Решение № 6414 от 16.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1603/2009 г.

Решение № 6414 от 16.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1603/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ирон Филипов Хаджиев от гр. Златоград срещу решение № 245 от 16.12.2008 г. по адм. дело № 215/2008 г. на Смолянския административен съд, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, но не по изложените от касатора основания. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в касационната жалба и приема за установено следното: С решение от № 245 от 16.12.2008 г. по адм. дело № 215/2008 г. на Смолянския административен съд е отхвърлена жалбата на Ирон Филипов Хаджиев срещу Заповед № ДК-1024 от 25.07.2008 г. на Началника на РДНСК Смолян, с която е отхвърлена жалбата срещу разрешение за строеж № 18 от 13.04.2006 г. на "ограда" по регулационната линия на УПИ I-604, кв. 67 по плана на гр. Златоград. Материалният закон правилно е приложен. Изложени са обосновани мотиви, налагащи извода за законосъобразност на оспорената заповед, респ. за законосъобразността на обжалваното пред административния орган разрешение за строеж на главния архитект на община Златоград на процесната ограда, които се възприемат от настоящата инстанция. От съда са обсъдени и относимите за настоящото производство доказателства в тяхната съвкупност, в това число и заключението на вещото лице с приложените скици, което заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно. Установява се, че имота на жалбоподателя е ограден по регулационната граница съгласно приложена скица с дата на издаване 27.05.2007 г. по нотариален акт № 18 от 1985 г., която отговаря на точното копие на скицата, с която се проектира оградата и няма изместване в имота на жалбоподателя. Този извод се потвърждава в приетото от съда и неоспорено заключение на вещото лице, в което по т. 2 се излага, че няма разминаване между регулационната граница по плана на 1982 г. и одобрената кадастрална карта от 2008 г. Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че са налице продаваеми части без да са уредени регулационните сметки, с довод че по този начин незаконосъобразно е разрешението за строеж на процесната ограда по регулационната линия. По този въпрос видно от заключението на вещото лице, не е установено да е имало продаваеми части и уреждане на сметки по плана на 1982 г., като в тази посока са изложени обосновани мотиви от съда, че ако е имало уреждане на регулационни сметки, за да отпадне отчуждителното действие на плана е следвало да се проведе от жалбоподателя самостоятелно административно производство, но няма данни за това. Този извод на съда не е опроверган пред настоящата инстанция. Неоснователен е доводът на касатора, за немотивиране на разрешението за строеж и не посочване от административния орган на съответното правното основание, тъй като то се извлича от фактическото основание и насочва към обсъждане приложимостта на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ, като от съдът са изложени мотиви и досежно това обстоятелство. Не се установи допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което този довод на касатора е неоснователен. При проверката за законосъобразността на решението, Върховният административен съд, ръководейки се от заложения в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК принцип на служебното начало установи, че неправилно е участвала като заинтересувана страна по делото община Златоград. Страни в производството по чл. 216, ал. 6 във връзка с чл. 215 от ЗУТ са началникът на съответната РДНСК, жалбоподателите срещу актовете по чл. 216, ал. 1 и адресатите на тези актове, чийто интереси могат да бъдат засегнати от евентуалната им отмяна. Главният архитект на общината не може да обжалва заповедите по чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, нито да участва в делото по обжалването й - чл. 153, ал. 1 АПК във вр. с чл. 215 от ЗУТ. Това е така, тъй като съдебното оспорване на административните актове е средство за решаване на спорове между граждани и организации от една страна и администрацията от друга, а не между държавни органи в това им качество - чл. 120 от Конституцията на РБ, чл. 147 от АПК. Общината, в случая община Златоград незаконосъобразно е конституирана като страна по делото. Тя не може да участва в него нито самостоятелно, нито по реда на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ като юридическо лице на органа, издала обжалвания пред началника на РДНСК акт по чл. 216, ал. 1 от ЗУТ. По изложените съображения, Върховният административен съд приема, че решението на Смолянския административен съд е недопустимо в частта, постановено по отношение на община Златоград и следва да бъде обезсилено в тази част - чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 218, ал. 2 АПК, а решението в останалата част по отношение на другите страни е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение