Решение № 7777 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6041/2009 г.

Решение № 7777 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6041/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Валентин Хараланов Андронов, Гинка Димитрова Кръстева и Веселин Станимиров Борисов, тримата от гр. Варна, против решение № 376/02.06.2008 г., постановено от Варненския окръжен съд, административно отделение, по адм. д. № 29/2004 г. в частта му, с която се отхвърля жалбата. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в законния срок по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.)вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение Варненският окръжен съд, административно отделение, е отхвърлил жалбата на Валентин Хараланов Андонов, Гинка Димитрова Кръстева и Веселин Станимиров Борисов против Заповед № 0333/03.11.2003 г. на зам. кмета на община Варна, издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Със същото решение е прекратено производството по отношение на Жейна Маринова Папазова, Иван Асенов Караиванов, Анастасия Апостолова Караиванова, Асен Димитров Караиванов и Явор Константинов Костов, последният представляван от особен представител-адв. Веселина Стоянова Торбарова, като е приел, че тези лица-наследници на бившия собственик Иван Христов Караиванов и вписани в регистъра на собствеността към ПНИ като собственици на имот № 2311 по ПНИ, не се явяват заинтересовани лица от изхода на спора, доколкото процесната заповед е с правно основание § 4к, ал. 7 и се отнася за имот пл. № 80 по ПНИ. За да постанови решението си съдът е приел следното: Жалбоподателите поддържат, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като имот № 80 по ПНИ на м."Ракитника"е следвало да бъде записан с площ от 700 кв. м., а не с площта по заповедта-600 кв. м., доколкото в продължение на повече от 20 години лицата са го владели и са извършвали подобрения в него. Твърди се, че незаконно са им отнети 100 кв. м. от него, без да са налице условията на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. С обжалваната заповед на зам. кмета на общината е наредено жалбоподателите по настоящото дело да придобият правото на собственост при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху следния недвижим имот, представляващ новообразуван имот в м."Ракитника-селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с пл. № 80,с площ от 600 кв. м.. Жалбоподателите се легитимират като собственици на имота с нот. акт № 177,том. ХХII, д. № 8130/26.05.1994 г. Заповедта е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и заповед № 1524/19.06.2003 г. на кмета на община Варна/с която на зам. кмета са делегирани права да издава заповеди по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на основание § 11 от ДР на ЗИД на ЗСПЗЗ -ДВ бр. 88/1998 г./, въз основа на влязъл в сила ПНИ на местността, одобрен със заповед № РД-1-7706/387/20.09.2002 г. на Областния управител на варненска област. От заключението на допуснатата СТЕ, неоспорена от страните и приета от съда се установява, че на жалбоподателите е предоставено право на ползване върху земя по § 4 в м. Ракитника, землище Галата, с площ от 700 кв. м., съставляваща имот пл. № 80 по КП/помощен/по чл. 28, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, при граници: път и имоти № № 77,79 и 81,трансформирано в право да придобият собствеността на земята до 600 кв. м., съгласно § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на основание построена до 01.03.1991 г. сграда и при условията и реда, определени с чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Разликата от 100 кв. м. -над 600 кв. м. до фактически ползваната земя от 700 кв. м., е присъединена към НПИ № 2311 с площ от 920 кв. м., образуван от имот пл. № 79 и части -разлики от имоти пл. № 80 и 78, възстановени на един и същ собственик на имот № 38/стар/0наследниците на Иван Христов Караиванов. При така приетата фактическа обстановка е направил извод за неоснователност на подадената жалба. Със заповедта, издадена по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се възстановява, респективно-придобива правото на собственост върху вече индивидуализиран и конкретизиран имот по ПНИ, включително с площта си, като собственик се явява вписания в регистъра на собствеността към него. Съгласно цитираната разпоредба, възстановяването, съответно придобиването на собствеността върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на ГПК. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Тази заповед се издава след като е влязла в сила заповедта, с която се одобрява ПНИ, издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според § 4к, ал. 8, т. 1-5, влязъл в сила ПНИ може да се изменя в предвидените хипотези. С обжалване на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ този ефект не може да бъде постигнат. Издадената заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отразява изискуемите характеристики на имота с оглед вписаните данни по ПНИ и регистъра към него. Ето защо е недопустимо по повод съдебно обжалване на такъв административен акт, да се въвеждат спорни въпроси относими към влязъл в сила ПНИ и промяната му. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като фактическите основания, които се излагат са относими не към спора по § 4к, ал. 7, а към спор по § 4к, ал. 6 или за извършени подобрения. Поддържат се твърдения за нарушение на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, за неправилно присъединяване на разликата от 100 кв. м. към съседния имот, за извършени подобрения на имота. Иска се изменение на ПНИ относно имот пл. № 80,като се промени предвидената квадратура от 600 кв. м., на 700 кв. м., като им се предостави възможност да заплатят разликата от 100 кв. м, оценена по надлежния ред, съгласно изискванията на закона. Кметът на община Варна, с писмено становище, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че всички оплаквания, изложени в жалбата срещу заповед № 0333/03.11.2003 г. на кмета на община Варна, касаят една друга заповед-заповедта за одобряване на ПНИ, издадена от Областния управител на Варненска област, а не заповедта, предмет на производството. Процесната заповед е издадена от компетентния орган, в рамките на неговата компетентност, при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Тя касае един вече индивидуализиран и конкретизиран с ПНИ имот. Съгласно чл. 28 от ППЗСПЗЗ, границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се установяват с ПНИ. В този смисъл кметът на община Варна, при издаването на атакувания акт, е бил длъжен да се съобрази с вече определените граници и площ. Не е в неговите правомощия да промени установените граници. Заинтересованата страна Явор Константинов Костов, чрез особения си представител адвокат Торбарова, оспорва касационната жалба като неоснователна. В писмено възражение, подадено от името на всички заинтересовани лица: Иван Асенов Караиванов, Асен Димитров Караиванов, Анастасия Апостолова Караиванова и Явор Константинов Костов, но съдържащо един подпис, са изложени следните доводи: Решението на съда в оспорената му част е правилно и законосъобразно. Безспорно установено и изяснено по делото е обстоятелството, че разликата от 100 кв. м. от ПИ 80 по ПНИ на м."Ракитника"е присъединена към съседния имот ПИ № 2311,собственост на Иван Караиванов, в съответствие с разпоредбите на чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗ. Възражението съдържа и изразено несъгласие с решението на съда в частта му, с която е прекратено производството по адм. д. № 29/2004 г. по отношение на Жейна Маринова Папазова/починала по време на настоящото производство и на нейно място като заинтересована страна в процеса е конституиран наследникът и Явор Константинов Костов/, Иван Асенов Караиванов, Анастасия Апостолова Караиванова, Асен Димитров Караиванов и Явор Константинов Костов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Правилно в обжалваното решение е прието, че след като е влязла в сила заповедта, с която се одобрява ПНИ в частта относно процесния имот и оспорваната заповед на зам. кмета е съобразена с § 4, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, са налице основания за отхвърляне на жалбата срещу нея. Възражението от 6.08.09 г., доколкото се оспорва решението в прекратителната му част, следва да се остави без разглеждане на основание чл. 236 вр. чл. 215, т. 3 вр. чл. 230 АПК, тъй като е подадено значително време след получаване на съобщенията и решението на заинтересуваните лица. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си в оспорената част съдът е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на закона. Правилно е прието, че изложените от жалбоподателите фактически основания за оспорване на адм. акт са относими към друго производство-това по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и касаят ПНИ, одобрен със заповед на Областния управител, която е влязла в сила. В производството по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се преценява съответствието на издадената заповед за възстановяване правото на собственост върху новообразуваните имоти с влезлия в сила ПНИ, въз основа на който се издава. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, установени в предшестващите заповедта производства. Границите на имотите се установяват с ПНИ, съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, а правото на бившите ползуватели, респективно-техните наследници да придобият собствеността на имотите-в съответните производства за признаване на това право, въз основа на които се съставя и одобрява ПНИ. Съгласно чл. 28а от ППЗСПЗЗ, за възстановяването, съответно- за придобиването на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти, се издава заповед от кмета на общината, с точно индивидуализиране на имота въз основа на влезлия в сила план по чл. 28, ал. 4 и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. В заповедта се описват номерът на имота по ПНИ, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. В конкретния случай от доказателствата по делото и заключението на приетата и неоспорена СТЕ е установено съответствието на издадената заповед както с установените права на жалбоподателите върху 600 кв. м. от имота, така и с влезлия в сила ПНИ, съгласно който тези права са отчетени и им е отреден съобразно същите и имот от ПНИ. Жалбоподателите не са и бивши ползуватели, а видно от приложения нот. акт № 147/1994 г. на нотариус при ВРН, същите са придобили имот от 600 кв. м. по дарение от Марийка Димитрова Статева /вероятно бившата ползувателка на имота и тяхна възходяща, съгласно изложеното в СТЕ/. Правата им по документа за собственост са съобразени и им е отреден с ПНИ имот в размери, съответстващи на придобитото право на собственост. Настоящият състав приема, че по делото няма подадена частна жалба срещу решението на съда в частта му с характер на определение, с което съдът е прекратил производството по отношение на наследниците на бившия собственик, конституирани като заинтересовани страни в процеса. Представено е само писмено възражение, с което се оспорва подадената касационна жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлена жалбата, като неоснователна. Действително в него е споменато мимоходом несъгласие с решението на съда за прекратяване на производството, но то не е подадено като частна жалба, съдържа само един подпис, неясно от кого положен, няма петитум, с който се иска отмяна на решението в тази му част, няма приложена разписка за платена държавна такса, дължима при обжалване, а освен това е подадено значително след изтичането на преклузивния 7-мо дневен срок за обжалване. По изложените съображения решението на съда в обжалваната с касационната жалба част е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС (отм.)вр. § 4, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,