Решение № 15486 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8323/2016 г.

Решение № 15486 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8323/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д. С. срещу Решение № 2860 от 26.04.2016 г., постановено по адм. дело № 805/2016 г. на Административен съд С.-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в лишаване на страната от право на участие в единственото проведено по делото открито съдебно заседание. Допълнително са изложени аргументи, че при преценка на законосъобразността на административния акт съдът е допуснал нарушение на материалния закон. По делото е постъпила и частна жалба от Д. Д. С. срещу протоколно определение от 31.03.2016 г. по същото дело, с което е даден ход на същество на делото. Твърди се, че определението е неправилно, тъй като страната е имала уважителна причина да не се яви в насроченото открито съдебно заседание. В тази връзка се позовава на направление, издадено от общопрактикуващ лекар, в което е посочено, че лицето страда от заболяване, което препятства явяването му пред съда на датата на насроченото открито съдебно заседание. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - областният управител на област С. се представлява от юрк. Златанова, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Министерството на външните работи се представлява от юрк. Станева, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание ответникът - В. С. Л. не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното: I. Относно частната жалба. Частната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл. 229 от АПК две са категориите определения, които подлежат на обжалване: 1. тези, с които се прегражда по-нататъшният ход на делото и 2. в изрично уредените в закон случаи. В процесния случай обжалваното определение не попада в нито една от изброените категории. По своя характер обжалваното определение не съставлява акт, с който се прегражда по-нататъшният ход на делото. На следващо място, липсва нормативен акт, който предвижда изрично обжалване на съдебния акт на първоинстанционния съд. На основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 236 от АПК частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част да бъде прекратено. II. Относно касационната жалба. В рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Д. Д. С. срещу Заповед № РД-15-243/21.12.2015 г. на областния управител на област С. по чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост за изземване на недвижим имот - държавна собственост, управляван от Министерството на външните работи, съставляващ жилище - апартамент № 9, намиращ се в гр. С., район "И.", ул. "Ч. Д." №..., бл. ..., поради това, че се държи без основание. Решението е постановено въз основа на писмените доказателства, събрани в проведеното единствено открито съдебно заседание. Оплакванията на касационната жалбоподателка за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила са основателни. Пред първата инстанция делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2016 г. На 30.03.2016 г. жалбоподателката е представила молба за отлагане на делото поради внезапно заболяване, към която е приложила медицинско направление, издадено на 30.03.2016 г. от личния й лекар - д-р В. А., общопрактикуващ лекар в ГППМП "Студентска". В направлението e посочена диагноза colica renalis, има данни за извършено изследване на урина и отбелязване, че състоянието не позволява явяване в съда. Съдът е приел, че изложените от жалбоподателката причини за неявяване не са уважителни и няма основание за отлагане на делото, доколкото към молбата не е представила изискуемия по чл. 103, ал. 3 от Закона за здравето документ - "медицинско удостоверение", издаден по образец на министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. Освен това е приел, че с оглед редовното призоваване на страната за насроченото открито съдебно заседание на 8.02.2016 г., то страната е имала достатъчно време да организира защитата си до датата на насроченото открито съдебно заседание - 31.03.2016 г. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че не е налице уважителна причина за неявяването на жалбоподателката в съдебно заседание и е дал ход на делото. Освен, че е даден ход на делото, в това съдебно заседание са били събрани всички представени по делото писмени доказателства и са приключени устните състезания. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд неоснователно е приел, че липсва уважителна причина за неявяването на жалбоподателката в съдебно заседание. При определяне от здравните органи на най-леките режими на лечение - домашен амбулаторен или свободен, се счита, че заболяването позволява на лицето да се яви пред органите на съдебната власт. От това задължение лицето се освобождава само при представяне на "Медицинско удостоверение" по чл. 103, ал. 3 от Закона за здравето. От една страна, съдът е длъжен да извърши проверка на представения му документ относно това дали отговаря на нормативните изисквания за форма и съдържание, от друга страна, той може да приеме наличието на медицински или свързани с тях уважителни причини и при липса на съответното удостоверение по образец, след като същите бъдат доказани с други допустими доказателства, при чиято преценка съдът съобрази процесуалното поведение на страната до момента. В случая представеният документ не съставлява "Медицинско удостоверение", каквото се изисква съгласно чл. 103, ал. 3 от Закона за здравето, нито болничен лист, тъй като касационната жалбоподателка е безработна и няма основание за издаване на болничен лист. Но съдържа отбелязване, че заболяването не позволява явяването на страната пред органите на съдебната власт. Заболяване, което не позволява явяването на страната пред органите на съдебната власт, е препятствие по смисъла на чл. 139, ал. 1 от АПК, което страната не може да отстрани. Извън компетентността на съда е да преценява тежестта на поставената диагноза, тъй като не разполага със специални знания в тази област. От обстоятелството, че жалбоподателката не е представила медицинско удостоверение по чл. 103, ал. 3 от Закона за здравето, не може изначално да се презюмира недобросъвестно поведение. По делото няма данни, че жалбоподателката злоупотребява с право. Макар и представеният документ да не е изготвен по реда на Закона за здравето и Наредбата за медицинската експертиза, той безпротиворечиво сочи на наличие на заболяване към датата на насроченото открито съдебно заседание, а също така и съдържа отбелязване, че заболяването не позволява явяването пред органите на съдебната власт. Трябва да се отчете също така, че жалбоподателката не е ставала причина за отлагане на предходни заседания и не е препятствала своевременното приключване на делото, тъй като по делото е проведено само едно открито съдебно заседание. Именно в това заседание са приети всички писмени доказателства, обсъдени от съда при постановяване на решението, с което е отхвърлена жалбата. По делото е установено, че жалбоподателката живее в процесното жилище с двете си малолетни деца и майка си. По данни от социалния доклад, изготвен в производството по издаване на заповедта за изземване, жалбоподателката е безработна и не получава издръжка от бащата на децата си, а майка й получава пенсия. Ограничаването на пълноценното и ефективно упражняване на правото на защита на жалбоподателката в съдебното производство съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допуснатото съществено нарушение е отстранимо чрез законосъобразното повтаряне на процесуалните действия, извършени без участието на жалбоподателката. При така установените факти и обстоятелства и с оглед обезпечаване на правото на защита на жалбоподателката, обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на съда за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 236 от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение