Решение № 9946 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2441/2020 г.

Решение № 9946 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2441/2020 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 1 и ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/. Образувано е по касационна жалба на М. Апостолова от [населено място] подадена чрез адв. Е. Петрова срещу решение № 2596/11.12.2019 г. по адм. дело № 16/2019 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата и срещу заповед № 3 Д/Д-РВ-СТ-019/20.11.2018 г. на директора на Дирекция за социално подпомагане /ДСП/ - П. при Агенция за социално подпомагане /АСП/, с която е наредено временното настаняване на детето С. Г. в ЦНСТ [наименование] [населено място]. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени решението на съда и вместо него да се постанови отмяна на заповедта. Ответникът по касация директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. С. при АСП чрез юрк. Тошкова с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да се остави в сила. Ответникът по касация Е. Генчев чрез адв. Р. Илел с писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. Апостолова срещу заповед № 3 Д/Д-РВ-СТ-019/20.11.2018 г. на директора на ДСП П. издадена на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/, с която е наредено настаняване на малолетното дете С. Г. временно по административен ред до произнасяне на съда с решение в Център за настаняване от семеен тип /ЦНСТ/ [наименование] [населено място]. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице хипотезите на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 4, предл. 2 от ЗЗДт родителят, на когото е предоставено отглеждането на детето трайно не полага грижи за него и в случая за детето С. съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Майката на този етап не може да осигури стабилна и спокойна среда за отглеждане на детето си, поради което намира, че мярката е предприета в "най-добър интерес" на детето по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. При постановяване на решението си съдът се е позовал на приетите и неоспорени съдебни експертизи по делото относно психичното състояние и причините за поведението на детето С., както и психиатричното обяснение на действията на майката. Съдът е споделил изводите на експертите относно липсата на родителски капацитет по отношение на майката и невъзможност за правилно отглеждане, възпитание и развитите на детето на този етап и към момента на издаване на заповедта. Извел е извод, че тази крайна мярка е наложителна, тъй като са изчерпани всички възможности за закрила в семейството, поради което намира за доказана необходимостта от прилагане на крайната мярка - извеждане на малолетното дете от семейството и настаняването му в институция. Така постановеното решение е правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя приетата за установена от административния орган и потвърдена от първоинстанционния съд, фактическа обстановка по случая и изведените въз основа на нея правни изводи, въз основа на цялостен и задълбочен анализ на фактите и обстоятелствата. Те се подкрепят от събраните доказателства в административната преписка по делото, изготвените социални доклади, междинния доклад, плана за действие, протоколите от преглед на оценката на случая и плана за действие и сведенията на заинтересуваните страни. От фактическа страна е установено, че детето С. Г. е родено от съвместното съжителство на жалбоподателката М. Апостолова и Е. Генчев. След раждането майката е заявила, че иска да остави детето си. Предвидени били мерки за закрила в семейна среда и превенцията на изоставянето приключила успешно. След раздялата на родителите бащата е осъден да плаща издръжка. Според доклада на социалния работник майката е видимо психически нестабилна. Детето С. има агресивни прояви и се отчита риск от сериозни девиации в поведението му, което е предпоставка и за прояви на такива в бъдеще. Установено е, че детето е жертва на системен физически и/или психически тормоз, както и неглижиране от страна на майката, не се чувства сигурно и спокойно при нея и не желае да стои при нея. Видно от приложения социален доклад ОЗД при ДСП-С. работи с детето и майката от 13.03.2018 година, когато майката подава заявление за ползване на социална услуга от детето й във връзка с проблемното му поведение - агресивно държание спрямо децата от класа и нараняване. С направление за ползване на социални услуги от 18.04.2018 година С. е насочен към ползване на социална услуга с цел оказване на подкрепа и психологическо консултиране във връзка с превенция на девиантно поведение и овладяване на кризисни ситуации спрямо други деца от училището за срок от 12 месеца. С. З. от 19.06.2018 година М. Апостолова изявява желание да бъде прекъснато ползването на социалната услуга, тъй като с детето щели да заминават на гости на нейния брат в Чехия, като престоят им там щял да бъде до края на месец август или началото на септември. Ползването на социалната услуга е преустановено. Впоследствие се установява, че детето и майката не са напускали страната. До края на месец август Апостолова отказва контакт със социалните работници от ОЗД и ЦСРИДРГ-П.. Предвид невъзможността на майката да се справя с поведението на сина си от месец октомври родителските грижи са поети от бащата, който съдейства на екипа на ЦСРИДРГ-П. да продължи социалната услуга. Последният напуска работата си на международен шофьор за да поеме грижата за сина си, изпитва затруднения да се справя с поведението му, въпреки проведената социална работа със специалисти. След постъпил сигнал от директорката на училището на С. и след заседание на комисията за детето при О. С. на 02.10.2018 година е решено ОЗД да предприеме незабавно мярка за закрила - извеждане на детето извън семейството. По наблюдения на социалните работници, майката омаловажавала сложността на ситуацията и твърдяла, че учителите "преувеличават" проблемното поведение на сина и неосъзнавала, че в случая се нуждае от специализирана помощ за детето и за нея. Малолетното дете нямало създадени навици за полагане на учебен труд, системно нарушавало реда и дисциплината и проявявало агресивно поведение спрямо съучениците си, поради което е имало риск от отпадане от образователната система. По мнение на специалистите от ЦСРИДРГ-П. майката нямала адекватен родителски подход и навици необходими за отглеждане и възпитание на С., а от начина му на живот, липсата на критичност към проявите на насилие, липсата на контрол от страна на майката и възрастта, в която се намира малолетния С., се извеждал риск от бъдещи агресивни прояви и девиации в поведението на детето. На 16.10.2018 г. в ОЗД било проведено екипно обсъждане по случая на С. и се стигнало до извода, че настаняването му при роднини и близки няма да е удачно за детето. Бабата по майчина линия по думи на майката М. Апостолова съжителствала с мъж, който злоупотребявал с алкохол. По данни на съседи бабата по майчина линия оказвала негативно влияние върху детето и няма необходимия подход към него. Бащата на М. Апостолова бил болен и за него се грижели съседи и неговата сестра, поради което и той не можел да поеме отглеждането на детето. Брат й живеел в Чехия. С декларация от 16.10.2018 година бащата на С. изразил желание детето да не се отглежда от майката М. и от бабата по майчина линия, които са виновни за лошото му възпитание. Същият декларирал, че желае детето да бъде временно настанено в дом или в специализирана институция, за да може да се приучи към нови правила и норми на поведение. На основание събраните доказателства и изложеното в социалния доклад, органът е приел, че са налице факти и обстоятелства, касаещи малолетното дете С. Г., които сочат на риск за живота и здравето му. Същото е неглижирано от майката - безнадзорност, липса на адекватни грижи и контрол, както и поведенческите прояви и проблеми на детето в училище и извън него, които крият риск от отпадането му от образователната система и въвличане в опасни ситуации. Това са фактическите основания на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. С. за издаване на заповедта предмет на настоящото производство. От изслушаната съдебно-психологична експертиза на детето С. Г. става ясно, че то е в добро общо здравословно и психо-емоционално състояние. Отчитайки, че се намира във фазата на предпубертетно развитие, вещото лице прави извод, че детето е социално незряло и незавършено в личностен аспект. Експертът посочва, че към момента на изследването детето е емоционално лабилно, ситуативно тревожно, плашливо и стресирано момче, но същевременно е упорито и своенравно, ако не проявява интерес към нещо, става упорит до степен на категоричност, несвойствена за деца от тази възрастова група. Излага още, че е недопустимо детето да става свидетел на скандали между родителите си, което води до допълнителна тревога, страх, несигурност и прояви на агресия и девиации в поведението му, регистрирани към настоящия момент и за в бъдеще. Направен е извод, че неефективните модели за справяне от страна на майката на С. със стресови, битови и житейски ситуации водят до липсата на адекватни възпитателни качества и недобър родителски капацитет, които пречат на детето за изграждането му като човек, родител и личност. Счита, че в този период най-важната задача за родителите на детето е адекватното му образование и възпитание. По делото е изслушано заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза и на майката, която установява, че при нея е налице Параноидно личностно разстройство - трайно и резистентно на социални корекции състояние - болест на характера, което има своята динамика – кризи, тревожност, афективни разстройства, психотични декомпенсации с халюцинаторно параноидна картина. Най-често се среща коморбидността на параноидната личност с афективни и параноидни разстройства. Посоченото според вещите лица ограничава възможностите на Апостолова да полага адекватни самостоятелни грижи за детето, тъй като същата не идентифицира нуждата на детето и не я съгласува със съответните специалисти, липсва сътрудничество с учители и социални работници, налице е враждебност към отделни институции и към бащата на детето, липсва подкрепяща семейна и социална среда. Според експертите Апостолова е неискрена като в ситуация на затруднение ставала емоционално нестабилна, раздразнителна и напрегната. Майката има неадекватен контрол изразяващ се в незабелязване на емоционалните и физически потребности на детето и нуждата от психологическа и друга подкрепа. Не е запозната с потребностите в развитието на детето съобразно възрастта му, не разбира необходимостта от адаптиране в социалните заведения, които детето е посещавало, и е пречила на неговата адаптация. Неглижира основни нужди на детето, дефинирани от специалисти – ресурсно подпомагане, психологическа и социална подкрепа. Създава негативен образ на бащата и не стимулира контактите им. В кризисни ситуации следва екстрапунитивен модел на поведение - да обвинява околните, не прави изводи за грешките си. Експертите считат, че самата тя е израсла в семейство без ясни морални правила, съответно и тя не би могла да се придържа към такива норми в своето семейство и в качеството си на родител не може да се справи с нуждите на детето. Направено е заключение, че родителският капацитет на майката е силно ограничен и може да рефлектира негативно върху потребностите и развитието на С.. И. факти са мотивирали административния орган да достигне до обоснован и категоричен извод за липсата на родителска грижа за правилното физическо и психическо развитие на детето, правилно възприет и от първоинстанционния съд. Спазени са материалноправните изисквания при издаване на процесната заповед. Дирекция "Социално подпомагане" – гр. С. е действала своевременно и в интерес на детето, извеждайки го спешно от семейството и възползвайки се от възможностите, които дава Центъра за настаняване от семеен тип за деца [наименование] [населено място]. Доказателствата ангажирани от административния орган налагат извод, че родителите на С. се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Въпреки заявените в устен и писмен вид намерения на майката да се грижи за детето тя на практика не полага необходимите ежедневни и системни грижи за него. Видно от приложените в преписката сведения проведени анкети от социалните работници, социални доклади, от извършеното социално наблюдение върху детето, майката, бабата по майчина линия и бащата на детето, се констатира съществуването на гореописаните рискове за С., поради установеното трайно неполагане грижи за него без основателна причина и упражнявано насилие в семейството. Касаторката не представя доказателства опровергаващи по един безспорен начин тези констатации и изводи на административния орган и първоинстанционния съд за невъзможност на родителите в настоящата им ситуация, да осигурят на детето необходимите условия за нормалното му физическо, социално и психическо развитие, хармония и домашен уют. Предвид изложеното касационният състав намира за правилно становището на административния орган и на първоинстанционния съд, че за детето е по-целесъобразно, по-благоприятно и сигурно да бъде настанено в специализирана институция. Постановената заповед за настаняване отразява и защитава по възможно най-добрия начин с оглед на съответната ситуация правата и интересите на С.. К. се посочи по-горе в настоящия случай е безспорно доказано, че към момента на издаване на заповедта е налице трайна невъзможност на майката и бащата да отглеждат и възпитават детето, което обуславя фактическия състав на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДт за издаване на заповед по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДт за настаняването на С. Г. в специализирана институция. В хода на съдебното производство са взети предвид данните за физическото, психическото и здравословното състояние на детето, качествата на родителите. Посочените обстоятелства сочат за съществуваща сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. В този смисъл са били налице основанията по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето за настаняването на детето, което е в негов "най-добър интерес" по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето. Освен това най-добрият интерес на детето и висшите интереси на детето са доминиращи съгласно чл. 3, т. 3 от ЗЗДт и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. Към момента на постановяване на оспорения съдебен акт не са съществували данни за наличие на някое от основанията по чл. 29 от Закона за закрила на детето за прекратяване на временното настаняване. Правилно е заключението на първоинстанционния съд за законосъобразност на процесната заповед. Тя съответства изцяло на целта на закона да се осигури закрила за нормалното физическо, умствено и социално развитие на детето и за осигуряване на спокойна и сигурна семейна среда, така необходима за израстването му. При конкретно установената фактическа обстановка по делото, административният съд е извел правилни и обосновани изводи от фактическа и правна страна, които се споделят изцяло от касационната инстанция. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение на Административен съд П. е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,