Решение № 50242 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3304/2021 г.

Решение № 50242 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3304/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Образувано е по молба на С. Г. П. за отмяна на решение № 3471 от 08.07.2015 г по гр. д. № 12934/2014 г на Варненски районен съд, допълнено с решение № 4560/16.11.2015 г на ВРС по същото дело и влязло в сила. Посоченото за отмяна решение е постановено по обективно и субективно съединени осъдителни искове на етажни собственици срещу молителката с правно основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД, , които са частично уважени Изтъква се от молителката, че претенцията на ищците за извършили СМР на сградата, направили я годна за въвеждане в експлоатация и подлежащи на остойностяване при последиците на водена чужда работа без пълномощие са възприети от съда за основателни въз основа на нищожен индивидуален административен акт - Удостоверение за строеж № 0-1/20.01.2016 г, издадено от Гл. архитект на Р. О., гр. Варна. Този документ, според молбата за отмяна е от значение за изхода на делото. Съдът в атакуваното решение е приел за напълно доказано, че ищците са завършили обекта до състояние, което го прави годен за приемане, лед като сградата е била приета за завършена на етап "груб строеж". С решение № 1707/26.09.2019 г по адм. д № 626/2018 г АС - Варна е прогласил нищожността на удостоверението, представляващо индивидуален административен акт, издаден от некомпетентен орган. Решението на АС - Варна е потвърдено с реш. № 12077/29.09.2020 г на ВАС. Преписката е изпратена за разглеждане на органите на ДНСК съгласно чл. 173, ал. 2 АПК. Двете съдебни решения се прилагат към молбата за отмяна, като се изтъкват основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В молбата за отмяна се коментират исканията на ищците по приключилото дело, дава се правна квалификация на същите и се навеждат твърдения, според молителката обуславящи отхвърлянето на претенцията на ищците като етажни собственици, респ съсобственици Изтъква се, че в действителност ищците/съсобственици са извършили незаконно строителство, за което неоснователно са претендирали остойностяване, докато районният съд е приел за установено, че извършените работи са довършителни по сграда, изпълнена на етап "груб строеж" В действителност няма разместване на блага за сметка на ищците и обогатяване, а те са причинили деликт, тъй като незаконните строежи не могат да се въвеждат в експлоатация и подлежат на събаряне. Това според защитата следва от приложените решения, в частта им съдържаща указания до материално компетентния административен орган при издаване на съответните административни актове, свързани със задължението за регистрация на строежи от трета категория (като процесния) и прилагането на пар. 6 от ПЗР на Наредба № 2/2003 г. В защита по същество молителката, представлявана от адв. Т. добавя, че не може да има разместване на блага и неоснователно обогатяване предвид приетото за установено в приложените решения. Порокът на удостоверението до приключване на делото не е бил известен, за да бъде изтъкнат и съобразен. Не може да има обогатяване от нещо, което не може да се ползва. Ответниците по молбата Т. Д. К. Т. Г. Т., С. Г. Д., К. И. Г., И. М. Б., К. З. Р. и Ж. К. Ж., представлявани от адв. К. К. от [населено място] изтъкват в отговор, че в хода на делото е липсвало възражение срещу исковете. Посочват се приетите за установени факти по решението, които не кореспондират с твърденията на молителката. Решението на ВРС по спора е постановено на 07.08.2015 г, а обявеното за нищожно удостоверение е от 20.01.2016 г и не става въпрос за обстоятелства, настъпили до решаване на правния спор. Необходимо условие за основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е решението да се основава на отмененото удостоверение, а Варненски РС не се е позовал на същото в решението си Ответниците Т. Д. К. и Т. Г. Т. претендират разноски, за което прилагат списък. Разноски претендира и ответицата К. И. Г.. Представена е писмена защита от нейния пълномощник адв К. К. в която се изтъква, че писмото на гл. архитект, т. е уд № 0-1/20.01.2016 г по пар. 21 от ЗР на ЗУТ, не е от съществено значение за изхода на спора, не води до извод обратен на направения в решението, тъй като не засяга фактите по състава на чл. 59 ЗЗД, нито довършителния характер на работите и остойностяването им. С определение № 50325 от 30.09.2022 г молбата е допусната до разглеждане по същество съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира молбата за неоснователна по същество. В посоченото за отмяна решение № 3471 от 08.07.2015 г по гр. д. № 12934/2014 г на Варненски районен съд е прието за доказано твърдението в исковата молба, а именно че страните са съсобственици в режим на етажна собственост на сграда и всеки от тях притежава самостоятелен обект, съгласно представени документи за отстъпено право на строеж и извършени разпоредителни сделки. Ответницата е собственик на два апартамента на ет. 4, на магазин и на Ѕ ид. част от ателие в подпокривното пространство и гараж. Строителството на сградата в груб вид е било осъществено и констатирано с акт на РДНСК Варна от 02.05.2001 г. Този е единственият посочен от ищците и цитиран в решението по гр. д. № 12934/2014 г на Варненски районен съд административен акт, касаещ строежа на сградата, която не е била завършена окончателно от строителя. В хода на делото ответницата П. не е депозирала отговор, не е заявила и становище по предявените искове, не е възразила по основанието или размера им. Тъй като правото на строеж се е трансформирало в събственост върху отделни обекти, собствениците са предприели действия по възлагане завършването на строежа със свои средства, като ответницата е отказала да участва. Представени са били писмени доказателства за възложени СМР и др. услуги от етажната собственост с протоколи за приемането им Всеки от ищците е претендирал част от заплатените разходи, представляващи договори за консултантска дейност, присъединяване към електроразпределителната мрежа и свързване към външна ВиК мрежа, заснемане в кадастрална карта, заплатена ел. енергия за на общите части за исковия период и СМР, в съответствие с дела на ответницата съгласно притежаваните от нея самостоятелни обекти в сградата и следващия се от тях дял от 12, 2189%. в общите части. Изпълнените и заплатени СМР са означени като довършителни работи, които всеки от ищците в една част е платил вместо ответницата, като съдът е приел и заключение на вещо лице. Поради това в решението е приет за установен състава на неоснователно обогатяване Соченото в молбата за отмяна обстоятелство – наличие на нищожно, некомпетентно издадено от гл. архитект на Р. О. - Община Варна Удостоверение № 0-1/20.01.2016 г, се е осъществил след приключване на съдебното дирене по гр. д. № 12934/2014 г на Варненски районен съд и след постановяване на атакуваното решение. Макар копие от акта да не се представя, неговото основание, съдържание и датата на издаване са изводими от приложеното към молбата за отмяна съдебно решение на Административен съд - Варна. Приложеното решение няма значението на ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е обявено на 17.09.2019 г., т. е. след преклудиране на възможността за разглеждане на фактите, относими към граждански спор за неоснователното обогатяване. Не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, което изисква решението, чиято отмяна се иска, да е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Според разясненията в т. 13 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителна сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт, като с отмяната им се установява различно правно положение от това, от което е обусловено решението. Както постановяването на изтъкнатия административен акт, така и обявяването му за нищожен от административния съд не засягат никой правопораждащ или правопогасяващ факт по разгледания иск. Не представляват и доказателствен факт по делото, нито свидетелстват обвързващо за различно правно положение от възприетото в решението. Също така, решението на ВРС не е основано на акта, прогласен за нищожен от административния съд, С решението си АС – Варна е указал материалната компетентност на административния орган за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесния строеж на основание § 6 от ПЗР на Наредба № 2/31.07.2003 г. с изпращане на преписката на компетентния орган. Този административен въпрос няма обуславящо значение за разгледаните искови претенции, основаващи се на института неоснователно обогатяване. В обобщение, с приложеното към молбата за отмяна съдебно решение молителката иска да подкрепи възражения, които не е направила в процеса, с доказателства които не са от естество да обосноват наведените понастощем нейни твърдения, и по въпроси, които са извън предмета на доказване по делото. Не са налице и предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложените решения на Административен съд-Варна и ВАС не установяват неистинност на документ, на който атакуваното за отмяна решение е основано, а установяват нищожност на административен акт, издаден от материално некомпетентен орган. Актът е издаден след постановяване на решението, като РС Варна не е следил и не е следвало да следи за наличието на сочения акт при разрешаването на спора между страните. Касае се за развили се последващи административни правоотношения, които не са приключили, същевременно не са преюдициални по значение за вече разрешения спор. Следва да се присъдят поисканите от ответниците Т. Д. К. и Т. Г. Т. разноски, както и разноски за ответницата К. И. Г., установени от представените договори за правна защита с адв К. К. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд състав на ІІІ гражданско отделение