Решение № 3799 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12133/2018 г.

Решение № 3799 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12133/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Вивере" ЕООД, чрез пълномощника си, срещу решение № 4286/25.06.2018 г., постановено по адм. д. № 10324/14 г., по описа на Административен съд-София град. Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Не се споделят направените изводи на първоинстанционния съд относно фактурираните услуги за логистични, организационни и консултантски услуги, в това число и изработване на уеб сайт. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че не е доказано реално изпълнение на доставките. След приключване на първоинстанционното производство според първоинстанционния съд не е доказано осъществяване на търговска дейност вследствие на осъществени срещи, проучвания и логистика извършени от доставчика. Изложени са подробни съображения. Претендира разноски. Ответната страна- директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, юрк. Тасева, в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предмет на обжалване пред АССГ е бил Ревизионен акт (РА) № 2171309919 от 14.02.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1482 от 18.08.2014 г. на директора на дирекция ОДОП-София при ЦУ на НАП, в частта, в която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 38402 лв. по фактури издадени от "БГ Арт Проджект" ЕООД за д. п. м. 09. 2010 г., както и в частта на извършена корекция по ЗКПО на декларирания от жалбоподателя счетоводен финансов резултат за 2010 г. с данъчна основа по спорните фактури. С решението първоинстанционния съд е отменил РА, в частта, в която по фактури № 413 от 01.09.2010 г., № 419 от 06.09.2010 г., № 420 от 07.09.2010 г. и № 433 от 20.09.2010 г. издадени от "БГ АРТ Прождект" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 432 лв., както и в частта по ЗКПО за 2010 г. на декларирания счетоводен финансов резултат с данъчната основа по фактури в размер на 91180 лв. и съответстващия на това корпоративен данък. В тази част касационна жлба от директора на Д "ОДОП"-София не е подадена и решението е влязло в сила. Предмет на разглеждане в настоящото производство е решението, в частта, в която жалбата срещу РА № 2171309919 от 14.02.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1482 от 18.08.2014 г. на директора на дирекция ОДОП-София е отхвърлена, като неоснователна. От обективна страна за установено съдът е приел, че доказателствата по делото не водят до извод за реално извършени такива логистични услуги, а за бланкетно посочени в договори и протоколи, без да се доказва действителното им изпълнение между страните. Първоинстанционния съд е посочил, че в съдебното производство не е установено, в какво се състоят договорните ангажименти и действително извършени ли са посреднически дейности по комисионния договор. По отношение на наведеното в протокол конкретизиране на една от услугите "извършен уеб дизайн на страница, изготвянето й", първоинстанционния съд е посочил, че такава реална услуга от "БГ АРТ ПРОДЖЕКТ" ЕООД не е извършена, предвид нейните специфики и необходимостта от специални знания за изпълнението й. Посочено е, че доставчикът не разполага с такива специалисти. Решението е правилно. Даденото тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит от страна на първоинстанционния съд е правилно и съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." Относимо в конкретния случай е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. СЕС сочи, че тази преценка е правна, поради което изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos. В конкретния случай правилно е възпроизведена установената фактическа обстановка в хода на ревизията и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури. Предвид становищата на страните правилно е формулиран и основният спорен въпрос, относно реалност на процесните доставки по договора от 28.01.2010 г. с предмет – извършване на логистични, организационни и консултантски услуги за набиране на клиенти. Фактите са правилно установени от съда, въз основа на подробен анализ на приетите и относими доказателства по делото, поради което не следва да бъдат повтаряни от настоящият състав. В обжалваното решение съдът се е позовал на липса на конкретизация в представените приемо-предавателни протоколи отразяване относно вида, количеството на услугата, дата на извършване, получаване на оферти. Принципно е основателен довода на касатора, че документите, с което разполага ревизираното дружество, съдържат минимално определеното съдържание в чл. 7 от ЗСЧ и могат да служат като доказателство по чл. 51 от ДОПК, но както приема в практиката си СЕС и ВАС, само наличието на фактура не е достатъчно да се приеме, че е налице реално извършена доставка. В случая съдът е анализирал реалността на доставките с оглед на вида на доставките и е съобразено обстоятелството, че липсват доказателства за заявки за техническо задание, съответно формат и вид. Правилно съдът е посочил, че наличието на уеб страница и поддържането й по никакъв начин не се свързва именно с конкретно извършване на работа по този сайт и доставчика и неговата работа. Правилно съдът е посочил и че липсват доказателства и за кадрова обезпеченост по отношение на доставчика за извършване на този вид дейност, доколкото същият не разполага с нает персонал имащ съответна квалификация за изпълнение на доставката. При това положение правилен е извода, че не са налице предпоставките за признаване на данъчен кредит. Правилен е извода на съда и относно законосъобразността на РА, в частта, в която е увеличен финансовия резултат със стойността на отчетените като разход фактури с посочения по-горе предмет и са установени задължения за корпоративен данък. Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, "ВИВЕРЕ" ЕООД, следва да заплати на Дирекция "ОДОП" – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 1630 лева, Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,