Решение № 1432 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9744/2019 г.

Решение № 1432 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9744/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на И. Иванов от [населено място] против решение № 166 от 19.06.2019 г., постановено по адм. д. № 179/2019 г. по описа на Административен съд –Перник. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, отмяна на оспорените административни актове, в частта им относно началния момент на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст, както и връщане на преписката на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" за отпускането й от 24.12.2015 г. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ – Перник, чрез юрисконсулт Стоянова, в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С решение № 166 от 19.06.2019 г., постановено по адм. д. № 179/2019 г. Административен съд – Перник е отхвърлил жалбата на И. Иванов от [населено място] против решение № [номер] от 26.02.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Перник и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] (протокол № 011011) от 9.01.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ – Перник, в частта им относно началния момент на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст – 5.10.2018 г. След преценка на доказателствата и наведените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е началният момент, от който е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст на И. Иванов. С разпореждане № [ЕГН] (протокол № 011011) от 9.01.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ – Перник е определена датата 5.10.2018 г., с оглед на влизане в сила на решение № 279 от 30.08.2018 г. по гр. д. № 223/2018 г. на Окръжен съд – Перник. Цитираното разпореждане е оспорено по административен ред пред Директора на Териториално поделение на НОИ – Перник досежно посочения начален момент, тъй като Иванов счита, че пенсията е следвало да му бъде отпусната от 24.12.2015 г., когато според него е придобил правото по чл. 69, ал. 2 КСО, с оглед прекратяването на служебното му правоотношение като държавен служител от МВР. С решение № [номер] от 26.02.2019 г., висшестоящият административен орган е отхвърлил жалбата. Имено последното решение е предмет на съдебен контрол, предвид нормата на чл. 118, ал. 1 КСО. Следователно разпореждане № [ЕГН] от 22.06.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Перник не е предмет на спора. От данните по делото се установява, че с цитираното на Иванов е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, разпореждането не е било обжалвано своевременно от лицето и представлява влязъл в сила административен акт. При това положение правилно първоинстанционния съд е констатирал, че производството по заявление вх. № 2113-13-67 от 27.01.2016 г. е приключило именно с разпореждане № [ЕГН] от 22.06.2016 г. В тази връзка решаващият състав на Административен съд – Перник не е било необходимо да изследва това разпореждане и да извършва преценка на неговата законосъобразност. Изложените от жалбоподателя съображения за незаконосъобразност на разпореждането от 22.06.2016 г., както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция, са неотносими към настоящия спор. Резултатът по цитираното административно производство е неблагоприятен за лицето и то не може да черпи права от него. Твърденият от Иванов трудов стаж за периодите от 3.06.1988 г. до 30.10.1988 г.; от 4.05.1989 г. до 2.10.1989 г. и от 20.05.1990 г. до 20.09.1990 г. в СМК "Кремиковци" е установен по реда на чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Това е станало с решение № 279 от 30.08.2018 г. по гр. д. № 223/2018 г. на Окръжен съд – Перник, влязло с сила на 5.10.2018 г. В Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието следното: "Законът за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е процесуален закон, който урежда едно съдебно производство по установяване на юридически факти, свързани с възникване, изменение или прекратяване на материални трудови и осигурителни правоотношения. Под "установяване на трудов и/или осигурителен стаж" се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната действителност, по правилата за неговото изчисляване и удостоверяването на това обстоятелство по надлежен ред. Когато определен правен субект не иска да зачете конкретен времеви период като трудов и/или осигурителен стаж и да удостовери по съответния ред този период като такъв, възниква правен спор." Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. С оглед на цитираната норма и тази на чл. 299, ал. 1 ГПК, след влизане в сила на решение № 279 от 30.08.2018 г. по гр. д. № 223/2018 г. на Окръжен съд – Перник следва да се счита за установено в отношенията между ищеца И. Иванов и ответника Териториално поделение на НОИ – Перник, че твърденият от първия трудов стаж в СМК "Кремиковци" действително е положен. Казаното означава, че едва към цитирания момент кандидатстващият за пенсия е доказал, че има изискващият се от чл. 69, ал. 2 КСО 27 години общ осигурителен стаж и е подал ново заявление вх. № 2113-13-1383 от 7.11.2018 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Цитираната норма изключва отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Иванов от 24.12.2015 г., с оглед прекратяване на служебното му правоотношение на 23.12.2015 г., тъй като не е спазен 2-месечния срок за подаване на заявлението. Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което кореспондира със събраните по делото доказателства и приложимия материален закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. В конкретния случай, в съдебния акт грешки от такова естество не са били допуснати. Не се установяват сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода по спора разноски в полза на И. Иванов не са дължими, а ответникът не е направил искане за присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,