Решение № 1822 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2110/2016 г.

Решение № 1822 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2110/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., против решение № 9 от 04.01.2016 г. по адм. д. № 2170/2015 г. на Административен съд - П., с което е отменено решение № 2153-15-4 от 15.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № 4209204376 /Протокол № 387/ от 09.03.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П., а преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на съдебното решение. Изложени са съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 108, ал. 1 от КСО, чл. 9, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от НПОС, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Б. К. С. от с. В., обл. П., е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е решение № 2153-15-4 от 15.07.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 4209204376 /протокол № 387/ от 09.03.2015 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, с което е отменено разпореждане № 4209204376 от 03.01.2000 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен и стаж и възраст на Б. К. С. от с. В., обл. П., и всички последващи разпореждания, а на лицето е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 20.09.2007 г. в минимален размер въз основа на наличните документи за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход. С постановеното решение Административен съд - П. е отменил оспорените административни актове, след като е стигнал до правилния извод, че при издаването им са допуснати съществени нарушения на процесуалните изисквания по чл. 35 и чл. 36 от АПК. При наличие на хипотезата по чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, в която пенсионният орган може да измени или отмени влезли в сила разпореждания, са останали неизяснени обстоятелствата във връзка с периодите, през които жалбодателката твърди да е работила в ТКЗС с. С. (1973-1974 г.) и при трето лице осигурител (след 1994 г.). Тези обстоятелства биха били от съществено значение при определяне на началния момент, в който лицето евентуално е придобило право на пенсия за ОСВ, а също и при определяне размера на тази пенсия предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от КСО. Пенсионните органи не са поискали от лицето да посочи три последователни години от осигурителния стаж във връзка с определянето на индивидуалния коефициент, който също влияе съществено върху размера на пенсията съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО. Така постановеното решение е правилно. Касационните доводи за необоснованост и материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. От фактическа страна е установено, че на ответницата по касация е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане от 03.01.2000 г., считано от 15.12.1999 г., при зачетен осигурителен стаж от трета категория 23 години, 07 месеца и 17 дни. При инвентаризация в архивохранилището на ТП на НОИ - П., извършена през 2013 г., е установено, че липсва пенсионно досие на името на Б. К. С. Поради това пенсионният орган е изискал от лицето да представи оригиналните документи, които след издаването на акта за отпускане на пенсия са били върнати (чл. 18, ал. 3 от отменената Наредба № 6 за пенсионното обслужване). С декларация от 26.08.2013 г. Б. К. С. е декларирала, че не съхранява документи за осигурителен стаж и доход. Със следваща декларация от 02.09.2013 г. е декларирала, че е работила в ТКЗС в с. В. и в ТКЗС в с. С. При извършената проверка в архива са намерени документи за осигурителен стаж с обща продължителност 16 години, 02 месеца и 20 дни, придобит в ТКЗС, с. В., през отделни периоди от 20.09.1960 г. до 14.12.1991 г. Относно положен от лицето труд в ТКЗС, с. С., липсват констатации. Липсват данни и за извършени проверки във връзка с предадени за съхранение ведомости от ТКЗС, с. С. или от АПК Б., към което са принадлежали двете ТКЗС. Е. в хода на съдебното производство е представено писмо изх. № 1029-15-1234981 от 23.10.2015 г. на началник отдел "ОАА" в ТП на НОИ - П., адресирано до юрисконсулта, в което се съобщава, че в ТКЗС, с. С., няма данни за отработени дни и получен доход от жалбоподателката. В съдебното заседание на 25.10.2015 г. тя лично е обяснила, че са работили като чобани, отглеждали са животни и са ги предавали на Родопа; твърди, че през периода от 1960 г. до 1994 г. е работила в ТКЗС В., а през отделни периоди и в ТКЗС С. към АПК Б.; обърнала е цялата къща, но не е намерила документи. Съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО (редакция - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Пенсионният орган служебно е определил индивидуален коефициент 0.554 до 01.01.1997 г. без да даде възможност на лицето да избере тригодишния период. Преценката на гореустановените обстоятелства насочва към извод, че при издаване на оспорените актове не са били изяснени всички факти, относими към осигурителния стаж и доход на пенсионера. Следва да се има предвид, че осигурителният стаж е придобит преди 2000 г. в ТКЗС или АПК, които са ликвидирани. При липса на данни, че пенсионната преписка не е налична поради недобросъвестни действия на пенсионера и при липса на специални правила за възстановяване на пенсионно досие, административният орган е длъжен при спазване на общия принцип на служебното начало да събере доказателства и да изясни правно значимите факти чрез проверки на запазени ведомости от ТКЗС, с. С. и с. В., от АПК Б., от местните общински администрации и с оглед обясненията на лицето - от бившето предприятие "Родопа" и СД "Соломон". Като е приел, че оспорените административни актове са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и ги е отменил, Административен съд - П. е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,