Решение № 3555 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15554/2011 г.

Решение № 3555 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15554/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Димитров Тошев от с. Синитово, Пазарджишка област срещу решение № 516 от 21.10.2011 г. по адм. дело № 610/2011 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Пазарджишкият административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу решение № 19 от 12.07.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пазарджик, с което е оставена без уважение жалбата му срещу отказа да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от преходните и допълнителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО). За да постанови този резултат съдът е приел за законосъобразен и обоснован изводът на пенсионните органи, че по отношение на жалбоподателя не са налице условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, защото сборът от осигурителния му стаж и възрастта към датата на отказа е по-малък от 100, дори да бъде прието, че спорният осигурителен стаж на длъжностите "акумулаторчик" (от 01.04.1994 г. до 31.12.1999 г.) и "шлосер - електрозаварчик" (от 01.01.1990 г. до 01.01.1992 г.) е от благоприятната за него втора категория. С касационната жалба е инвокиран довод за неправилност на съдебното решение поради необоснованост, основан на аргументите: "През целия си живот до настоящия момент аз имам само една - единствена професия - електрогазозаваряване и рязане на метали и сплави. Навсякъде, където съм работил като работник, съм назначаван със заповед ел. заварчик. Същото е и в поделение 46690 в гр. Пловдив. Официалната ми заповед за назначаване на работа в поделението от 20.07.1989 г. е елетрозаварчик. По-нататък вътрешните разстановки са войскови. Аз съм изпълнявал техните разпореждания и указания." Касационната жалба е неоснователна. Обстоятелството, че жалбоподателят притежава само една специалност не означава, че целият му трудов (респ. осигурителен) стаж е придобит на работа по тази специалност и доказателство за това е описът на всичкия придобит от него трудов (осигурителен) стаж в заявлението за отпускане на пенсия. Ирелевантни са и заявените от жалбоподателя обстоятелства "по-нататък вътрешните разстановки са войскови" и "аз съм изпълнявал техните разпореждания и указания". За категорията на трудовия (осигурителен) стаж са от значение изпълняваната длъжност, както и видът и характера на полагания труд, на трудовата функция. Но, както правилно (законосъобразно и обосновано) са приели директорът на РУСО и Пазарджишкият административен съд, същественото в този случай е, че към датата на заявлението, с което е поискана пенсията, жалбоподателят няма необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст, дори да се приеме, че спорният трудов (сега осигурителен) стаж е от втора категория. Също така правилно тези институции не са разгледали по същество спора за категорията на трудовия стаж, придобит от жалбоподателя на длъжностите "акумулаторчик" (от 01.04.1994 г. до 31.12.1999 г.) и "шлосер - електрозаварчик" (от 01.01.1990 г. до 01.01.1992 г.), защото при очевидно лошото водене на делото от страна на жалбоподателя, едно влязло в сила неблагоприятно за него съдебно решение в бъдеще ще бъде процесуална пречка за ново обсъждане на категорията трудов стаж, придобит на тези длъжности. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,