Решение № 8368 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12543/2017 г.

Решение № 8368 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12543/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Пловдив против решение № 1510 от 30.08.2017 г. по адм. дело № 912/2017 г. на Административен съд - Пловдив. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил заповед № 317 з 921/22.03.2017 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Пловдив, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на младши инспектор И. Иванов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността - старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към Районно управление - Карлово при ОД на МВР - Пловдив. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради погрешно интерпретиране на доказателствения материал и неправилно тълкуване и прилагане на релевантните нормативни разпоредби от съда. Прави възражения относно изводите на съда за немотивираност на оспорената заповед, непълен анализ на доказателствения материал в заповедта, несъобразяване на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на нарушението и отсъствието на вредни последици от същото. Поддържа, че в заповедта се съдържат установените фактически обстоятелства в дисциплинарното производство, същите са обсъдени коректно и са изложени мотиви относно несъвместимостта на поведението на служителя с етичните правила, довело до уронване престижа на службата. Намира, че при определяне вида на дисциплинарното наказание са съобразени тежестта на нарушението, формата на вината и цялостното поведение на служителя. При тези съображения, развити в касационната жалба, подържа, че съдът неправилно е отменил обжалваната заповед и претендира да се отмени съдебното решение и се потвърди оспорения административен акт. Представлява се от юрисконсулт и иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - И. Иванов, чрез пълномощника, изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му и счита, че следва да се остави в сила. Намира за обосновани изводите на съда, че оспорената заповед е издадена без да бъдат съобразени критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР и незаконосъобразно му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Счита, че в заповедта не са посочени ясно фактическите и правни основания за издаването й, както и в какво се изразява уронването на престижа на службата; вмененото му дисциплинарно нарушение представлява престъпление и при това положение сроковете за провеждане на дисциплинарното производство започват да текат след влизане на присъдата в сила. Прави възражение, че е пропуснат срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: От данните по делото съдът е приел за установено, че: И. Иванов (ответник по касация) е заемал длъжността старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към Районно управление - Карлово при ОД на МВР - Пловдив. Със заповед № 317 з-3634 от 14.10.2015 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Пловдив, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР, е образувано дисциплинарно производство срещу И. Иванов, на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР служителят временно е отстранен от длъжност и е назначена дисциплинарна комисия. Със заповеди на директора на ОД на МВР - Пловдив на основание чл. 46 от Инструкция № 8121 з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, многократно е удължаван срока на разследване на дисциплинарното производство. Дисциплинарното разследване е приключило с обобщена справка рег. № 281 р-2633/24.02.2017 г., в която са отразени фактическите установявания и правната квалификация на действията на служителя И. Иванов. Възприета е следната фактическа обстановка: На 07.10.2015 г. в 18, 20 часа в Районно управление – Карлово от телефон НС – 112 е получено съобщение от Д. Дуралийски от [населено място] за това, че на 05.10.2015 г. от двора на дома му, с посочен адрес в [населено място], противозаконно е отнет мотопед марка "Априля" с английски регистрационни табели, оставен му на съхранение от М. Дерменджиев. По случая е образувано досъдебно производство № 605/07.10.2015 г. за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител. При проведените процесуално следствени действия по разследването мотопедът е намерен в къща, собственост на Е. Темелков – тъст на служителя на РУ – Карлово мл. Инспектор И. Иванов, като същият е иззет по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. При изясняване на участието на полицейския служител в случая е установено, че синът му П. Иванов е имал приятелски отношения с Д. Дуралийски. П. Иванов притежавал стар мотоциклет "Балкан", който бил повреден и имал нужда от ремонт и в тази връзка се уговорил с Д. Дуралийски да поправи същия. П. Иванов дал на Д. Дуралийски сумата 60 лв. за закупуване на резервни части. Ремонтът се оказал неуспешен, поради което двамата се скарали, П. Иванов си прибрал мотопеда и си поискал обратно дадените пари за ремонт. По същото време при Д. Дуралийски бил оставен на съхранение мотопед "Априля" от М. Дерменджиев. П. Иванов проявил интерес дали мотопеда "Априля" се продава, а Д. Дуралийски отговорил, че не е негов и ще попита. П. Иванов е подържал, че е дал още 100 лв. на Д. за закупуване на мотопеда. Поради това, че двамата не се разбрали кой на кого каква сума дължи, през м. септември се провела среща в дома на Д. Дуралийски и негови между него и баща му И. Дуралийски и П. Иванов и неговия баща служителят И. Иванов. По време на тази среща жалбоподателят Иванов отправил заплахи към Д. Дуралийски, ако не върне сумата 160 лв. и го предупредил, че е полицай. С поведението си предизвикал страх у Д. Дуралийски, който в следващите дни върнал на П. Иванов и И. Иванов общо сумата 90 лв. На 05.10.2015 г. около 18, 00 часа служителят И. Иванов заедно със сина си П. Иванов отишли в дома на Д. Дуралийски и взели мотопеда м. "Априля", който бил паркиран в двора, като гаранция докато последният върне остатъка от парите. За тези действия двамата не уведомили никого. Д. Дуралийски е заявил, че не имал такава уговорка с П. Иванов. Същата вечер около 21, 30 часа Д. Дуралийски установил, че моторът не се намира в двора, разговарял с лицето, което го оставило за съхранение и след това отишъл в дома на И. Иванов и попитал дали случайно не е взел мотопеда. Служителят Иванов казал, че П. не е излизал цял ден и не желае да ги притеснява повече. На следващия ден Д. Дуралийски помолил служителите на съседния строителен склад да прегледа записите от видеокамерите за наблюдение, като на записите разпознал П. Иванов и И. Иванов. След като видял записите, Д. Дуралийски подал сигнал за случилото на телефон 112. След започване на досъдебното производство, служителят И. Иванов заедно с баща си и сина си провели среща с Д. Дуралийски и неговия баща, като искали да се оттеглят жалбата и заявят, че нямат претенции едни към друг и подписали споразумителен протокол. По-късно Д. Дуралийски и баща му И. Дуралийски се отказали от споразумението и подържали първоначалните си обяснения за случилото се. Служителят И. Иванов е привлечен като обвиняем по досъдебното производство за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. 1 НК и чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Дисциплинарната комисия е приела, че с поведението си служителят Иванов виновно е нарушил т. 15, 19, 20, 21 и 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, деянията са станали известни на граждански лица и служители на МВР, същото представлява дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и уронва престижа на службата, поради което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е предложила на дисциплинарно наказващия орган да му наложи най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Служителят е запознат с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство. Представил е писмени обяснения рег. № 281 р-12279/17.02.2017 г., в които е заявил, че дисциплинарно разследващият орган не е снел сведения от посочените от него свидетели и изнесеното в обобщената справка не отговаря на истината. Според поставената резолюция, директорът на ОД на МВР е запознат с писмените обяснения на 20.03.2017 година. С оспорената заповед дисциплинарно наказващият орган е приел за доказано, че младши инспектор И. Иванов в съучастие с непълнолетния си син е отнел чужда движима вещ – мотопед марка "Априля" с английски регистрационни табели от владението на Д. Дуралийски. Посочил е, че по случая е образувано досъдебно производство и на служителя му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. 1 НК и чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Приел е, че с деянието си държавният служител И. Иванов е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както следва: т. 15 - Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме - като не е съобразил действията си с чл. 346, ал. 1 НК; т. 19 - Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява – като укоримото деяние е станало известно на граждански лица и органите на досъдебното производство, с което е уронил престижа на службата и е намалено доверието на обществото в полицейската институция; т. 20 - Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си – като лично е дал отрицателен пример за незаконосъобразно поведение не само на сина си, но и на пострадалите лица от деянието му; т. 83 - Държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел и предприема необходимите действия за предотвратяване, пресичане и разкриване – като не е предотвратил и сам е участвал в нарушаването на нормите на НК в присъствието на сина си. В заповедта са изложени съображения за това, че дисциплинарната отговорност е независима от наказателната отговорност, събраните данни показват поведение на служителя, което е несъвместимо с етичните правила, последиците от деянието са оценени като тежки, обсъдени са формата на вината и цялостното поведение на жалбоподателя, като е прието, че са налице основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Съдът е описал относимите към спора писмени доказателства, приложени към дисциплинарната преписка и представените в хода на съдебното производство. При тези фактически установявания съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 207, ал. 1 – 12 ЗМВР за провеждане на дисциплинарното производство и в сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. На следващо място е обсъдил разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР и е посочил, че предвиденото в нея изискване за системно изложение на всички конкретни фактически и правни основания (т. е. мотиви) в уволнителната заповед е изрично, ясно и конкретно установено, като неспазването на нормативните изисквания относно формата, в която трябва да се обективира волеизявление за налагане на дисциплинарно наказание, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Констатирал е, че изводите на комисията от проведеното дисциплинарно производство, обобщени в справка с рег. № 281 р-3364 от 08.03.2016 г., се свеждат до допуснати нарушения от служителя на т. 15, 19, 20, 21 и 25 от Етичен кодекс, а в процесната заповед дисциплинарно наказващият орган е приел, че с деянието си И. Иванов виновно е нарушил етичните норми по т. 15, 19, 20 и 83 от кодекса. При това положение е посочил, че служителят при даване на писмените обяснения не е бил запознат с правната квалификация на нарушението и не му е указана възможността да посочи доказателства. Приел е, че към момента на издаване на заповедта наказателното производство срещу Иванов не е приключило и в този смисъл простото посочване на нормите на Наказателния кодекс не освобождава субекта на дисциплинарна власт от задължението да изложи мотиви в тази посока. Субекта на дисциплинарна власт не е преценил и анализирал всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарната процедура във връзка с цялостната дейност в системата на МВР на служителя, както и последиците от деянието, с оглед налагане на съответно на тях по вид и размер дисциплинарно наказание. Съдът е счел, че не са обсъдени и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба, независимо от изложеното в оспорената заповед. При тези съображения съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, като са налице допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, поради което тя следва да бъде отменена. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и доказателствения материал по делото, намира, че съдът е достигнал до неправилни правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по следните съображения: Неправилно съдът е приел, че обжалваната заповедта не отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Съгласно визираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В заповедта е посочено кои са неправомерните действия на служителя – времето, мястото и начина на извършване на дисциплинарната простъпка. Поведението му е разгледано на плоскостта на етичните правила и към всяка етична норма е посочено в какво се състои нарушението й. Действително, в уволнителната заповед е вписано като нарушено правилото по т. 83 от Етичния кодекс, което не фигурира в обобщената справка, но допуснатата промяна не обуславя съществено нарушение на правото на защита, т. к. не води до промяна на фактическите установявания относно неправомерното поведение на служителя и правната квалификация на извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства не опровергават констатациите в обобщената справка относно действията на служителя, инкорпорирани в обжалваната заповед. При обсъждане на фактическите основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност дисциплинарно наказващият орган се е позовал на фактическите установявания в обобщената справка рег. № 281 р-3364 от 08.03.2016 г., в която се съдържа подробно, хронологично описание на събитията, свързани с инцидента на 05.10.2015 г. и конкретното участие на служителя И. Иванов в същите. Фактическите обстоятелства кореспондират със събраните материали по дисциплинарната преписка и въз основа на тях дисциплинарно наказващият орган правилно е приел, че действията на служителя съставляват дисциплинарно нарушение. Релевантните факти правилно са подведени към съответните правни разпоредби по чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Противно на изводите на решаващия съд, поведението на служителя е обсъдено при прилагане на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР и правилно е прието, че съдържа признаците на тежко нарушение на служебната дисциплина в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Поведението на служителя правилно е възприето от дисциплинарно наказващия орган като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Действията на служителя са станали известни широк кръг лица – подателят на сигнала и неговото семейство, лицата, които са били запознати със случая и са свидетелствали пред разследващите органи, разследващите органи и служители на прокуратурата, участващите в дисциплинарното и наказателното производство, което е довело до уронване на престижа на службата. В заповедта е направено изрично разграничение между основанията за ангажиране на наказателната и дисциплинарната отговорност на служителя и са изложени съображения защо поведението на служителя следва да бъде самостоятелно санкционирани по дисциплинарен ред с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. При издаване на оспорената заповед са спазени релевантните правила за провеждане на дисциплинарната процедура по налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на полицейския служител. Дисциплинарното производство е проведено от дисциплинарна комисия, която е събрала относимите към спорния въпрос за дисциплинарната отговорност на служителя писмени доказателства и сведения на лица. Правомерно са приобщени събраните по досъдебното производство писмени доказателства и протоколите от воденото досъдебно производство, в които се съдържат показанията на разпитаните лица, дадени по установения наказателно процесуален ред. Служителят е запознат с материалите по дисциплинарната преписка и е представил писмени обяснения по случая. Оспорената заповед е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР – в рамките на две години от извършване на нарушението и в двумесечен срок от откриването му по смисъла на чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР. Доводите на ответника по касация, че дисциплинарната му отговорност е ангажирана незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила, преди да приключи образуваното досъдебно производство, са неоснователни. Съгласно чл. 194, ал. 3 ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Провеждането на дисциплинарното производство за установяване на дисциплинарно нарушение и налагане на дисциплинарно наказание не е обвързано с провеждането и резултата от наказателното производство, предвид самостоятелния характер на материално правните основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение по съществото му, с което да се отхвърли жалбата на И. Иванов против заповед № 317 з 921/22.03.2017 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Пловдив. С оглед изхода на спора, на юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на заповедта, следва да се присъдят разноски за двете инстанции общо в размер на 200 лв. (по 100 лв. за всяка инстанция) за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение: