Решение № 1562 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6780/2010 г.

Решение № 1562 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6780/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Диана Иванова Станчева, от гр. Враца, против решение № 9 от 01.04.2010 г., постановено по адм. д. № 679/2009 г. по описа на Административен съд гр. Враца. Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - зам. областния управител на Област Враца, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Диана Иванова Станчева против заповед № 4/11.12.2009 г. на зам. областния управител на Област Враца, с която служебното правоотношение на Станчева е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - по взаимно съгласие на страните. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДСл., като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тези изводи са законосъобразни и в съответствие със събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че на 28.10.2009 г. държавната служителка е подала молба за прекратяване на служебното й правоотношение по взаимно съгласие, която е входирана в областната администрация с вх. № 0600-35/28.10.2009 г. В молбата изрично е посочено, че прекратяването на служебното правоотношение се иска след като служителят използва полагащия му се платен годишен отпуск, включително и за 2009 г. На 03.11.2009 г. органът по назначаването е уведомил Станчева, че приема направеното предложение за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие, считано от 14.12.2009 г., тъй като държавната служителка е в платен годишен отпуск до 10.12.2009 г. На 11.12.2009 г. органът по назначаването издал заповед за прекратяване на служебното правоотношение с Диана Иванова Станчева, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., а като фактическо основание е посочено подадена молба. С оглед на установената фактическа обстановка изводите на първоинстанционния съд, че спрямо Станчева са били осъществени материалноправните предпоставки на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. са правилни и законосъобразни. Органът по назначаването е приел направеното предложение в законоустановения срок като изрично е уведомил служителя за това и е издал заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Фактът, че с молба от 02.12.2009 г. държавната служителка е уведомила административния орган, че оттегля подаденото предизвестие за прекратяване на служебното й правоотношение по чл. 103 от ЗДСл. е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед. От една страна предложението вече е било прието, от друга страна за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. не се изисква предизвестие. Доводите в касационната жалба, че зам. областният управител не е бил компетентен да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателката, тъй като заповедта, с която е упълномощен да стори това не била вписана в оспорената заповед, е неоснователен. Правомощията на органа по назначаването, визирани в нормата на чл. 6, ал. 2 от ЗДСл. не могат да бъдат делегирани, но няма пречка при отсъствие на административния орган същите да бъдат осъществявани от заместника му, който упражнява без ограничения всички правомощия, които са от компетентността на замествания. След като областния управител е издал заповед за заместване поради временната му нетрудоспособност, в която е посочил, че възлага на зам. областния управител да упражнява всички правомощия на Областен управител на Област Враца, то заместващия е притежавал същите до завръщане на замествания. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена от компетентен орган е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Неоснователни са доводите, че органът по назначаването е поставил условия за прекратяване на служебното правоотношение - след използване на платения годишен отпуск. В самото предложение на Станчева е посочено, че желае прекратяване на служебното й правоотношение след като използва платения си годишен отпуск включително и за 2009 г. В уведомлението за приемане на предложението изрично е отбелязано, че то се приема, както е направено, като е разпоредено държавната служителка да се яви на 11.12.2009 г., след изтичане на платения й годишен отпуск на 10.12.2009 г., за оформяне на документите по прекратяване на служебното правоотношение. Следователно в случая предложението е прието, така както е направено. Правилно и въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че подадено заявление за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката е валидно. Същата не оспорва факта, че е подписала заявлението, а твърденията й, че това е станало в резултат на упражнен натиск е недоказано. Не е налице и оттегляне на същото, тъй като преди оттеглянето органът по назначаването е приел направеното предложение, за което е уведомил държавния служител. Доводите за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила не следва да се обсъждат. Такова нарушение може да допусне единствено административният орган, но не и съда. Твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила не са направени. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,