Решение № 10980 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9633/2014 г.

ВАСI отделение21.10.2015 г.докладчик Милена Славейкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1045/30.04.2014 г. по адм. д. № 3698/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2239/6.06.2014 г. постановено по адм. д. № 3698/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. ОСЪЖДА Митница "Варна Запад" да заплати на "Чойс" ЕООД, ЕИК 131046281, със седалище в гр. София, разноски в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10980 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9633/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница "Варна Запад" против решение № 1045/30.04.2014 г. по адм. д. № 3698/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено негово решение изх. № 9300-239/23.03.2012 г. към ЕАД № 11BG002002Н0033663/4.05.2011 г., с което е определен нов, различен от декларирания от вносителя, тарифен код на стока - спагети полуфабрикат "Mr. Park" с държава на износ Китай, а именно - 1902 30 10 99 вместо 1902 30 90 00. В резултат на което е определено на "Чойс" ЕООД задължение за допълнително заплащане на мито в размер на 4161.39 лв. и ДДС-832.28 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и потвърждаване на решението на митническия орган. Подадена е и частна жалба от началника на Митница "Варна Запад" срещу определение № 2239/6.06.2014 г. постановено по адм. д. № 3698/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е изменено решение № 1045/30.04.2014 г. по адм. д. № 3698/2013 г. по описа на Административен съд - Варна в частта на разноските. Претендира се отмяна на атакуваното определение. Ответникът - "Чойс" ЕООД, гр. София, в представени писмено становище и молба от процесуален представител адв. Ралчев оспорва касационната и частната жалби и желае атакуваните съдебни актове да бъдат оставени в сила като правилни. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, за които представя доказателства. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Касационната и частната жалби, като подадени в срок и от надлежна страна, са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С решение № 13345/15.10.2013 г. постановено по адм. дело № 14930/2012 г. ВАС, първо отделение е отменил решение № 2445/12.10.2012 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 1794/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на "Чойс" ЕООД против решение - изх. № 9300-239/23.03.2012 г. към ЕАД № 11BG002002Н0033663/4.05.2011 г. на началника на Митнически пункт "Варна Запад". Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, при спазване указанията дадени от ВАС в мотивите на решението. При новото разглеждане на делото Административен съд Варна постановил решение, с което е отменил атакуваното решение на началника на Митнически пункт "Варна Запад". За да постанови този резултат съдът е приел, че решението е издадено следствие на осъществен последващ контрол на декларирането, допустим на основание чл. 78, т. 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците. Съдът е приел, че не са спазени предвидените в закона процедурни правила, тъй като липсва заповед за възлагане на последващата проверка, съдържаща реквизитите по чл. 84в, ал. 1 от ЗМ. Съдът е обсъдил експертното заключение изготвено при повторното разглеждане на делото и е приел, че се касае за стоки, които не принадлежат към групата "сухи", посочени в позиция 1902 30 10 на Тарик. Предвид заключението на вещото лице относно технологичния процес на производство на процесната стока, съдът е приел, че внесената стока не е аналогична на стоката, описана в Приложението към Регламент (ЕО) № 635/2005 г. и че не е установено, че стоката, предмет на внос, следва да бъде класифицирана като стока с посочения в Решението тарифен номер. Счел е, че съгласно чл. 27 от Закона за митниците, тарифното класиране на стоките е определяне съгласно установените в нормативен акт правила на подпозициите от номенклатурата по чл. 26 или това е Комбинираната номенклатура, която се прилага от всички държави-членки на ЕС. Поради което е отменил решението на началника на МП "Варна Запад" като незаконосъобразно, като издадено в противоречие с чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от Закона за митниците. Решението е правилно. При вноса на процесните стоки полуготови спагети "Mr. Park" с овкусител, митническите органи са извършили документална проверка и предвид приложения здравен сертификат са приели, че съдържанието на спагетите е 79% пшенично брашно, 19% хидрогенирано палмово масло и 2% сол. Въз основа на тази проверка е прието от административния орган, че спагетите, внесени от Китай са такива в сушено състояние и поради което са тарифирани в подпозиция с код 1902 30 10 "сухи", а не както са декларирани от вносителя "Чойс" ЕООД 1902 30 90 "други". Правилно е прието, че процесната стока попада в тарифна позиция 1902 - макаронени изделия, дори варени или пълнени /с месо или други продукти/ или обработени по друг начин, такива като спагети, макарони, юфка, лазаня, равиоли, канелони, кус-кус, дори приготвен. Правилно е определен и спорният въпрос между страните по делото, а именно дали внесената стока /макаронено изделие, предварително обработено, такова като спагети или юфка/ попада в подпозиция 19023010 - "сухи" или в подпозиция 19023090 - "други" /различни от сухите/. Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е приело, че технологичният процес на производство на процесната стока се различава от технологичния процес за приготвяне на макаронено тесто, включващ и етап сушене (т. е. на класическите макаронени изделия), като най-съществената разлика се състои в наличието на етап дълбоко пържене с палмова мазнина, както и при подготовката на продукта за консумация - при класическите сухи спагети водата е необходима за извършване на крайната термична обработка, а не само за възстановяване на водното съдържание и еластичността на изделието, като впоследствие водата не влиза в състава на готовото ястие. Въз основа на тези специфики, вещото лице е дало заключение, че се касае за стоки, които не принадлежат към групата сухи, посочени в позиция 1902 30 10 на Тарик, а към групата други към код 1902 30 90 00. В позиция 1902 от Комбинираната номенклатура са "Макаронени изделия, дори варени или пълнени (с месо или други продукти) или обработени по друг начин, такива като спагети, макарони, юфка, лазаня, равиоли, канелони; кус-кус, дори приготвен", като подпозиция 1902 30 10 са "сухи", а в подпозиция 1902 30 90 са "други". От доказателствата по делото, включително и представената технологична схема от производителя на спагетите "Ханг Жоу Грийн Хоум Фууд Ко." ЛТД - Китай, се установява, че процесните спагети са дълбоко пържени, след което са охладени, овкусени и опаковани. По общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, както правилно е отбелязъл и първоинстанционния съд, класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция с оглед определящия критерий за тарифното им класиране следва да се търси в обективните характеристики на стоките, определени в текста на съответната позиция. С оглед обективните критерии, които се установят от придружаващите стоката документи, изпратената впоследствие технологична схема за производство на спагетите от производителя и съдебно-техническата експертиза, съдът правилно е приел, че процесната стока неправилно е определена от митническия орган в подпозиция 1902 30 10 "сухи", а не както е декларирана от вносителя "Чойс" ЕООД. След като процесният продукт съгласно здравния сертификат съдържа палмово олио 19% означава, че той не е "сух". Това се установява и от съдебната експертиза и представената от производителя схема на технологичния процес на внесения продукт. Правилно от съда е направен извод, че вносителят на инстантните спагети правилно ги е декларирал с № 1902 30 90 с 2,9% мито и тарифният код на същите не следва да бъде променян. Следва да се вземе предвид и сертификат за произход, издаден от производителя на внесените спагети, съгласно който всички продукти, изнесени за "Чойс" ЕООД, съответно и "Мистър Парк" бранд инстантни спагети, са произведени в Китай и отговарят на изискванията на генерализираната система за преференции относно стоките изнесени за България. Предвид изложеното правилно съдът е приел че вносителят на процесните спагети правилно ги е декларирал като "Други макаронени изделия, други" - 1902 30 90, а за правилното им тарифиране следва да се изхожда от всички събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Досежно частната жалба на началника на Митница "Варна Запад", против определение № 2239/6.06.2014 г. постановено по адм. д. № 3698/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, настоящият състав намира същата за неоснователна. Съдът правилно е изменил решение № 1045/30.04.2014 г. по адм. д. № 3698/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, тъй като на основание чл. 226 от АПК при новото разглеждане за съда е налице задължение за произнасяне и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Предвид своевременното представяне на доказателства за осъществени разноски, както при първото разглеждане пред Административен съд Варна и Върховния административен съд така и при новото такова, правилно съдът е изменил решението си като е присъдил всички осъществени разноски в производствата пред Административен съд Варна и в производството пред ВАС. С оглед което частната жалба се явява неоснователна, а определението правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат направените пред касационната инстанция разноски - платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските, фактура и преводно нареждане, в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

2