Решение № 16233 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 55/2019 г.

Решение № 16233 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 55/2019 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Образувано е по касационна жалба, подадена от община М., чрез процесуален представител адвокат Д. К., против решение № 453/12.11.2018 г. по адм. дело № 166/2018 г. от Административен съд-С., с което е отхвърлена жалбата на общината против решение № 01-0800/3728/07.02.2018 г. за налагане на финансова корекция. Изложени са доводи за необоснованост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции по приложен списък. Ответникът – изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на община М., против решение № 01-0800/3728/07.02.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 във вр. чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ е наложена финансова корекция в размер на 6 828 лв. на община М., по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Осъществяване на независим строителен надзор при извършване на СМР по проект: "Реконструкция и рехабилитация на довеждащ водопровод от водоизточник "Меча дупка" и водоем в с. В., община М.", с избран изпълнител "Рафаилов консулт" ЕООД, за изпълнение на договор от 06.12.2013 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от ПРСР 2007-2013 г., сключен между ДФЗ и община М.. За да отхвърли жалбата на общината срещу решението за налагане на финансова корекция Административен съд-С. е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, за което е изложил мотиви. Постановеното решение е неправилно. Оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, съгласно който финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ е посочено, че за ПРСР функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Д. фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, както това е предвидено в ЗПЗП и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 20 а, ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда издава решения за налагане на финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. От анализа на посочената нормативна уредба е видно, че компетентността да издаде процесното решение за налагане на финансова корекция е на изпълнителния директор на ДФЗ. В чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник на ДФЗ е записано, че при отсъствие на изпълнителния директор на фонда, той се замества от овластен от него по съответния ред заместник изпълнителен директор в рамките на изрично предоставените му правомощия. По делото е представена заповед № 03-РД/189/02.02.2018 г., с която изпълнителният директор на ДФЗ е възложил на заместник изпълнителния директор И. Мизова, да го замества на 05.02.2018 г., като следва да осъществява всички негови правомощия, свързани с дейността на фонда. Следователно само на 05.02.2018 г. И. Мизова е разполагала с правомощията, които притежава титуляра, заемащ длъжността изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие". По делото е представен и болничен лист, от който е видно, че изпълнителният директор на ДФЗ е изпаднал във временна неработоспособност за периода от 05.02.2018 г. до 09.02.2018 г. Така заместник изпълнителният директор на ДФЗ И. Мизова, като изпълняваща по заместване функциите на изпълнителен директор на ДФЗ е издала заповед № 03-РД/204/05.02.2018 г., с която си е възложила да замества изпълнителния директор на ДФЗ и за периода от 06.02.2018 г. до 09.02.2018 г. включително, през който период – на 07.02.2018 г. е постановено процесното решение за налагане на финансова корекция. Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник не предвижда възможност за овластяване от заместващия, за презаместване или за удължаване на заместването от заместващия административния орган. При липса на изискуемата компетентност за издателя на процесния административен акт, оспореното решение за налагане на финансова корекция е следвало да бъде прогласено за нищожно, което обстоятелство прави безпредметно обсъждането на доводите на жалбоподателя за допуснати други нарушения на материалния закон, в който смисъл е и формираната съдебна практика по този вид дела - решения по адм. дело № 9431/2018 г., адм. дело № 9784/2018 г. и др., постановени от Върховния административен съд, четвърто отделение. Като е достигнал до извод, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да обяви нищожността на решение № 01-0800/3728/07.02.2018 г. за налагане на финансова корекция. С оглед изхода от спора, неоснователно е искането на процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разноски по делото следва да бъдат присъдени на касатора община М., във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане, в размера на уговореното и изплатено по представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, адвокатско възнаграждение в размер на 1 620 лв. за двете инстанции. Не намира основание направеното от процесуалния представител на ответника по касация, възражение за прекомерност на последното, доколкото размерът на адвокатския хонорар кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото и съответства на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение