Решение № 3873 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 30/2015 г.

Решение № 3873 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 30/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Гораинвест" АД, със седалище гр. Русе, против Решение № 40/21.11.2014 г., постановено по адм. дело № 64/2014 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение за възникване на митническо задължение № Г47/0011/12 от 20.01.2014 г. на Началник на Митница Русе. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че неправилно съдът приел установено основание по чл. 203 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 за възникване на вносно митническо задължение - отклонение на стока от митнически надзор, без да съобрази приложението на чл. 206 от същия Регламент на основание настъпилото непредвидимо обстоятелство - потъване на кораба, в резервоара на който се е намирало процесното количество гориво. Твърди се, че изводите на съда, че липсващите 21 259,5 литра газьол "очевидно са били целенасочено източени", поради което било налице отклонение на стоката от митнически надзор, са в противоречие със събраните доказателства и елементарната логика. При подробен анализ на доказателствения материал се обосновава извод, че горивото е изтекло при потъване на кораба, поради което настъпилото непредвидимо обстоятелство изключва приложението на чл. 203 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендират се направените разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът - Началникът на Митница Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Върховният административен съд, осмо отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба основания и извърши проверка на обжалваното решение съобразно обхвата на чл. 218 АПК, прие следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Русе (АС) е било Решение за възникване на митническо задължение № Г47/0011/12 от 20.01.2014 г. на Началник на Митница Русе, с което на основание чл. 203 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, на "Гораинвест" АД е определено задължение за акциз в размер на 13 393,49 лева и за ДДС в размер на 8 763,17 лева, поради отклонение от митнически надзор на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения административен акт, АС е приел, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно производствените правила. При преценка на съответствието му с материалния закон, съдът е приел за установено, че на 3.10.2012 г. е деклариран внос на 29 710 литра гориво, намиращо се в резервоара на моторен кораб "Фери Топ 1", собственост на "Гораинвест" АД, което е представено на митническите органи и за същото са извършени митнически формалности, като е поставено под режим допускане до свободно обръщение /внос/ с освобождаване от вносни митни сборове. Приел е за установено, а и не е имало спор между страните, че на 7.11.2012 г., моторния кораб е претърпял сблъсък с подводен обект при плаване в река "Дунав", в резултат на което на 8.11.2012 г. потънал в района на лимана на Дунавски драгажен флот. При установено изразходване на част от горивото и налични литри, съответстващи на "мъртъв обем гориво", съдът е приел за установено, че от общо внесеното количество гориво липсват 21 259,5 литра. Тази липса е констатирана на 5.12.2012 г. при замерване на резервоарите на потъналия моторен кораб, поради което е прието, че на 5.12.2012 г. е установено отклонение на стоки от митнически надзор, което е основание по чл. чл. 203 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 за възникване на вносно митническо задължение за "Гораинвест" АД. В допълнение на изложената фактическа обстановка в административния акт, за да приеме, че горивото е отклонено от митнически надзор, съдът е приел, че липсващото гориво е целенасочено източено от кораба /факт, който не се твърди в процесното решение на Началник Митница Русе/. Този извод съдът е обосновал с фактите, че след като разливът в лимана на Дунавски драгажен флот бил малък, а анализа на събраните от нефтосъбирача нефтоводни смеси сочел на наличие на трюмови масла, а не на дизелови смеси, то това означавало, че горивото не е изтекло в лимана при потъването на кораба, от което следвало, че е целенасочено източено. Наред с това съдът е приел, че ангажираните от страна на жалбоподателя писмени и гласни доказателства в насока, че при потъване на кораба са установени нефтени петна от разлято гориво, не противоречали на крайния му извод, тъй като установяването, че е налице нефтено петно в лимана не доказвало по безспорен начин какво вещество е причинило петното. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на закона и необосновано. Първия спорен въпрос, на който настоящата инстанция следва да даде отговор е могат ли установените факти да се подведат под нормата на чл. 203 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, посочена като основание за възникване на вносно митническо задължение. Съгласно чл. 203 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, вносно митническо задължение възниква при отклонение от митнически надзор на стоки, подлежащи на облагане с митни сборове. Понятието "отклонение от митнически надзор на стоки", което се съдържа в чл. 203, § 1 от Митническия кодекс (МК), многократно е тълкувано в практиката на Съда на ЕС и трябва да се разбира като включващо всяко действие или бездействие, в резултат на което се възпрепятства, макар и временно, достъпът на компетентния митнически орган до стоката под митнически надзор. Предвид това тълкуване е направен извод в практиката на Съда на ЕС, че прилагането на чл. 203 от МК е обосновано, когато изчезването на стоките създава опасност от включването им в икономическия оборот на ЕС. Също така се сочи, че чл. 203, § първи от МК допринася да се предотврати пускане в икономическо обръщение на стоки, без да е извършено митническото им оформяне и заплатени съответните митни сборове. Фактите в настоящото производство сочат и това не е било спорно между страните, че на 2.10.2012 г. пред МП "Пристанище" Русе е подадена ЕАД за износ на 22 629 кг дизелово гориво, предназначено за корабна доставка на кораб "Фери Топ 1", собственост на "Гораинвест" АД. Същия ден, горивото е маркирано и прието на борда на кораба, както и е регистрирана изходяща контрола, с което е удостоверено напускане на митническата територия на ЕС на кораба, ведно със зареденото за собствени нужди дизелово гориво, както и че на 3.10.2012 г. на кораб "Фери Топ 1" е осъществена входна контрола, като е представена декларация, че в горивните резервоари се намира 29 710 литра гориво. Въз основа на тези факти, както съдът, така и административния орган са приели за установено, че намиращото се в горивните резервоари на кораб "Фери Топ 1" гориво е представено на митническите органи и за същото са извършени митнически формалности, като е поставено под режим допускане до свободно обръщение /внос/ с освобождаване от вносни митни сборове. Не е било спорно по делото, че освобождаването от вносни митни сборове е приложено на основание чл. 744, ал. 1, т. 1, б. "а" от Правилника за прилагане на закона за митниците /ППЗМ/, съгласно която норма, при спазване разпоредбите на чл. 745 се допуска безмитен внос на горивото, съдържащо се в нормалните резервоари на влизащите на митническата територия на Република България кораби. При тези безспорно установени факти, че внесеното количество гориво е поставено под митнически режим "допускане до свободно обръщение /внос/ и е освободено от вносни митни сборове, не би могло да се приеме, че констатираната липса на част от това гориво в процеса на използването му за свободно обръщение е отклонена от митнически надзор стока, след като цялото количество гориво, декларирано и внесено на митническата територия е включено в икономическия оборот при извършени митнически формалности и освобождаване на стоката от вносни мита. Освен изложеното, следва да се държи сметка, че отклонението на стоки от митнически надзор при различните видове митнически режими е свързано винаги с конкретно поведение на отклонилото стоките лице и за възникването на вносно митническо задължение, поради отклонение на стоки от митнически надзор не е достатъчно да се твърди и докаже липса на стока, поставена под митнически надзор, а е необходимо доказването на конкретно поведение, което може да се изразява в действие или бездействие, но от което произтича отклонението на стоките. Ето защо в настоящия случай, безспорните факти на поставяне на стоката под митнически режим - допускане до свободно обръщение /внос/, при липса на твърдения за нарушения от страна на задълженото лице на този митнически режим, само въз основа на констатирана липса на част от внесеното количество стока в процеса на използването и, не могат да се подведат под нормата на чл. 203 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, посочена като основание за възникване на вносно митническо задължение. При доказано неспазване на едно от условията, свързани с предоставянето на нулеви вносни сборове, поради употребата на стоките за специфични цели, би могло да възникне вносно митническо задължение на основание чл. 204, § 1, б. "б" от МК, тъй като именно чл. 204 от МК има за предмет неспазване на условия, свързани с предоставянето на нулеви вносни сборове, докато приложното поле на чл. 203, § 1 от МК се отнася до поведение, от което произтича отклонение от митнически надзор на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове. С разпоредбата на чл. 204 от МК се свързва и нормата на чл. 745 от Правилника за прилагане на Закона за митниците (ППЗМ). Съгласно чл. 745, ал. 1 от ППЗМ, горивата и смазочните материали, допуснати за безмитен внос съгласно чл. 744, не могат да бъдат използвани от превозно средство, различно от това, с което са били внесени, нито да бъдат изваждани от това превозно средство или да бъдат обект на складиране, освен при необходими ремонти, нито да бъдат прехвърляни със или без заплащане от ползващия безмитния внос, а съгласно ал. 2, при неспазване разпоредбите на ал. 1 за съответните стоки се събират вносни митни сборове, определени съгласно ставките, действащи към момента, в който това е извършено, в зависимост от вида на стоките и въз основа на митническата стойност, установени или признати към тази дата от митническите органи. Втория спорен въпрос, който следва да се разгледа в настоящото производство е налице ли са били основанията на чл. 204 от МК за възникване на вносно митническо задължение, доколкото в Решението на Директора на Митница Русе се цитира нормата на чл. 745 от ППЗМ и се съдържат твърдения в насока, че след като липсвали данни горивото да е изразходвано или унищожено при потъване на кораба, който извод е направен от приетия за установен факт за липса на констатирано замърсяване на водите на река "Дунав", то тогава следвало, че е отклонено от митнически надзор. От своя страна, съдът доразвива в мотивите на решението си тази теза и приема за доказано целенасочено източване на горивото от резервоарите на кораба преди потъването му. Настоящата инстанция счита, че фактите по делото не обосновават възникване на вносно митническо задължение и на основание чл. 204 от МК. Необосновани са изводите на съда, че е доказано целенасочено източване на горивото, мотивирано с установените факти, че липсва констатирано сериозно замърсяване на акваторията на лимана от нефтоводни смеси, а резултата от изпитателната проба на нефтоводни смеси показва наличие на трюмови масла, не дизелови. Дори да се приемат за доказани тези факти, макар че установяването им е станало в производство пред друга администрация - Дунавска морска администрация, то само от тези факти не може да се направи еднозначен извод за целенасочено източване на горивото от резервоарите на потъналия кораб. Освен това доказването на всеки релевантен факт следва да стане с преки доказателства, а при липса на такива, събраните косвени доказателства следва да водят до единствено възможен извод за установяване на конкретния факт. В случа, преки доказателства за целенасочено източване на горивото от резервоарите на кораба няма, а събраните косвени доказателства не водят до единствено възможен извод за източване на горивото от кораба, тъй като липсата на констатирано от Дунавска морска администрация сериозно замърсяване на акваторията на лимана от нефтоводни смеси и резултата от изпитателната проба, взета от същата тази администрация, с който се установява, че изследваните нефтоводни смеси съдържат трюмови масла, а не отпадъци от течни горива, могат да се дължат не само на целенасочено източване на горивото преди потъване на кораба, но и на други фактори, като например предприетите действия за своевременно почистване на лимана от страна на собственика на кораба, в каквато насока са събрани доказателства, необсъдени от АС - Русе. Освен това, приетите по делото заключения - основно и допълнителни по назначени съдебно-инженерни експертизи не установяват обстоятелства, релевантни за спора, тъй като са изследвани хипотетични възможности за размера на нефтеното петно, което би се получило при разлив на гориво от потъналия кораб, както и възможности за изтичане на горивото от кораба и общото количество, което би изтекло при потъване на кораба и в крайна сметка не установяват по безспорен начин, че при потъване на кораба, намиращото се в резервоарите му гориво не е изтекло. Следователно косвените доказателства за източване на горивото, на които се е позовал съда, не обосновават единствено възможен извод за такова активно поведение от страна на дружеството. Напротив, убедителни и логични са събраните по делото доказателства в насока, че кораба е потънал, ведно с намиращото се в резервоарите му гориво, поради което от страна на дружеството "Гораинвест" АД не е допуснато неспазване на условията, свързани с предоставянето на нулеви вносни сборове. В допълнение следва да се посочи, че настоящата инстанция намира за неоснователно твърдението в касационната жалба, че установяването на непредвидимо обстоятелство, каквото е потъването на кораба, на основание чл. 206 от МК изключва по дерогация приложението на чл. 203 от МК, защото разпоредбата на чл. 206 от МК не позволява да се изключи възможността от възникване на вносно митническо задължение, когато е налице хипотезата отклонение на стоки от митнически надзор, посочена в чл. 203, § 1 от МК. Разпоредбата на чл. 206 от МК се прилага само в случаи, при които може да възникне митническо задължение съгласно членовете 202 и 204, § 1, б. "а" от МК. В настоящия случай, вносно митническо задължение не възниква не защото е приложима разпоредбата на чл. 206 от МК, а защото не е доказано основание за възникване на вносно митническо задължение. Доказателствената тежест за установяване на основанието за възникване на вносно митническо задължение се носи от административния орган, издал оспорения акт. Липсата на доказателства, от които да се установява основанието за възникване на вносно митническо задължение обосновава извод за незаконосъобразност на издадения административен акт. Като е достигнал до различни правни изводи и потвърдил издаденото решение на Началник Митница Русе, АС - Русе е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него спора се реши по същество, като се отмени Решение за възникване на митническо задължение № Г47/0011/12 от 20.01.2014 г. на Началник на Митница Русе. При този изход от спора, основателна е претенцията на касатора "Гораинвест" АД за присъждане на направените по делото разноски за адвокат и държавна такса до доказания им размер от общо 1 575,60 лева, от които 75 лева - държавна такса за две инстанции и 1 501,60 лева - възнаграждение за адвокат за две съдебни инстанции, съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.03.2014 г. Неоснователно е направеното възражение от Митница Русе за прекомерност на адвокатския хонорар, доколкото изчислен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение за една съдебна инстанция с оглед материалния интерес на делото възлиза на 1 194, 70 лева, а делото не се отличава с липса на фактическа и правна сложност, поради което претендираното възнаграждение за адвокат не е прекомерно дори и само за една съдебна инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,