Решение № 301 от 26.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 749/2012 г.

Решение № 301 от 26.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 749/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молбата на В. М. Т. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд, ГО, 36 състав от 26.01.2010 г., постановено по гр. д. № 22753/2006 г., с което е прието за установено по предявения от [фирма] срещу молителката иск, че дружеството е собственик на недвижим имот - УПИ * с площ от 2647 кв. м по н. а. за собственост, а по графични данни с площ от 2750 дка, отразен като имот с пл. № * от кв. 7 по плана на [населено място], м. "В. з. П. п. - С. н. - Б. п. ", на [улица], старо име ул. "*", при съседи: УПИ *, УПИ *за нужди на МВР и път. Поддържа, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че по отношение на нея разпоредбата на чл. 50 ГПК (отм.) неправилно е била приложена в съдебното заседание на 18.03.2009 г. Поддържа, че не е била търсена в продължение на минимум един месец, както изисква разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.), не е напускала адреса /сведенията от живущите са, че излиза към 7.00 часа и се прибира след 21.00 часа, т. е. фактически пребивава на адреса и може да бъде призована/, както и че съдът не е разпоредил връчването да се извърши във времето, по което се предполага, че може да бъде намерена на адреса, нито е разпоредил връчване чрез препоръчано писмо с обратна разписка. Твърди, че е била лишена от възможност за участвува по делото и да се защити срещу предявения иск. Моли решението да бъде отменено и делото бъде върнато на друг състав на СРС. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата [фирма] изразява становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага и в постъпилата на 20.11.2012 г. писмена защита. С определение № 351/18.10.2012 г. молбата е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Отмяната на влезлите в сила съдебни актове по реда на чл. 303 и сл. ГПК представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол, който може да бъде упражнен от ВКС само в изрично предвидените от закона случаи. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК само нарушенията на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, вкл. и по приложението на чл. 50 ГПК (отм.), вследствие на които страната е била лишена от възможността да участвува в делото, могат да обусловят наличие на основание за отмяна. В случая съдът е разпоредил В. М. Т. да бъде призована чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник" по реда на чл. 50 ГПК (отм.) без предвидените в тази разпоредба предпоставки да са били налице. След представяне на удостоверение, издадено от Сектор "Български документи за самоличност" - [фирма], на 18.03.2009 г. до В. М. Т. е изпратена призовка на посочения в удостоверението постоянен и настоящ адрес - гр. С., [улица] /ген. "В. В."/ № 70. Призовката е върната в цялост с отбелязване, че лицето е търсено на 17.02.2009 г., 5.03.2009 г. и 14.03.2009 г., но не е намерено, като по сведение на съседи лицето излиза сутрин в 7.00 часа и се прибира след 21.00 часа. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че при така извършените от длъжностното лице по призоваването действия и при наличие на подобно отбелязване върху призовката са налице предпоставките на чл. 50 ГПК (отм.). На първо място следва да се отбележи, че не се установява молителката да е била търсена на постоянния си адрес в продължение на един месец-първото посещение на длъжностното лице по призоваването е извършено на 17.02.2009 г., а последното - на 14.03.2009 г. вместо на 17.03.2009 г. Освен това не може да се приеме, че молителката е отсъствала от адреса по смисъла на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.). Обстоятелството, че лицето излиза от дома си в 7.00 часа сутринта и се прибира след 21.00 часа вечерта не означава, че същото не може да бъде призовано на адреса, тъй като не съществува установено в закона задължение лицата за пребивават на постоянния или настоящ адрес в точно определено врече от денонощието с цел да получават съдебни книжа по дело, за което дори не са уведомени. Никой не е длъжен да предполага, че срещу него може да бъде предявен иск, което пък ще доведе до необходимост от осигуряване на възможност за получаване на призовки и съобщения. В подобна хипотеза съдът е длъжен да осигури връчването на призовката, доколкото е установено, че лицето живее на адреса и принципно връчването е възможно. Поради това настоящият състав приема, че подадената от В. М. Т. молба за отмяна е основателна и следва да бъде уважена, като постановеното от СРС решение по гр. д. № 22753/2006 г. бъде отменено и делото върнато на друг състав на СРС, като новото разглеждане на делото започне от изпълнение на процедурата по връчване на препис от исковата молба. Доводите на ответника по молбата, че в случая съдът е направил достатъчно сериозен опит да извърши призоваването, не могат да бъдат споделени, доколкото върху изпратената до В. М. Т. призовка липсва отбелязване длъжностното лице по призоваването да е посещавало адреса в часовете, в които адресатът на призовката може да бъде открит, както и да са били използвани и други способи за призоваване, предвидени в процесуалния закон. Неоснователен е и доводът за липсата на доказателства, че молителката действително живее на адреса - данни за това обстоятелство се съдържат в извършеното от длъжностното лице по призоваването отбелязване върху призовката, а именно, че по сведения на съседи лицето определено нощува в дома си - излиза сутрин в 7.00 часа и се прибира в 21.00 часа. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,