Решение № 10509 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7874/2016 г.

Решение № 10509 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7874/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Н. Б. от гр. П. против решение № 3825 от 4.04.2016 г., постановено по адм. дело № 4934/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение - тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЧР-П-69/23.03.2015 г., издадена от министъра на икономиката. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 6 и чл. 13 от АПК. Ответникът министърът на икономиката е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № ЧР-П-69 от 23.03.2015 г., издадена от министъра на икономиката на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, за прекратяване в срока на изпитване без предизвестие на служебното правоотношение на А. Н. Б. на длъжност "началник на сектор" с придобит III младши ранг, Регионален сектор "П.", отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението", Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност", считано от 23.06.2014 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Така постановеното решение е обосновано и правилно. На основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на назначения за първи път на държавна служба кандидат може да бъде прекратено без предизвестие от органа по назначаването в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност. В случай, че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателката е назначена за пръв път на държавна служба със заповед № ЧР-Н-54 от 11.06.2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката, в която едногодишният изпитателен срок изрично е отбелязан. Със следващи заповеди № ЧР-И-241 от 29.09.2014 г., № ЧР-И-494 от 8.01.2015 г. и № ЧР-И-815 от 30.01.2015 г. е било извършено изменение на служебното правоотношение без да се вписва течащият едногодишен срок на изпитване. Срокът за изпитване в продължение на една година е императивно установен без възможност да бъде изменян или прекратяван едностранно от органа по назначаване или по съгласие на страните по служебното правоотношение. При прилагането на чл. 12, ал. 1 от ЗДСЛ е ирелевантно обстоятелството, че в заповедите за изменение на служебното правоотношение не е отразено, че изпитателният срок продължава. Тази хипотеза е уредена в цитираната разпоредба на изречение 2 на чл. 12, ал. 1 от ЗДСЛ, съгласно която срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Неоснователни са касационните доводи за допуснати от първоинстанционния административен съд нарушения на принципите, установени в чл. 6 и чл. 13 от АПК. Правомощието на органа по назначаването в рамките на едногодишния изпитателен срок да прекрати служебното правоотношение по своя самостоятелна преценка му е предоставено от закона. По законова презумпция органът в този случай действа в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, т.е., добросъвестно и избраната възможност е най-благоприятна за държавата и обществото. Първоначално назначеният служител е уведомен изначално за неблагоприятните за него последици, които могат да настъпят преди изтичане на изпитателния срок. Поради това не би могло да се приеме, че правата му са засегнати в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава или че понася вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. С. З. за държавния служител не задължава органа по назначаването да огласи публично критериите, вътрешните правила и практиката си при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 12, ал. 1. Мотивите за взетото от административния орган решение при упражняване на неговата оперативна самостоятелност в случаите по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл не подлежат на съдебен контрол. Като е приел, че оспорената заповед е процесуално и материално законосъобразна, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което постановеното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав,