Решение № 3839 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11082/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 323, ал. 1 вр. чл. 308 ал.1 т. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба на Н. Г. Т. следовател в Национална следствена служба срещу Решение по т. 3.1 от Протокол 36 от проведено на 23.10.2024г. заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/, с което на Т. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 на сто за срок от 6 месеца за допуснати от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 пр. 2 от ЗСВ - бездействие, което неоправдано е забавило производството по Досъдебно производство /ДП/ 696/2022г. по описа на Следствения отдел /СО/ при Софийска градска прокуратура /СГП/, пр. пр. 17015/2022г. по описа на СГП. Поддържат се доводи за съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се липса на правомощие на и.ф. главния прокурор да инициира дисциплинарно производство, неналичие на мотиви и на фактически и правни основания за налагане на наказанието, липса на вина за забавата, неизясняване и несъобразяване на релевантни за спора факти ненастъпила вреда, повишена служебна натовареност и др. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по жалбата Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/ чрез юриск. Атанасова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки. Заинтересованата страна и.ф. главен прокурор на РБългария не изразява становище по оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал.1 от ЗСВ, и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на оспорения акт, съгласно чл. 168 от АПК е основателна. От представените по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство срещу Т. е било образувано с Решение на ПК на ВСС по Протокол 33/13.09.2023г., на основание чл. 316, ал.1 от ЗСВ, по Предложение рег. индекс ВСС-11302/25.08.2023г. на и.ф. главен прокурор на РБългария, базирано на Доклад адм. 227/2023г. от 18.07.2023г. на Апелативна прокуратура София за извършена проверка на всички прокурорски преписки в СГП и досъдебни производства, свързани с известния в обществото казус Осемте джуджета , приключил с Постановление от 05.05.2021г. по пр. пр. 10308/2020г. по описа на СГП за отказ за образуване на досъдебно производство. В предложението на и.ф. главния прокурор, по отношение на ДП 696/2022г. по описа на Следствен отдел /СО/ при СГП /по пр. пр. 17015/2022г. по описа на СГП, бивша пр. пр. 1456/2019г. по описа на Специализирана прокуратура /СП/, ДП 128/2019г. по описа на СО при СП/, член на екипа от следователи по което ДП е била следовател Н. Т., се твърдяло, че от 09.11.2020г., когато е било извършено последното действие по разследването назначаване на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, до 01.03.2022г., когато е започнало предявяване на разследването на обвиняемите лица и пострадалия - в продължение на 1 година, 3 месеца и 21 дни, по делото не е било провеждано разследване. Посочено е било, че следователите не са извършвали действия по събиране на доказателства, не са били приобщени нови материали и наблюдаващите прокурори не са давали указания по разследването, като последните единствено се произнасяли по молби за връщане на веществени доказателства, за разрешение за напускане пределите на страната, отмяна на забрана та по чл. 68 от НПК, отмяна на мерки за процесуална принуда и др., а следователите и в частност жалбоподателката със становище от 06.04.2021г. до СП по искане за връщане на веществени доказателства, становище от 06.10.2021г. до СП със сведение, че с постановление от 17.08.2021г. е постановено връщане на множество веществени доказателства и с предложение от 06.10.2021г. по реда на чл.216 от НПК. С твърдения, че през този период от 1 година, 3 месеца и 21 дни, в качеството си на един от водещите разследването следователи по делото, Т. не е изпълнила задълженията си по чл.203 от НПК и не е взела всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването и събиране в най-кратък срок на необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, и с това е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал.3 т.2 пр.2 от ЗСВ - допуснала е бездействие, което неоправдано е забавило производството по делото, е направено искане за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1 т. 2-6 от ЗСВ. Такива предложения за налагане на дисциплинарни наказания са били направени от и.ф. главен прокурор и по отношение на следователите С. В. и П. Р., също определени да участват в разследването следователи. Видно от Доклада адм. 227/2023г. от 18.07.2023г. на Апелативна прокуратура София относно извършена проверка на всички прокурорски преписки, образувани в СГП и досъдебни производства, свързани с казуса, известен като Осемте джуджета , проверяващият екип е достигнал до изводи, че след образуване на ДП 128/2019г. по описа на СО при СП от м. юли до м. октомври 2019г. е била проявена изключително голяма активност в разследването, след което от м. декември 2019г. до 10.06.2020г. действия по разследването почти не са били извършвани, не са били събирани доказателства, а наблюдаващите прокурори са се занимавали основно с връщане на веществени доказателства; след 07.07.2020г. е настъпила нова активизация по разследването, а през 2021г. действия по разследването не са били извършвани, като са били предприемани единствено спорадични действия, свързани с разпореждания с веществени доказателства и отмяна на мерки за процесуална принуда; след това в периода от 01.03.2022г. до 08.06.2022г. е било извършено предявяване на разследването, като наблюдаващите прокурори са се произнасяли по искания по реда на чл.229 ал.2 от НПК. Проверяващите са обобщили извод, че цялостното разследване по делото не е било провеждано ритмично. В доклада си проверяващият екип е посочил изчерпателно и ясно допуснатите от наблюдаващите прокурори нарушения в хода на разследването, като по отношение на следователите няма визирани конкретни пропуски или нарушения, неизпълнение на конкретни вменени им задължения. В доклада обаче се съдържа констатация за установени нарушения на принципа на случайния подбор, съгласно чл. 9 ал.1 от ЗСВ, при определяне на някои от следователите, разследващи делото и от наблюдаващите прокурори тези, които са избрани чрез опцията определен избор , с което според проверяващия екип са били подменени някои от прокурорите и следователите, избрани на случаен принцип . В този смисъл е посочено, че първоначално избраната на случаен принцип следовател В. не е извършвала почти никакви действия по делото като е възложила извършването на отделни следствени действия по разследването на следовател Н. Т., която с резолюция на административния ръководител на СП от 09.07.2019г. с опцията определен избор е била включена в разследването и основно тя е извършвала такива действия . В мотивите към постановеното Решение ВПС-9086/02.09.2024г. по дисциплинарно дело 10/2023г. дисциплинарният състав е приел от фактическа страна, че с протоколи за случайно разпределение в периода от 03.07.2019г. до приключване на прокурорската преписка са били определени общо 6-ма наблюдаващи прокурори, съответно от СП, а след закриването й от СГП, а за разследващи органи са били избрани първоначално следовател С. В., която с постановление по чл.218 ал.1 от НПК е възложила извършване на действия по разследването по ДП на следователите Н. Т. и И. А., а по-късно на 09.07.2019г. с резолюция на и.ф. адм. ръководител на СП за втори следовател е била определена жалбоподателката Т., като фактически делото се е разследвало от последната, както е било отразено в УИС. Като основание за определянето на допълнителен следовател в лицето на Т. били посочени фактическата и правна сложност на ДП, както и значителният опит на следовател Т. по досъдебни производства с аналогичен с дейността на разследваната ОПГ предмет на разследване. В периода от 09.07.2019г. до 26.08.2019г. са били извършени множество процесуални действия от разследващите привличания в качеството на обвиняеми, разпити и вземане на мярка задържане до 72 часа и др. на 6 обвиняеми лица. По съображения за необходимост от извършване на голям брой действия по разследването, на 17.07.2019г. следовател Н. Т. е предложила на адм. ръководител на СП сформирането на екип от следователи за работа по делото, като на същия ден възложила на други 4-ма следователи извършването на отделни действия по разследването, а на 18.07.2019г. като допълнителен следовател по ДП е била избрана следовател П. Р.. В посочения период са били извършени множество претърсвания, изземвания и разпити, наложени забрани за напускане на страната по чл. 68 от НПК, внесени искания до СНС за вземане на постоянна мярка за неотклонение задържане под стража , извършване на разпити и ново привличане на обвиняемите, огледи на веществените доказателства, разпит на свидетели. На 26.08.2019г. Т. е назначила 2 съдебно технически експертизи на иззети по делото електронни носители на информация и мобилен телефон, заключенията по които са били изготвени съответно на 27.02.2020г. и 28.02.2020г. След назначаване на експертизите в периода от м. декември 2019г. до 10.06.2020г. по делото не са били събирани доказателства и извършвани съществени действия по разследването, а само такива, свързани с разпореждане с веществени доказателства. При преценката за допуснато от Т. бездействие, дисциплинарният състав е посочил в решението си, че е съобразил данните за индивидуалната й среднодневна натовареност в брой актове, която за 2020г. е била 3.73 при среднодневна натовареност на следовател в същия орган на съдебна власт 1.76 и такава на следовател в страната 1.34; за 2021г. в съотношение 1.62 1.34 1.31; и за 2022г. съответно 0.32 1.29 1.37. Изводът, който дисциплинарният състав е извел е, че през 2020г. и 2021г. индивидуалната среднодневна натовареност на жалбоподателката е била висока, почти два пъти по-голяма от тази на следовател в същия орган на съдебна власт или такъв в страната, но през 2022г. натовареността й е била значително по-ниска, почти три пъти в сравнение с тази на останалите следователи в същия орган и съответно в страната. В решението си дисциплинарният състав е посочил, че се е съобразил и с ползвания от Т. законоустановен отпуск през периода 01.01.2020г. - 31.12.2022г. в размер на 87 дни. Въз основа на възприетите факти и обстоятелства, дисциплинарният състав е достигнал до извода, че в разглеждания период от 09.11.2020г., когато е била назначена съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ до 01.03.2022г., когато е започнало предявяване на разследването на обвиняемите лица и пострадалия - в продължение на 1 година, 3 месеца и 21 дни по делото не е било провеждано разследване, като Т. не е изпълнила задълженията си по чл.203 от НПК и не е взела всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването и събиране в най-кратък срок на необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, извършвайки с това дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал.3 т.2 пр.2 от ЗСВ - чрез бездействие, което неоправдано е забавило производството по делото. С аргументи за съобразяване на установените по делото факти, свързани с тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на нарушителя, съотношението между индивидуална среднодневна натовареност на следователя с тази на следовател в същия орган на съдебна власт и на следовател в страната, дисциплинарният състав е предложил на ПК на ВСС да ангажира дисциплинарната отговорност на Т. като й наложи наказание по чл. 308 ал.1 т.2 от ЗСВ намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 на сто за срок от 6 месеца. За да ангажира дисциплинарната отговорност на жалбоподателката, Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е приела, че тя е извършила нарушение, изразяващо се в бездействие , т.к. с назначаване на ССчЕ Т. не е определила срок за нейното приключване и въпреки известния й факт за неотносимост на експертизата към основното производство, не е отделила материалите, касаещи експертизата, от основното производство, като единствените действия, които е извършила след това са били свързани с предявяване на делото на страните . Според изказалия се член на ПК на ВСС О. Дамянов действията, които е следвало да извърши Т. са да се отделят материалите, касаещи престъпление различно от това, което е предмет на производството, и материалите да се предявят нещо, което е било сторено в продължение на година и малко повече от три месеца . Като е изложил съображения, че главният прокурор е горестоящ административен ръководител на всички прокурори и следователи в системата на прокуратурата, т.е. оправомощен да прави предложения за дисциплинарни наказания; че е отчел натовареността на Т. и периодите на ползван отпуск, релевантни към периода на нарушението /като смекчаващи вината обстоятелства и изключително високия обществен интерес към ДП /което е отегчаващо вината обстоятелство /, дисциплинарнонаказващият орган е наложил на Т. предложеното от дисциплинарния състав наказание. По делото е установено, че по ДП са били назначени общо шестима наблюдаващи прокурори: Д. Д., Г. М., И. М., К. П., Д. Ф. П. и Т. Т., които, по силата на чл. 196 от НПК, са притежавали цялата разпоредителна власт непосредствено да следят за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок /ал. 2/, като изпълнението на писмените им указания е било задължително за разследващия орган и не подлежало на възражение /чл. 197 от НПК/. По делото няма данни през релевантния период, за който се твърди, че жалбоподателката е бездействала, т.е. не е извършвала дължимите процесуални действия по разследване по ДП, от страна на наблюдаващите прокурори да са били давани указания за извършване на процесуални действия, които са били пропуснати или неизпълнени, или такива във връзка с допуснати от следовател Т. нарушения. Констатации за такива не се съдържат както в Доклада адм. 227/2023г. от 18.07.2023г. на Апелативна прокуратура София, така и в Становище изх. 9997/2020г. на прокурор Поповска от ВКП, отдел 06 Административен , послужили като основание за предложението на и.ф. главен прокурор за дисциплинарно наказание на жалбоподателката. От приложена по дисциплинарното дело справка изх. адм. 784/2023г. от 14.11.2023г. на СГП, относно процесното ДП, през т.н. инкриминиран период от 1 г. 3м. и 21 дни се установява следното: На 09.11.2020г. е била назначена ССчЕ и на вещото лице са били предоставени 25 тома /класьори/ данъчни документи като на 23.08.2021г. изготвената ССчЕ е била представена по делото с вх. 6887/23.08.2021г. по описа на СО СП. Във връзка с назначената експертиза, на 17.11.2020г. СО е изпратил ДП на СП като част от материалите по него са били предоставени на експерта и на 19.11.2020г. отново са постъпили в СП, а на 14.12.2020г. СП е върнала материалите на СО ведно с определения на СпНС. В периода от 20.01.2021г. до 10.02.2021г. различни материали /отделни томове/ по делото са били изпращани от СО на СП за доклади по чл. 203 от НПК като са били връщани за продължаване на разследването без конкретни указания. За времето от 15.02.2021г. до 20.04.2021г. материалите по ДП са били изпратени във ВКП по искане на зам.-главния прокурор Пл. Цветанова и върнати обратно с вх. адм. А 32/20.04.2021г. на СО СП с указания за вземане мерки за приключване на разследването. След изготвяне на ССчЕ на 23.08.2021г., по искане на СП СО е изпратил на 29.09.2021г. цялото ДП, което е било върнато обратно на 17.02.2022г. с указание за приключване. На 23.02.2022г. е започнало призоваване на обвиняемите, изпращане на призовки и издирвателни справки за отделните обвиняеми и на 01.03.2022г. е било извършено първото предявяване на материалите на обвиняем. През релевантния за спора период, видно от Кадрова справка към 31.12.2022г., Т. е изпълнявала длъжността Завеждащ СО в СП, считано от 15.01.2018г., а от 18.06.2020г. до 28.07.2022г. определена за титуляр на тази длъжност, като в това си качество, освен работата като следовател е извършвала и административно-ръководна дейност, характеризираща се също с голяма натовареност. От представено по делото Писмо Пр.пр. 17015/2022 г. от 27.01.2025 г. се установява, че разследването по ДП 696/2022 г. по описа на СО при СГП е приключило на 13.06.2024 г. от следователите В. и Р. с мнение за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, т.е. че деянието не е извършено или не съставлява престъпление. С постановление от 28.06.2024г. на прокурор от СГП, наказателното производство е било частично прекратено, а в останалата си част - изпратено по компетентност на РП Кюстендил, ТО Дупница. Въз основа на установеното от фактическа страна и след извършена служебна проверка по чл. 146 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира оспореното решение за издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона дисциплинарни правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарното производство, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Оспореното решение е взето от компетентен орган при необходимия кворум и изискуемо мнозинство. ПК на Висшия съдебен съвет е възприела мотивите към Предложение рег. индекс ВСС-11302/25.08.2023г. на и.ф. главен прокурор на РБългария и тези на дисциплинарния състав в Решение ВПС-9086/02.09.2024г. по дисциплинарно дело 10/2023г., и с резултат от 7 гласа "за е наложила предложеното наказание. Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че главният прокурор не е от оправомощените да инициират дисциплинарно производство лица, с аргумент, че няма качеството на по-горестоящ административен ръководител по смисъла на чл. 312 ал.1 т.2 от ЗСВ. Правомощието на и.ф. главен прокурор да предложи налагането на дисциплинарно наказание произтича от разпоредбите на чл.126 ал.2 и ал.3 от Конституцията на РБългария /последната отпреди обявяването й за противоконституционна с Решение на КС 13/26.07.2024г./, определящи го като такъв горестоящ административен ръководител на прокурорите и следователите в системата на прокуратурата. По тези съображения не се приема тезата на жалбоподателката за нарушена процедура поради инициирането й от неоправомощено лице. Дисциплинарнонаказващият орган обаче, не е съобразил административнопроизводственото правило на чл. 318, ал. 3 от ЗСВ, което задължава дисциплинарния състав, респективно съответната колегия на ВСС да изясни всички факти и обстоятелства, относими към твърдените за извършени нарушения. Прецизното изясняване на спорните факти е от значение за правилната преценка относно наличието на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ. Липсата на пълно и прецизно изясняване на относимите фактически обстоятелства влече като резултат опорочаване на проведената дисциплинарна процедура и незаконосъобразност на взетото от органа решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата. Законодателят е уредил възможността за ангажиране дисциплинарната отговорност на магистратите, техните административни ръководители и заместниците им, както и на членовете на ВСС /на колегиите/ за допуснато от тях дисциплинарно нарушение /чл. 307 ал.1 от ЗСВ/, като определя дисциплинарното нарушение като виновно неизпълнение на служебните задължения и накърняване престижа на съдебната власт /ал.2/, а в ал. 3 конкретизира видовете дисциплинарни нарушения, като в случая относимата към казуса квалификация е посочена в т.2. на споменатата алинея и конкретно пр. 2 от нея бездействие, което неоправдано забавя производството . За да бъде гарантирана защитата на обществения интерес, от една страна, и защитата на правата на магистратите, от друга, нормата изисква дисциплинарната отговорност като вид юридическа отговорност да бъде реализирана само при доказано дисциплинарно нарушение. За да е налице такова, следва да е установено деяние - действие или бездействие, несъответстващо на правно дължимото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна. В конкретния случай не се доказа по безспорен начин наличието на всички посочени елементи от фактическия състав на разпоредбата, за да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на следовател Т.. Не се установява визираното в акта на дисциплинарнонаказващия орган противоправно поведение, наличието на настъпила вреда и вина на дисциплинарно наказаното лице. Наказващият орган е този, който следва да установи и докаже както бездействието, така и връзката му с твърдяното неоправдано забавяне на производството, като преценката за осъществяване състава на чл. 307, ал. 3, т. 2 пр. 2 от ЗСВ следва да е съобразена със спецификата на случая и установените процесуални срокове. Дисциплинарният състав е приел в решението си, че дисциплинарната отговорност на следовател Т. следва да бъде ангажирана за бездействие за това, че от 09.11.2020г., когато е била назначена съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ до 01.03.2022г., когато е започнало предявяване на разследването на обвиняемите лица и пострадалия - в продължение на 1 година, 3 месеца и 21 дни, по делото не е било провеждано разследване, като Т. не е изпълнила задълженията си по чл. 203 от НПК и не е взела всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването и събиране в най-кратък срок на необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като с това си поведение неоправдано е забавила производството по делото. Не са изложени обаче мотиви защо съставът е приел, че това бездействие неоправдано е забавило производството и по какъв начин е постигнато това, не са визирани какви точно действия е следвало на извърши следователят и в какъв срок /доколкото нормата на чл. 203 от НПК не посочва конкретен срок/, за да не се забави производството. От своя страна дисциплинарнонаказващият орган е обосновал изводите си за констатирано бездействие с аргумента, че с назначаване на ССчЕ Т. не е определила срок за нейното приключване и въпреки известния й факт за неотносимост на експертизата към основното производство, не е отделила материалите, касаещи експертизата, от основното производство, като единствените действия, които е извършила след това са били свързани с предявяване на делото на страните . Според изказалия се член на ПК на ВСС О. Дамянов, действията, които е следвало да извърши Т. се изразяват в това да се отделят материалите, касаещи престъпление различно от това, което е предмет на производството, и материалите да се предявят нещо, което е било сторено в продължение на година и малко повече от три месеца . Установеното бездействие обаче, освен че не се сочи по какъв начин е предизвикало неоправдано забавяне на производството, не се базира на констатациите в доклада от проверката на Апелативна прокуратура /където такива установявания и изводи не са направени/, а и не е изведено в резултат на извършено от дисциплинарния състав самостоятелно разследване по дисциплинарното производство, каквото задължение му вменява разпоредбата на чл. 318, ал. 3 от ЗСВ. Последната изисква от дисциплинарния състав или съответната колегия на Висшия съдебен съвет да изясни всички факти и обстоятелства, относими към извършеното нарушение, чрез всички установени процесуални действия и допустими доказателствени средства по Административнопроцесуалния кодекс. Дисциплинарният състав и колегията обаче, не са проверили посочените в предложението на и.ф. главен прокурор констатации и изводи, послужили като основание за дисциплинарното обвинение, не са извършили самостоятелен и прецизен анализ на множеството събрани по искане на жалбоподателката в дисциплинарното производство писмени доказателства справки, писма и др., не са обсъдили и съобразили дадените от Т. по дисциплинарното дело писмени обяснения, констатациите в доклада на проверяващите от АП. При извършване на такава прецизна проверка и анализ, както дисциплинарният състав, така и наказващият орган биха достигнали до констатации и изводи, различни от визираните в актовете им досежно наличието на бездействие и причиняването на неоправдано забавяне на производството. В Доклад адм. 227/2023г. от 18.07.2023г. на Апелативна прокуратура София, на който се базира предложението на и.ф. главен прокурор, проверяващите са обобщили извод, че цялостното разследване по ДП не е било провеждано ритмично. В доклада си обаче, проверяващият екип е посочил изчерпателно и ясно допуснатите от наблюдаващите прокурори нарушения в хода на разследването, като по отношение на следователите не е визирал конкретни пропуски или нарушения, неизпълнение на конкретни вменени им задължения, както общо за целия проверяван период, така и за конкретния значим за спора период. Не са констатирани и давани от наблюдаващите прокурори указания за изпълнение на конкретни процесуални действия, респективно във връзка с неизпълнение на действия по разследването от следовател Т.. Освен това, в доклада се съдържа и констатация за установени нарушения на принципа на случайния подбор, съгласно чл. 9 ал.1 от ЗСВ, при определяне на някои от следователите, разследващи делото и от наблюдаващите прокурори, и конкретно е посочено, че първоначално избраната на случаен принцип следовател В. не е извършвала почти никакви действия по делото, като е възложила извършването на отделни следствени действия по разследването на следовател Н. Т., която с резолюция на административния ръководител на СП от 09.07.2019г. чрез метода определен избор е била включена в разследването и основно тя е извършвала такива действия . Тези обстоятелства обаче, не са били съобразени от дисциплинарния състав и ПК на ВСС, въпреки тяхната значимост за дисциплинарното производство. Следвало е, но не е било взето предвид също обстоятелството, че с определяне на разследващия екип от следователи по ДП не са били ясно разграничени конкретните задължения на всеки от тях, не е била организирана дейността им. Не е бил отчетен и фактът, че на практика от допълнителен следовател Т. е станала водещ такъв, тъй като от следовател В. й е бил възложен целият обем задължения по разследването /характеризиращо се с фактическа и правна сложност/, въпреки ангажиментите й като завеждащ СО при СП, считано от 18.06.2020г. до 28.07.2022г. Не е била обсъдена и взета предвид и изпратената от СГП справка изх. адм. 784/2023г. от 14.11.2023г. относно движението на процесното ДП през периода на твърдяното бездействие от 1 г. 3м. и 21дни. Съдържащите се в нея данни са били от голямо значение за установяване наличието на бездействие през посочения период, но са били пропуснати или неглижирани от органите по налагане на дисциплинарното наказание. Следвало е да бъде отчетено обстоятелството, че във връзка с назначената на 09.11.2020г. ССчЕ, на вещото лице са били предадени 25 тома /класьори/ данъчни документи, като на 17.11.2020г. СО е изпратил ДП на СП и част от материалите по него са били предоставени на експерта, а на 19.11.2020г. отново са постъпили в СП, която на 14.12.2020г. е върнала материалите на СО, ведно с определения на СпНС. Релевантен за спора е и фактът, че в периода от 20.01.2021г. до 10.02.2021г. различни материали /отделни томове/ по делото са били изпращани от СО на СП за доклади по чл. 203 от НПК; за времето от 15.02.2021г. до 20.04.2021г. материалите по ДП са били изпратени във ВКП по искане на зам.-главния прокурор Пл. Цветанова; че след изготвяне на ССчЕ на 23.08.2021г., по искане на СП СО е изпратил на 29.09.2021г. цялото ДП, което е било върнато обратно на 17.02.2022г. с указание за приключване. Тези данни подкрепят тезата на жалбоподателката, че на вещото лице не са били предадени материалите по цялото ДП, което да е възпрепятствало извършването на действията по разследване през разглеждания период, а 25 тома /класьори/ данъчни документи. Данните доказват и твърденията на Т., че през голяма част от периода на соченото бездействие материалите по ДП са били на разположение на СП и ВКП, изискани и изпратени по надлежния ред. Тези важни за установяване на нарушението факти обаче, не са били анализирани и съобразени от наказващия орган при констатиране на бездействието и определяне на наказанието. Обратно на изложеното в мотивите към решението на дисциплинарния състав и на наказващия орган, не са били правилно преценени и анализирани представените данни от справките за натовареност на Т. през релевантния период. Въпреки, че е бил отчетен големият обем извършена от нея работа като следовател за 2020г. и 2021г., органите по установяване и налагане на наказанието са отбелязали в решенията си, че за 2022г. е била констатирана изключително ниска натовареност, без да съобразят, че тя касае само два месеца от проверявания период януари и февруари 2022г. Изобщо не е била отразена и съобразена извършваната от жалбоподателката административно-ръководна дейност, в качеството й на завеждащ СО при СП по време на т.н. инкриминиран период и свързаната с нея също голяма натовареност. Неизясняването на фактите и обстоятелствата, от значение за установяване на фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл.307, ал.3 т.2 пр.2 от ЗСВ, е довело до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, уреждащи дисциплинарната отговорност на магистратите. Задължение на наказващия орган бе да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на посоченото дисциплинарно нарушение несъответствието между правнодължимото и фактически осъщественото поведение /действие или бездействие/, настъпилия от него резултат /вреда/, причинната връзка между деянието и резултата, противоправността на поведението на привлечения към отговорност магистрат от обективна страна, и вината му от субективна страна, за да бъде ангажирана неговата отговорност. Основателни са възраженията на жалбоподателката за липса на доказано от наказващия орган противоправно бездействие. Предвид бланкетното и формално посочване в решението на дисциплинарния състав, че в продължение на 1 година, 3 месеца и 21 дни по делото не е било провеждано разследване, като Т. не е изпълнила задълженията си по чл.203 от НПК и не е взела всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването и събиране в най-кратък срок на необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, и с това си поведение същата неоправдано е забавила производството по делото , без конкретизиране на дължимите от следователя процесуални действия, които последният е пропуснал да извърши, без посочване в какви процесуални срокове по НПК е следвало да стори това и да приключи преписката, съответно в какъв порядък и при каква организация и обем на планираната работа в срока на разследването, при какво разпределение на задълженията между избраните следователи и прокурори, фактическият състав на чл.307, ал.3 т.2 пр.2 от ЗСВ е останал недоказан. Тази празнота в установяването на бездействието не е запълнена и от изложените от члена на ПК на ВСС О. Дамянов съображения за налагане на наказанието, целящи да въведат конкретика и яснота относно неизпълнените дължими от Т. действия по разследването в разглеждания период на бездействие . Визираните пропуски: с назначаване на ССчЕ Т. не е определила срок за нейното приключване и въпреки известния й факт за неотносимост на експертизата към основното производство, не е отделила материалите, касаещи експертизата, от основното производство и посочените като дължими действия: да се отделят материалите, касаещи престъпление различно от това, което е предмет на производството, и материалите да се предявят нещо, което е било сторено в продължение на година и малко повече от три месеца , освен че са лишени от конкретика, че са неясни и неаргументирани, те и не намират опора в доказателствата по делото, включително и тези, на които и.ф. главен прокурор на РБългария е базирал предложението си за дисциплинарно наказание на Т. доклада на проверяващия екип от АП, становището на прокурор Поповска от ВКП и др. /където подобни констатации липсват/. Недооценено е останало от наказващия орган обстоятелството, че за посочения в предложението период от 09.11.2020г. до 01.03.2022 г., въпреки факта, че то многократно е било при наблюдаващите прокурори и контролиращи такива от Специализираната прокуратура и Върховна касационна прокуратура, нито един от тях не е дал указания за извършването на каквото и да било действие от следовател Т.. Това означава, че както определените шест наблюдаващи прокурори, така и осъществявалите контрол върху тяхната и на следователите дейност по законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в срок, не са приели, че е необходимо да се извърши каквото и да е друго конкретно действие, освен проведените, за което да дадат задължителните си указания. За да гарантира защитата на дейността по разследването от безконтролни действия и разпореждания на разследващия, законодателят е предвидил цялата дейност на следователя в тази насока да преминава под ръководството и при спазване указанията на прокурора /чл.203 ал.2 от НПК/. Липсата на указания в случая сочи и липса на необходимост от извършване на конкретни следствени действия. Допуснатите нарушения от дисциплинарния състав и наказващия орган в хода на дисциплинарното производство са довели до необоснованост и незаконосъобразност на извода на последния за неоправдано забавяне на разследването по ДП и конкретно за вина на жалбоподателката. Самото констатиране на бездействие не е достатъчно за ангажиране на дисциплинарната отговорност на следователя. Задължение на ПК е да посочи изрично какво е дължимото нейно поведение, което тя не е изпълнила - какви процесуални действия се счита, че следовател Т. е била длъжна да извърши, на какво правно основание /нормативни разпоредби/ или фактическо основание /дадени указания от наблюдаващите прокурори/ е следвало да извърши и срокът, в който е следвало да се направи това. Доказването на противоправност на деянието, твърдяното неоправдано забавяне на ДП, наличието на причинна връзка между деянието и резултата, и вината на Т. от субективна страна, е неуспешно проведено от дисциплинарнонаказващия орган, поради което не може да се приеме категорично наличие на предпоставките на чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ. Несъобразяването с обективните пречки за забава на разследването по ДП, както и с по-високата натовареност на Т. като водещ следовател и като административен ръководител, с фактическата и правна сложност на конкретното ДП, водят до необоснованост на извода за виновно поведение /проявена небрежност/ от страна на жалбоподателката като основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Нарушено е правилото на чл. 309 от ЗСВ за определяне на дисциплинарното наказание в съответствие с тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено деянието, и поведението на дееца. Не се споделят аргументите на ответника за съразмерност на наказанието като вид и размер на тежестта на нарушението, както и виждането му, че с това най-ниско след забележката наказание ще бъде постигната неговата възпитателна и превантивна цел. Целта на дисциплинарното наказание е то да доведе до постигане на по висока ефективност в работата на магистрата, да съдейства за преустановяване на нарушенията, да осъществява превенция. За да се постигнат тези цели наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само така създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция. Несъобразена е и целта на закона дисциплинарното наказание да е справедливо, да е наложено при стриктно спазване на правилата в административния процес, след пълно и всеобхватно изясняване на всички относими факти и обстоятелства. Действията и актът по налагането му трябва да отговарят на изискванията за принципност, обективност и безпристрастност в дисциплинарната практика. Обратното, налагането на наказание без доказано основание, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по - горе цели. Предвид гореизложеното, решението на ПК на ВСС, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на жалбоподателката за присъждане на разноски по делото - заплатена държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение за един адвокат до размера от 1000 лева, съобразен с възражението на ответника за прекомерност на хонорара, от една страна, и със значителната фактическа и правна сложност на спора, от друга. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,