Решение № 5377 от 3.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Хасково (ТП на НОИ - Хасково), чрез главен юрисконсулт Т. Запрянова, против Решение 603/12.11.20121 г., на Административен съд Хасково, постановено по административно дело 847/2021 г., с което е отменено Решение 1012-26-317-1/10.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-501/25.06.2021 г. на ръководител на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково. Със съдебното решение преписката е върната на длъжностното лице за ново произнасяне по заявление с вх. 2113-26-246/05.03.2021 г. на Х. Мехмед за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и ТП на НОИ Хасково е осъден да заплати разноски в размер на 560 лева. Жалбоподателят сочи, че решението е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и предл. 2 АПК, като моли същото да се отмени. Ответникът по касационната жалба Х. Мехмед, действаща чрез процесуалния представител адвокат В. Челебиев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да се потвърди, като претендира и присъждане на направените разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отменил като незаконосъобразно Решение 1012-26-317-1/10.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-501/25.06.2021 г. на ръководител на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, с което на основание чл. 68, ал. 3 КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. Мехмед, с аргументи, че към момента на подаване на заявлението лицето не отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че като не е зачел периода на майчинството като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, пенсионният орган е издал административен акт в нарушение на материалния закон чл. 9, ал. 2 , т. 1 и т. 2 КСО във връзка с чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, както и приложимите към процесния период чл. 80 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите (отм.), респ. Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967г. (отм.). Решението е правилно. При вярно установяване на правнорелевантните факти и след съвкупна преценка на приетите като относими доказателства по делото, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него решение на директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на ПО. Х. Мехмед е упражнила своето право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е подала до компетентните органи заявление на 05.03.2021 г. за нейното отпускане. От данните по преписката, вкл. и представените от лицето доказателства, е видно, че за времето от 17.02.1974 г. до 17.02.1975 г. и от 01.01.1977 г. до 20.05.1977 г. общо 01 г., 04 м. и 19 дни тя е била в майчинство, а от 10.03.1993 г. до 10.10.1993 г. 07 м., тя е била безработна и е получавала обезщетение за безработица. Също така, към датата на подаване на заявлението Х. Мехмед е имала навършени 66 г., 08 м. и 04 дни. Тези периоди са били признати от пенсионния орган за осигурителен стаж, но не и за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, който като не е признал на Х. Мехмед 1 г., 11 м. и 19 дни действителен осигурителен стаж за това време, е достигнал до извод, че тя не отговаря на условието по чл. 68, ал. 3 КСО. Според органа жалбоподателката имала доказани 14 години 2 месеца и 19 дни, от нормативно изискуемите 15 години действителен осигурителен стаж и поради това нямала право на ЛПОСВ. Съгласно чл. 68, ал. 3, изр. първо КСО, в относимата редакция, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2 до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО дефинира понятието действителен стаж като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Същата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 година. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 17.02.1974 г. до 17.02.1975 г. и от 01.01.1977 г. до 20.05.1977 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Към това време е била в сила Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта , обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Понастоящем в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО е посочено, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Предвид посочените по-горе разпоредби административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат периода от 17.02.1974 г. до 17.02.1975 г. и от 01.01.1977 г. до 20.05.1977 г , в който Х. Мехмед е била неработеща майка, като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. За пълнота на изложението следва да се посочи, че времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица, не може да се счита за действителен стаж и не попада в съдържанието на понятието "действителен стаж" съгласно § 1, т. 12 от ДР на КСО. С разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО законодателят е приравнил времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица на осигурителен стаж единствено за целите на придобиване правото на пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 1 КСО, но не и с оглед изискването за "действителен стаж". По този начин периодът, в който едно лице е безработно и получава обезщетение за това, не представлява действителен стаж, макар да се зачита за осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО. В заключение, длъжностните лица неправилно са преценили другия спорен въпрос, свързан с периода на използван от лицето отпуск по майчинство, като са приели, че този период не следва да се зачита като действителен стаж, във връзка с което направили погрешен извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО, а именно липсата на изискуем действителен стаж от 15 години. Като се зачете периода от 17.02.1974 г. до 17.02.1975 г. и от 01.01.1977 г. до 20.05.1977 г., за който Х. Мехмед е била неработеща майка, за действителен осигурителен стаж, общият действителен стаж на Х. Мехмед към датата на заявлението за пенсия надхвърля изискуемите 15 години и към тази датата на подаденото заявление 05.03.2021 г. тя има навършени 66 г., 08 м. и 04 д., следователно за нея са осъществени кумулативно изискуемите условия по чл. 68, ал. 3 КСО, за да се пенсионира по този ред. С оглед на изтъкнатите съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд Хасково е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. На осн. чл. 143, ал. 1 АПК на ответника по касация се дължат сторените, доказани и поискани разноски по делото. В писмен отговор на Х. Мехмед от 11.05.2022 г. се прави искане да й се присъдят разноските по делото. Страната прилага доказателства за това договор за правна защита и съдействие 26 от 27.04.2022 г. От същия е видно, че тя е направила разноски за един адвокат по делото и е заплатила за оказаната правна защита пред касационната инстанция, сумата от 500 лева (петстотин лева). Разходите са реално сторени като заплатени в брой, видно от текста на договора, поради което и с оглед изхода на делото, следва да се възложат в тежест на ТП на НОИ Хасково. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение