Решение № 2659 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11260/2016 г.

Решение № 2659 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11260/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. Г. против решение № 5016/14.07.2016 г. по адм. дело № 4393/2016 г. на Административен съд С. - град, с което жалбата й против експертно решение № 3081, от зас. № 187/16.11.2009 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК ) за общи заболявания при I-ва МБАЛ - С., втори състав, е отхвърлена и е осъдена да заплати на ответника разноски. Жалбоподателката твърди, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от доказателствата. Моли да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав или евентуално след отмяната да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на ТЕЛК да бъде обявено за нищожно. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - ТЕЛК за общи заболявания при I - МБАЛ, втори състав, гр. С. оспорва касационната жалба. Моли решението на съда да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд С. - град е образувано по жалба на С. С. Г. против експертно решение № 3081 от зас. № 187/16.11.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при I-ва МБАЛ - С., втори състав, с което й е определена 72 % намалена работоспособност за срок от три години. Цитираното решение на ТЕЛК не е оспорено пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), а директно пред съда, като доводите на жалбоподателката са, че актът е нищожен. След преценка на становищата и възраженията на страните и представените доказателства, съставът на Административен съд С. - град приема, че решението на ТЕЛК не е нищожно и с решенето, предмет на оспорване отхвърля подадената жалба. При тези факти настоящата съдебна инстанция стигна до следните изводи: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. При съобразяване с изискванията на чл. 218, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира, че решението на Административен съд С. - град е недопустимо, тъй като оспореното пред административния съд експертно решение на ТЕЛК не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Съгласно чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ) обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. А. на цитираната регламентация налага заключението, че контрол на решението на ТЕЛК е възможно да бъде реализиран от съда само след проведено оспорване на акта по административен ред пред НЕЛК. Едва след произнасянето на НЕЛК, ако бъде сезиран, съдът ще се произнесе съобразно правомощията си. Обстоятелството, че доводите на жалбоподателката са за нищожност на експертното решение, не дава основание за различен извод. Разпоредбата на чл. 112 от ЗЗ не предвижда разграничения на процесуалния ред за оспорване на решението на ТЕЛК в зависимост от сочените пороци. Обратно: както нищожността, така и унищожаемостта са пороци, които следва да бъдат заявени в рамките на оспорването по административен ред и по които НЕЛК има компетентност да се произнесе. Този процесуален ред не препятства достъпа да съд, тъй като актовете на НЕЛК са такива по същество и включват експертиза на работоспособността на освидетелстваното лице. Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспореното експертно решение на ТЕЛК не подлежи на съдебен контрол, поради което жалбата против този акт следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено. Ето защо като разглежда оспорването и се произнася с решение по същество, административният съд постановява недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. С оглед изводите за недопустимост на съдебното оспорване, направеното искане и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции, жалбоподателката следва да заплати на Първа МБАЛ - С., лечебното заведение в чиято структура е органът, постановил оспореното решение, направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 300.00 лв. (доказателства за разходи по водене на делото пред касационната инстанция не са ангажирани). По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,