Решение № 10698 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1053/2020 г.

Решение № 10698 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1053/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите против решение № 502 от 13.12.2019 г. на Административен съд - Стара Загора, постановено по административно дело № 503 по описа за 2019 г. на съда, с което е отменена по жалба на "Ес Ен Стайл" ЕООД издадената от касатора заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-396-0023623/04.07.2019 г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че при издаване на заповедта не са нарушени законовите разпоредби, уреждащи прилагането на мярката и при определяне продължителността на срока са съобразени относимите обстоятелства. Сочи, че в обстоятелствената част на обжалваната заповед и констатациите по протокола от извършената проверка в обекта пълното описание на нарушението касае единствено двете клетки за измиване на автомобили, за които е монтиран автомата на самообслужване, поради което счита, че заповедта не постановява запечатване на целия търговски обект, а касае клетките за измиване на автомобили на самообслужване, за които е монтиран ВУФАС. Искането от съда е да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди като правилна и законосъобразна заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - "Ес Ен Стайл" ЕООД, ЕИК *********, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Стара Загора е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-396-0023623/04.07.2019 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" - Пловди, главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Ес Ен Стайл" ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" – автомивка, находящ се в гр. Казанлък, ул. "Бачо Киро" на територията на бензиностанция "ЕКО" в близост до автогарата в града, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от два дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.), във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. С оспореното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на "Ес Ен Стайл" ЕООД и е отменил заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От фактическа страна съдът е установил, че на 24.06.2019 г. служители на главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ЗДДС, находящ се в гр. Казанлък, ул. "Бачо Киро", стопанисван от "Ес Ен Стайл" ЕООД, представляващ автомивка, състояща се от три места /клетки/ за измиване на автомобили, като две от тях са на самообслужване. Съгласно отразеното в протокола за извършена проверка в обекта сер. АА 0023623/24.06.2019 г., предмет на проверката са били двата броя клетки за самообслужване. При проверката е установено също, че за направената контролна покупка от органа по приходите -"използване на водоструйка" в обекта с апарат за самообслужване, не се издава фискална касова бележка на хартиен носител, съгласночл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18/2006 г. От проверяващите е заплатено за 1 бр. услуга – "използване на водоструйка", на стойност 1, 00 лв., поставени във ФУВАС, за която не е бил изведен фискален бон на хартиен носител. В автомата за самообслужване е вградено ФУВАС с инд. № ZK121736 и ИН на ФП 50150654, което няма възможност за отпечатване на фискална касова бележка на хартиен носител, същото е такова по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 5 от Наредба № Н-18/13.2.2006 г., при който фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. Според контролните органи монтираното ФУВАС на автомивката не отговаря на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на старши инспектор по приходите, от показанията на които се установява, че чрез регистрираното ФУВАС се заплащат единствено предоставяните услуги в двете обособени клетки за самообслужване. По отношение на третата клетка, която се използва за услугите по ръчно измиване на автомобили от служители на фирмата, свидетелите заявяват, че е имало регистрирано друго фискално устройство, от което са се издавали фискални касови бележки на хартиен носител за тези услуги. Съдът е кредитиралр свидетелските показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. При тези фактически установявания по делото съдът е приел, че оспорената заповед не съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона, тъй като автоматът за самообслужване представлява самостоятелен търговски обект, налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е допустимо само по отношение на съоръжението, на което е извършено нарушението, и в случая като е постановил ПАМ "запечатване" на целия търговски обект – автомивка, а не само на провереното съоръжение за съответните две клетки, административният орган е издал незаконосъобразна заповед, подлежаща на отмяна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г. Съгласно чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., лице, което извършва продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен носител. Разпоредба на чл. 187, ал. 1, изр. второ от ЗДДС предвижда, че мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията. В конкретния случай е установено нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18/2006 г., като изрично е посочено, че констатираното нарушение е за двете клетки за измиване на автомобили, за които е монтиран апарат на самообслужване. Противно на така установеното, с оспорената заповед е постановено запечатване на целия търговски обект – автомивка, който включва и трета клетка, която се използва за услуги по ръчно измиване на автомобили и за нея има регистрирано друго фискално устройство, от което се издават фискални касови бележки на хартиен носител за тези услуги. Контролна покупка по отношение на това последно фискално устройство не е направена при проверката и не е констатирано нарушение, изискващо налагането на ПАМ. Правилно съдът е отчел дадената в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС легална дефиниция за целите на този закон на "търговски обект" –всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Безспорно като търговски обект, по смисъла на легалната дефиниция, следва да се определи и автоматът за самообслужване, който представлява сложна вещ, техническо съоръжение, позволяващо покупката на стока или услуга, при която получателят на доставката оперира самостоятелно със съоръжението. Между страните по делото е безспорно, и от фактите изложени в протокола за проверка е видно, че при проверката органите по приходите са констатирали, че за проверените две клетките се използва един автомат на самообслужване. След като автоматът за самообслужване представлява самостоятелен търговски обект, правилно съдът е приел, че налагането на ПАМ е допустимо само по отношение на съоръжението, на което е извършено нарушението, и като е разпоредил "запечатване" на целия търговски обект – автомивка, а не само на провереното съоръжение за съответните две клетки, административният орган е издал оспорената заповед в несъответствие с целта на закона. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за прилагане на ПАМ съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски. В полза на "Ес Ен Стайл" ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. – договорени и внесени в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 23.06.2020 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,