Решение № 3440 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12621/2009 г.
ВАСII отделение16.03.2010 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 66/21.05.2009 г. по адм. д. № 157/2008 г. на Административен съд гр. Габрово в частта като постановено с участието на главния архитект на община Севлиево и община Севлиево и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ОТМЕНЯ решение № 66/21.05.2009 г. по адм. д. № 157/2008 г. на Административен съд гр. Габрово в частта като постановено с участието на ДНСК- София. ВРЪЩА делото в частта като постановено с участието на ДНСК- София за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3440 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12621/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Минев Стефанов чрез неговия процесуален представител, срещу решение № 66/21.05.2009 г. по адм. д. № 157/2008 г. на Административен съд гр. Габрово. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба- ДНСК-София, община Севлиево, главния архитект на община Севлиево и Боряна Симоенова Димитрова, не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-10-08/08.07.2008 г. на началника на РДНСК-Габрово, с която е потвърдено разрешение за строеж № 149/09.06.2008 г. на главния архитект на община Севлиево. Съдът е приел, че при издаването на оспорения административен акт не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. В противоречие с този принцип съдът е конституирал като ответник по делото не органът, издал оспорения административен акт - началникът на РДНСК- Габрово, а ДНСК - София. За конституирането на последния съдът не е изложил съображения, но вероятно е имал предвид чл. 215, ал. 4, изр. последно от ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че жалбите и протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването на акта и че като страна по делата се призовава и участва юридическото лице, от чието име се издава актът. В случая обаче този текст е неправилно приложен. Действително, юридическото лице е ДНСК - София, но оспорения акт не се издава от негово име. Заповедта, чиято законосъобразност е предмет на разглеждане в съдебното административно производство е издадена от началника на РДНСК - Габрово, от името на Регионалната дирекция. Поради това като ответник по делото е следвало да участва началникът на РДНСК - Габрово като орган, издал административния акт. Изложеното представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото като страна по делото не е участвала страната, която законът сочи. Поради това решението на Административен съд гр. Габрово в частта досежно конституирането на ДНСК- София като ответник като неправилно ще следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да конституира и призове като ответник в производството началникът на РДНСК- Габрово. Решението е недопустимо в частта като постановено с участието на главния архитект на община Севлиево и на община Севлиево като юридическо лице. Главният архитект не притежава процесуална легитимация, тъй като съдебноадминистративното производството има за предмет уреждане на административни спорове между граждани и администрацията, а не между различни нейни органи. Ето защо, макар и орган, издал проверяваното по реда на чл. 216 ЗУТ разрешение за строеж, с оглед правната уредба по ЗУТ, главният архитект не е процесуално легитимиран да участва в делото. От тук - неприложима е и разпоредбата на чл. 215, ал. 4, предл. 2 ЗУТ за призоваване по делото община Севлиево, представлявана от кмета като юридическо лице, от чието име е издаден актът. Следва в тази част решението да бъде обезсилено, а по отношение на кмета на община Севлиево и главния архитект на същата производството по делото да се прекрати. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение