Решение № 7285 от 19.7.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11021/2021 г.

Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Българска народна банка (БНБ), чрез упълномощен процесуален представител - адв. М. Войнова, с вх. 6326 от 05.05.2022 г., която предвид изложеното в нея и направеното искане, е такава с правно основание чл. 176 АПК. С молбата е поискано допълване на Решение 3246 от 05.04.2022 г., постановено по адм. д. 11021 по описа на Върховния административен съд за 2021 г., тъй като според БНБ касационната инстанция не се е произнесла по цялото заявено в касационната жалба искане по конкретно по отношение неприсъждането на разноски в полза на тази страна от първата инстанция. Такова оплакване се съдържало в касационната жалба, но с решението на първоинстанционния съд, предмет на касационен контрол, на БНБ не били възложени разноски за защитата й пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска. Обосновава се с приетото относно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ в Определение 2 от 20.04.2021 г., постановено от Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълк. д. 1/2019 г. Изразява становище, че разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, в редакцията й преди изменението и допълнението на ЗОДОВ, обн. с ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г., не води до извод, че на ответника по иск по ЗОДОВ не се дължат разноски и приложението на чл. 78 ГПК не е изключено. . По изложените съображения отправя искане за допълване на посоченото решение, като Г. Максимова бъде осъдена да заплати на БНБ сума в размер на 828,00 лв., представляваща сторените от БНБ разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция за имуществени вреди. Ответната по молбата страна Г. Максимова, в писмен отговор, именуван възражение, подаден чрез пълномощник адв. В. Динков, я оспорва, като неоснователна и моли отхвърлянето й. Счита, че искането за присъждане на разноски на БНБ за първоинстанционното производство е преклудирано. Допълва, че, доколкото ищецът е намалил първоначално предявената искова претенция пред първата инстанция, е отхвърлена само около ¼ от претендираната сума. В случай, че бъдат присъдени разноски на БНБ за първоинстанционното производство, моли съда да вземе предвид, че е направено възражение за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като обсъди съображенията по молбата с правно основание чл. 176 АПК, с която е сезиран и доказателствата по делото във връзка с искането, направено с нея, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения: С Решение 3246 от 05.04.2022 г., постановено по адм. д. 11021 по описа на Върховния административен съд за 2021 г., чието допълване се иска, състав на трето отделение е оставил в сила Решение 4614 от 09.07.2021 г., постановено по адм. д. 6590 по описа на Административен съд София - град за 2017 г. в обжалваната част и БНБ е осъдена да заплати на Г. Максимова сума в размер на 733,44 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Искането за допълване на така постановеното от касационната инстанция решение е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо. То следва да се разгледа в закрито заседание, доколкото според преценката на настоящия състав на Върховния административен съд разглеждането му в открито съдебно заседание не е необходимо с оглед обстоятелствата по спора. Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК съдът може да постанови допълнително решение, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок. В конкретния случай, видно от материалите по делото, БНБ не се е възползвала от възможността в установения в закона срок да поиска провеждане на производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по отношение на Решение 4614 от 09.07.2021 г., постановено по адм. д. 6590 по описа на Административен съд София - град за 2017 г. По такава молба би бил компетентен да се произнесе първоинстанционният съд. Видно от диспозитива на първоинстанционното решение, с него съдът се е произнесъл по предявения иск като го е уважил частично и е осъдил БНБ да заплати на Максимова разноски в размер на 607,32 лв. Със съдебното решение, чието допълване се иска, са изложени подробни мотиви относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част. Въз основа на тези мотиви е и диспозитивът на решението: Оставя в сила Решение 4614 от 09.07.2021 г., постановено по адм. д. 6590 по описа на Административен съд София - град за 2017 г. в обжалваната част, тоест и в частта за разноските. Липсата на израза, че решението следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, не означава наличие на непълнота по смисъла на чл. 176 АПК. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че искането за допълване на Решение 3246 от 05.04.2022 г., постановено по адм. д. 11021 по описа на Върховния административен съд за 2021 г. е неоснователно. Доколкото с постановеното по настоящото дело Решение 3246 от 05.04.2022 г. съдът се е произнесъл по направеното в касационната жалба оспорване изцяло (тоест, по целия предмет на спора), процесуалната предпоставка за уважаване на искането по чл. 176, ал. 1 АПК за допълване на постановеното решение неговата непълнота, не съществува. За да е налице хипотезата на непълно решение, е необходимо съдът да не се е произнесъл по цялото искане на страната, какъвто настоящият случай не е. Воден от горното, на основание чл. 176 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение