Решение № 7765 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5884/2010 г.

Решение № 7765 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5884/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Ивайло Стефанов Иванов срещу заповед рег. № К-8641 от 23.10.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Узунова, дава становище за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С оспорвания административен акт - заповед рег. № К-8641 от 23.10.2009 г. на министъра на вътрешните работи, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на държавния служител от МВР Ивайло Стефанов Иванов за това, че на 23.07.2009 г., около 14:30 часа, в нарушение на вменените му по закон задължения на служител на МВР за опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления и други нарушения, защита правата и свободите на гражданите и да бъде лоялен към службата, в съучастие с две граждански лица е извършил грабеж на един чувал с цигари от магазин, находящ се в ж. к. "Люлин", бл. 618, вх. А - действие, станало известно на граждански лица, служители от МВР и органите на съдебната власт и представляващо деяние, с което се уронва престижът на службата. Заповедта е издадена от компетентния по чл. 228, т. 1 административен орган - министърът на вътрешните работи, в кръга на правомощията му, при спазване на предписаната от закона форма, в съответствие с материалния закон. Административният орган обаче е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до отмяната й. От приложените по делото доказателства е видно, че оспорваният административен акт не е бил връчен лично на Иванов. С протокол рег. № 7256 от 30.03.2010 г. е удостоверено обстоятелството, че на посочената дата Иванов се е явил в кабинета на началника на група "Човешки ресурси" в сградата на 09 РУ на МВР гр. София, запознал се е със заповед рег. № К-8641 от 23.10.2009 г. за налагане на дисциплинарното наказание, но е отказал да я подпише. В същият протокол е отразено, че държавният служител от МВР "заяви, че към момента на запознаване със заповедта не се намира в отпуск по болест или в друг законоустановен отпуск ...". Съдържанието на протокола е удостоверено с подписите на трима служители на същото ведомство - началник група "Човешки ресурси", началник на сектор "Икономическа полиция" (СИП) и технически сътрудник в "Човешки ресурси" - СДВР. От разпита на свидетелите Кр. Донев - началник на сектор "Икономическа полиция" (л. 72) е видно, че той не е заварил жалбоподателя в кабинета на началника на група "Човешки ресурси" и не е присъствал в момента, в който е направил своите възражения. От разпита на св. Росен Здравков Стоянов е видно, че именно той е съставил протокола за запознаване със заповед за налагане на дисциплинарно уволнение, в качеството му на началник група "Човешки ресурси". Стоянов свидетелства, че Иванов се е явил при него "след дълъг отпуск по болест"; казал му е "... че няма да разпише заповедта" и "... заяви, че не е в отпуск по болест ...". Свидетелката Теодора Здр. Николова - старши техн. сътрудник в същият отдел (л. 94) дава показания, че е присъствала в момента, в който Иванов е направил отказ да подпише заповедта и е направил своето изявление, че не е в законоустановен отпуск. От приложените по делото писмени доказателства - справка за въведени болнични листи ... (л. 68-69) се установява, че Ивайло Иванов е бил в отпуск по болест от 01.09.2009 г. до 28.02.2010 г. вкл. Пред настоящата инстанция бе представен болничен лист № 21 от 29.03.2010 г., от съдържанието на който е видно, че Ивайло Стефанов Иванов е в отпуск по болест от 29.03.2010 г. до 07.04.2010 г., вкл. Следователно, към 30.03.2010 г., когато е съставен протокол за отказ за връчване на заповед за дисциплинарно наказание, държавният служител от МВР е бил в отпуск по болест, удостоверен с официален документ, чието съдържание не е оспорено. При наличието на писмени доказателства свидетелските показания, че жалбоподателя е заявил, че не се намира в законоустановен отпуск не следва да се кредитират. При горната фактическа установеност жалбата е основателна. Допуснато е процедурно нарушение, което е от категорията на съществените. Това води до отмяна на административния акт без да се обсъждат доводи по същество. Разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР задължава административния орган да не освобождава от служба държавните служители в МВР през време на отпуск, освен в изрично посочените от законодателя случаи, какъвто не е настоящия. Нормата предпоставя наличието на започнало ползване на разрешен от закона отпуск и е в полза на служителя, като го предпазва от факта на прекратяване на служебно правоотношение през това време. Разпоредбата на чл. 248 от закона е императивна, поради което нарушението й води до незаконосъобразност на административния акт и до неговата отмяна. В случая по безспорен начин е установено, че Иванов е ползвал отпуск по болест в един продължителен период от време, започвайки от 01.09.2009 г. Установено е също, че е бил поканен за връчване на заповедта за уволнение по време, когато за пореден път този отпуск е удължен. Имайки пред вид това дисциплинарно-наказващия орган е бил длъжен да проследи дали служителят не е започнал ползване на нов, разрешен от закона отпуск. Отпускът за временна нетрудоспособност, какъвто е настоящият случай, е разрешен от закона отпуск, произтичащ от качеството на осигурено лице. Същият е обективен факт, установен по предвидения от закона ред, поради което дисциплинарно-наказващият орган е бил длъжен да установи, че такъв не е налице, преди връчване на обжалваната заповед. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че служителя недобросъвестно се е възползвал от правото си, като не е представил своевременно болничния лист. Съгласно чл. 25 от Инструкция № Iз-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (обн., ДВ, бр. 74 от 8.09.2006 г.) на министъра на вътрешните работи - върху екземплярите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, предназначени за изпращане в дирекция "Човешки ресурси" - МВР, и за прилагане в ЛКД, наказаният служител отбелязва датата и часа на връчване на заповедта и писмено удостоверява, че не се намира в законоустановен отпуск, като при отказ от удостоверяване на обстоятелството по ал. 1 или когато служителят заяви, че се намира в отпуск по болест, но не представи болничен лист, длъжностното лице, на което е възложено връчването на заповедта, извършва проверка за наличието на това обстоятелство. В случая проверката не е била извършена качествено, тъй като издаденият на 29.03.2010 г. болничен лист не е бил отразен в справката. Обстоятелството, че издадените на една дата болнични листове се въвеждат в системата на работодателя в много по-късен момент не води до промяна на изводите на настоящата инстанция, тъй като въпросът е от организационен характер. Обективно заповедта е връчена в нарушение на чл. 248 от ЗМВР, което води до незаконосъобразността й, поради съществено нарушение на процесуалните правила. При този изход на правния спор претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. От доказателствата по делото е видно, че Иванов е заплатил 10 лв. държавна такса за завеждане на делото (л. 5) и 500 лева адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие (л. 52). Ответната страна следва да бъде осъдена, на основание чл. 143, ал. 1 да възстанови тези разходи. Водим от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение,