територията на община Плевен да подаде декларация за определяне на ТБО според количеството на последните е уредено с разпоредбата на чл. 18а от Наредба № 17 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на Общински съвет-Плевен, която детайлизира разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Подаването на декларацията със съдържанието по чл. 18а, ал. 2 от ЗМДТ е предпоставка органът по приходите да определи дължимия размер на ТБО в съответствие с количеството на битовите отпадъци на задълженото лице. Съгласно изрично предвиденото в чл. 18а, ал. 3 от Наредбата, когато лицето не е подало декларация в срок, то заплаща годишна такса върху данъчната оценка по чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ. В конкретния случай касационният жалбоподател не оспорва факта, че не е подал декларация по чл. 18а, ал. 1 от Наредба № 17. Правилно административният съд е приел за неоснователни оплакванията, изложени и в касационната жалба, че по отношение на представляващия дружеството са били налице обективни причини (влошеното му здравословно състояние), възпрепятстващи го да подаде същата, тъй като последният е могъл да определи друго лице, което да подаде декларация в указания срок, което не е изпълнено. Предвид изложеното, в съответствие с разпоредбите на материалния закон органът по приходите е определил дължимата ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Твърденията на процесуалния представител на касатора за несъответствия между декларираните, респ. реалните площи на обекта, довело до неправилно изчисляване размера на дължимата ТБО, се навеждат за първи път едва в устните състезания пред касационната инстанция и като такива въобще не следва да бъдат обсъждани предвид разпоредбата на чл. 220 от АПК. С оглед изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба - началникът на отдел "Приходи от местни данъци и такси" при община Плевен за присъждане на разноски по делото е частично основателно. Настоящият състав намира, че претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. се явява недоказано за сумата над 150 лв., поради което касаторът бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд,