Решение № 3903 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2011 г.

Решение № 3903 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Симеон Веселинов Ганчев от гр. Ботевград, против решение № 14337 от 25.11.2010 г., постановено по адм. дело № 7179 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-5061/03.05.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, както и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което вероятно е резултат на техническа грешка и следва да се тълкува като твърдение за нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по същество, с което се уважи жалбата с присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. Представена е писмена защита от пълномощника на касатора адв. Йорданов. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Караниколова оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения за развити в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че са налице основанията по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като законодателят не е поставил ограничение в приложението на посочената разпоредба, които да се свързани с пределната възраст по т. 1 на чл. 245, ал. 1 от ЗМВР, подбор, предложения за назначаване на други длъжности, изготвени нови щатни разписания и други предпоставки от вида на посочените в касационната жалба. Отчитайки характера на труда в МВР законодателят е създал по-благоприятни условия за пенсиониране на служителите, но едновременно с това и норми, уреждащи правата на административния орган да прекрати служебното правоотношение, когато са настъпили основанията по чл. 69, ал. 2 КСО, като тези права не са поставени в зависимост от съгласието на служителите. Преценката при условията на оперативната самостоятелност на административния орган не подлежи на съдебен контрол. Съгласно § 110, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР служебно правоотношение с касационния жалбоподател безспорно е съществувало към датата на издаване на административния акт и е без правно значението в коя от структурите на МВР е следвало да бъде преназначен. За валидността на административния акт законодателят не е предвидил императивно изискване за изготвено предложение (което се явява правна възможност предвид чл. 268 от ППЗМВР). В този смисъл са без правно значение доводите относно това кой следва да бъде автор на предложението по чл. 268а от ППЗМВР, с оглед проведените структурни промени. Несъстоятелно е позоваването на ТП № 6/2007 г. на ВАС, тъй като същото е по предходна редакция на закона и не е свързано с тълкуване на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. По част от доводите в жалбата мотивите на ВАС са пестеливи, но доколкото са обсъдени най-съществените правнозначими факти и са направени верни изводи, не може да се приеме, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение, като краен резултат не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила, а касационната жалба се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против заповед № К-5061/03.05.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, като при издаването й е спазен материалния закон, както и административнопроизводствените правила. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора и е приложил относимите правни норми. Не се спори, че касаторът има общ осигурителен стаж от 34 години, 1 месец и 9 дни, от които в системата на МВР - 31 години, 10 месеца и 19 дни действително прослужени. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е допуснал неправилно приложение на разпоредбата на чл. 245 от ЗМВР и нейното тълкуване, съответно същото е в противоречие с Тълкувателно постановление № 6/29.10.2007 г. на ВАС. Обжалваният административен акт е издаден на друго правно основание, което не е предмет на тълкуване от общото събрание на ВАС. Приложената разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е приета след постановяване на ТП № 6/29.10.2007 г. и изрично регламентира правната възможност служебното правоотношение на държавния служител в МВР да се прекратява при придобиване право на пенсия, при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. В цитираната разпоредба изразът "по инициатива на органа по назначаването" е използван именно за разграничаване на тази хипотеза от правилото на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не следва да бъде тълкуван, че органът по назначаването лично трябва да започне процедурата, а не може да използва предоставена му информация от други служители. Не може да се възприеме възражението в касационната жалба, че липсва инициатива на органа по назначаването. Инициативата на органа по назначението намира израз в предприемане на действия по издаване на индивидуалния административен акт и производството се счита за започнало с първото процесуално действие. В закона липсва императивно изискване за изготвяне на предложение, което е само една правна възможност, по аргумент от чл. 268 от ППЗМВР. Доводите в тази връзка са неоснователни. Неоснователно е и възражението за освобождаване на касатора от "несъществуваща длъжност". Релевантно в случая е наличието на съществуващо служебно правоотношение, съгласно § 110, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР, което при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено. При оспорването на атакуваната заповед не са посочени доводи и факти, които да опровергават приложението на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, не са ангажирани и доказателства, от които да се установява различно фактическо положение от възприетото от издателя на акта. Доводите за противоречие на нормата на чл. 245 от ЗМВР с норми на Конституцията са извън предмета на настоящото производство. По изложените съображения, Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия,