Решение № 264 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11208/2009 г.

Решение № 264 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11208/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодорка Желязкова Петкова от гр. Бургас против решение № 676 от 17.06.2009 г. на Административен съд-Бургас, постановено по адм. дело № 1543/2008 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед 0 394/15.09.2008 г. на кмета на община Малко Търново, издадена на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ за премахване като неподходяща по разположение на второстепенна постройка-пристройка (баня и тоалетна) и канализационно съоръжение към нея, изградени в югозападната част на паянтова жилищна сграда в УПИ III-511, кв. 48 по плана на гр. Малко Търново и попадаща в част от съседния УПИ VI-512, кв. 48. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорената заповед. Ответните страни кмет на община Малко Търново, Димо Костадинов Димов и Николай Костадинов Димов не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че актуалното фактическо местоположение на второстепенната пристройка (баня и тоалетна) и нейното навлизане изцяло в съседния имот са основания за квалифицирането й като неподходяща по местонахождение и разположение, поради което законосъобразно и без съществени нарушения на процесуалните правила е разпоредено премахването й от административния орган. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено по делото е, че процесната постройка по своето предназначение представлява баня и тоалетна. Изградена е в периода 1986-2007 г. и долепена към построената в УПИ III-511, кв. 48 паянтова жилищна сграда. В този смисъл следва да се квалифицира като второстепенна постройка на допълващото застрояване, долепена до основното застрояване в имота. Изпълнена е като пристройка на жилищната сграда и представлява самостоятелен строеж по смисъла на закона. Съгласно действащият от 1986 г. регулационен план на Малко Търново регулационната линия между имота на жалбоподателката УПИ III-511 и съседния УПИ VI-512 по югозападния контур на жилищната сграда и процесната пристройка навлиза изцяло в съседния имот. С оглед на това фактическо положение правилно административният орган и съдът са я квалифицирали като неподходяща по местонахождение и разположение. Това е единственият релевантен факт за упражняване правомощието на кмета на общината по чл. 195, ал. 5 ЗУТ да разпореди премахването й. Без правно значение са обстоятелствата за собствеността и законността на строежа, както и житейските аргументи, че жилището ще остане без обслужващо санитарно помещение. Правомощието по чл. 195, ал. 5 ЗУТ може да се реализира и спрямо незаконни строежи, които са собствени на задължените лица, когато са налице фактите от хипотезата на посочената правна норма. В случая мотивът за незаконност на пристройката не е единственото фактическо основание за издаване на заповедта. Няма основания да се приеме за задължително провеждането на процедурата по чл. 225, ал. 1 ЗУТ в случая на незаконност на строежа, който се явява и неподходящ по местонахождение и разположение Правилен и обоснован е изводът на съда за липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 196, ал. 1 ЗУТ състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и на обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 ЗУТ се установяват с протокол на комисия, назначена от кмета на общината. Това е направено. Комисията е изготвила констативен протокол от 05.08.2008 г. Той е съобщен на жалбоподателката и тя е направила писмено възражение по него с писмо от 09.08.2008 г. По този начин изслушването на заинтересованите страни по чл. 196, ал. 2 ЗУТ е станало в писмена форма, за което няма пречки в закона. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно не са допуснати до разпит посочените от жалбоподателката свидетели, тъй като са били за установяване на обстоятелства, което са неотносими. По изложените съображения настоящият състав счита, че решението на Административен съд-Бургас не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,