Решение № 13971 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1728/2020 г.

Решение № 13971 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1728/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител гл. юрк. Л. Железарова, против решение № 56/19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 620/2019 г. по описа на Административен съд–Русе (АС-Русе). С последното е обявена нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-6500/3544 от 28.08.2019 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН: № 18.13.0516/74470 на П. Василева и приложение за кандидатстване по Мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г., съобразно указанията по приложението на закона, дадени с решение № 26 от 10.06.2019 г. по адм. дело № 97/2019 г. по описа на АС - Русе и в мотивите на оспореното пред настоящата инстанция решение. Касаторът навежда доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон, доказателствата по делото и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Въз основа на изложените аргументи моли за неговата отмяна. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника размер на заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба – П. Василева, чрез пълномощник по делото адвокат Я. Тончева, с подробни съображения, изложени в депозиран писмен отговор и писмени бележки по делото, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт – потвърден като законосъобразен. Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правно съдействие и защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени релевираните в касационната жалба отменителни основания, обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок и от активно процесуално легитимирана страна по делото, представлявана в производството пред касационната инстанция от надлежно упълномощен процесуален представител. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС-Русе е приел за установено, че процесният административен акт - Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-6500/3544 от 28.08.2019 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ (обективиращ повторен отказ за финансово подпомагане по заявлението на П. Василева по Мярка 11 "Биологично земеделие" за кампания 2016 г.), е издаден при наличие на влязло в сила на 06.07.2019 г. решение № 26 от 10.06.2019 г. на АС-Русе, постановено по адм. дело № 97/2019 г. С него съдът е отменил като незаконосъобразно предходно издаденото по заявлението за подпомагане на П. Василева Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-6500/3544 от 12.11.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (с което е оторизирана субсидия в размер на 0. 00 лева) и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението със задължителни указания по приложението на материалния закон. При извършената проверка за законосъобразност на процесното Уведомително писмо, решаващият състав на АС-Русе е сравнил съдържанието на двете писма, изложените в тях фактически и правни основания за издаването им, в резултат на което е констатирал, че същите са напълно идентични, с наличие на съвсем незначително изменение във формата на второто писмо (предмет на проверка в настоящото производство), изразяващо се в добавянето на допълнителна таблица (л. 2 от акта), която обаче не отразява по същество нови фактически установявания на административния орган, не сочи на нови или допълнителни обстоятелства, които да са били взети предвид при новото произнасяне на органа, довело до постановяване на процесния акт, обективиращ повторен отказ по подаденото от П. Василев заявление за финансово подпомагане за кампания 2016 г. Съдът е изложил съображения, че при издаване на процесния административен акт не са били съобразени задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решение № 26 от 10.06.2019 г. на АС-Русе, постановено по адм. дело № 97/2019 г. Органът е приложил същите разпоредби на материалния закон, въз основа на които е обосновал и първия си отказ за финансиране, като визираните норми на националното право са приети с влязлото в сила решение № 26 от 10.06.2019 г. по адм. дело № 97/2019 г. на АС-Русе за неприложими поради противоречието им с Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 и с Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета. При тези обстоятелства съдът е мотивирал извод за реализиране на предпоставките, съставляващи основанието за обявяване нищожността на акт по силата на чл. 177, ал. 2 от АПК – издаден административния акт в пряко противоречие с влязло в сила съдебно решение. Съобразно изложеното, съдът прогласил нищожността на процесното Уведомително писмо и върнал делото като преписка на административния орган за ново (повторно) произнасяне по Заявлението за подпомагане на П. Василева по мярка 11 "Биологично земеделие", при спазване на указания по приложението на закона, дадени с решение № 26 от 10.06.2019 г. на АС-Русе, постановено по адм. дело № 97/2019 г. Решението – предмет на касационна проверка в настоящото производство, е правилно. Фактически обосновани са изводите на административния съд за идентичност между разпоредителните части на двете Уведомителни писма - отмененото с влязло в сила решение на АС-Русе и процесното, както и между фактическите и правни основания за тяхното издаването. Второто писмо е издадено при еднакво неправилно приложение на материалния закон, както и първото, като същевременно не са взети предвид задължителните за административния орган указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени с влязлото в сила решение на АС-Русе. Всички наведени от касатора доводи по приложението на материалния закон са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 177, ал. 1 АПК, поради което не следва да бъдат обсъждани по същество. Повторно издаденият акт, със същото съдържание като отменения, при което не са съобразени указанията на влязло в сила съдебно решение, не поражда правни последици, съгласно изричната императивна норма на чл. 177, ал. 2 от АПК. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че новият административен акт преповтаря констатацията за неспазени базови изисквания по мярка 11 "Биологично земеделие", като в конкретния случай различието с първото произнасяне е единствено в това, че в отделна таблица е посочено твърдяното неспазване на изискването за ненадвишаване на минималните периоди на преход по чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г., в сила от 27.02.2015 г., посл. изм. и доп. (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.) Неотносимостта на посочената разпоредба от подзаконовия нормативен акт спрямо въпроса за спазване на базовите изисквания е обсъдена още във влязлото в сила съдебно решение на АС-Русе, с което е отменено предходното Уведомително писмо по заявлението на П. Василева за същата кампания. В процесното Уведомително писмо, както и при първия отменен административен акт, няма конкретика относно нормативно определените базови изисквания, които се твърди, че не са били изпълнени от заявителя, както и не е посочено ясно и точно никое от регламентираните в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. правни основания за постановяване на отказ от плащания по мярка 11 "Биологично земеделие". С оглед гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е преценил, че обжалваният административен акт е издаден в явно противоречие с влязлото в сила решение № 26 от 10.06.2019 г. на АС-Русе, постановено по адм. дело № 97/2019 г., с което е осъществена хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Административният акт, издаден в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени с влязло в сила съдебно решение, е нищожен. Съобразявайки обстоятелствата по делото и приложимия материален и процесуален закон, АС-Русе постановил законосъобразен правен резултат, като с процесното решение обявил нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-6500/3544 от 28.08.2019 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН: № 18.13.0516/74470 на П. Василева и приложение за кандидатстване по Мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г., съобразно указанията по приложението на закона, дадени с решение № 26 от 10.06.2019 г. по адм. дело № 97/2019 г. по описа на АС-Русе, както и тези, съдържащи се мотивите на оспореното пред настоящата инстанция решение № 56/19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 620/2019 г. по описа на АС-Русе. Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че при новото произнасяне административният орган следва да вземе предвид обстоятелството, че с решение № 8834 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 4906/2018 г. – обн., ДВ, бр. 97/2019 г., в сила от 10.12.2019 г., е отменена разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Предвид изложеното, не се доказват сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на оспореното от него първоинстанционно съдебно решение. Същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на ответника по касация – П. Василева следва да се присъдят претендираните и действително сторени от нея разноски за касационната инстанция – заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 850, 00 (осемстотин и петдесет) лева, съгласно представен договор за правно съдействие и защита. Така определени, разноските се доближават напълно до минималния размер на адвокатското възнаграждение, предвидено за административни дела с материален интерес от 10 000 до 100 000 лева., какъвто е процесният случай – 10 267, 95 лева, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн., ДВ, бр. 64/2004 г., последно изм. и доп, бр. 68 от 31.07.2020 г.). С този довод възражението за прекомерност, направено от касатора, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение