Решение № 2322 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9216/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 598 от 18.07.2023 г. по адм. дело 253/2023 г. на Административен съд - Хасково, по жалба на ЕТ"Синята фея В. Стефанова", [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Харманли, [адрес], е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-60-0117255/01.02.2023 г. на началник Отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ЦУ на НАП. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от началника Отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Н. Запрянова, в която се поддържа, че решението е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че заповедта съответства на чл. 22 от ЗАНН и при издаването й не са нарушени принципите в АПК. Твърди се, че в първоинстанционното производство не е установено да има наказателно постановление, което да е връчено на нарушителя и да е влязло в сила. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което жалбата на търговеца да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ЕТ"Синята фея В. Стефанова", чрез адв. Я. Крайчев от АК-Пловдив, в отговор по касационната жалба и писмено становище оспорва нейната основателност. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ ФК-60-0117255/01.02.2023 г. на началник Отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - детски магазин, находящ се в гр. Харманли, на бул. България 42, стопанисван от ЕТ "Синята фея В. Стефанова", и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Според фактическите установявания на Административен съд - Хасково при извършена проверка на място в търговския обект на 26.01.2023 г. от служители при ЦУ на НАП, а в последствие и при извършената документална проверка на 27.01.2023 г., е констатирано, че при извършени покупки чрез ваучери, същите не се маркират във фискалното устройство, и за тях не се издават касови бележки, а продажбата става посредством представяне на ваучерите, които впоследствие се осчетоводяват от А"СП". Административният орган е приел, че е осъществена продажба на 16.01.2023 г. на бебешки и детски стоки, платена с 5 бр. ваучери издадени от АСП, с единична стойност на ваучер 50. 00 лева, за която не е издаден касов бон, което представлява нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което е издадена процесната ЗНПАМ С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отменил административния акт, като е приел, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона. Според съда чрез процесната ПАМ не могат да бъдат изпълнени посочените цели в чл. 22 от ЗАНН. Решаващият съд е посочил и решение Решението по дело С-97/21 на Съдът на ЕС, като е приел, че е допуснато автоматично кумулиране на ПАМ и имуществена санкция с издаване на наказателно постановление срещу търговеца. Крайният извод на съда е, че прилагането на мярката ще ограничи в значителна степен правата на търговското дружество. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от Административен съд - Хасково. Неоснователен е основният довод на касатора за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд и по-конкретно на изводите за допуснати нарушения на чл. 22 ЗАНН и чл. 6 АПК. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Както правилно посочва Административен съд Хасково, запечатването на обекта и забрана на достъп до него не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а нещо повече - се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая, както вече беше посочено, налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед незаконосъобразна. Наред с това, според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С 117/20, т. 24 и др.). В настоящия случай не се спори, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на ЕТ "Синята фея В. Стефанова" като му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 лева. Спрямо търговеца е приложена и ПАМ "запечатване на търговски обект" и "забрана на достъп до него" за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Същевременно, както административното наказание, така и ПАМ се отнасят за едно и също деяние (бездействие), а именно не регистриране и не отчитане на всяка извършена продажба на стоки от търговския обект. Не се спори, че тези мерки, макар и издадени на базата на един и същ факт, са наложени в отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН (с оглед препращането по чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (предвид нормата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Въпреки, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, като краен резултат се достига до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В настоящия случай с оглед данните по делото е допуснато автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на търговското дружество. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в първоинстанционното производство не е установено да има наказателно постановление, което да е връчено на нарушителя и да е влязло в сила. Издаденото наказателно постановление 707049-F695024/13.06.2023 г. срещу ЕТ "Синята фея В. Стефанова" се намира на стр. 85-87 от делото, а обстоятелството дали е връчено или не на лицето, както и дали е влязло в сила, е неотносимо към преценката за наличието на две мерки с наказателноправен характер, които административният орган е кумулирал. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Пред касационната инстанция, въпреки направеното искане за присъждане на съдебни разноски, не са представени нито списък с разноски, нито писмени доказателства за тях, поради което съдът не присъжда такива. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,