Решение № 4685 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1098/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция ОДОП- София, чрез процесуален представител, срещу Решение 4155 от 04.12.2024 г. по адм. дело 429/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е съобразил всички доводи на приходните органи, обуславящи техният извод, че спорните доставки не са реално извършени. Изтъква, че процесните фактури не съдържат законоустановените реквизити по чл. 114 ЗДДС, тъй като не е уточнен видът на стоките, предмет на обективираните доставки. Намира, че решаващият състав необосновано се е позовал на заключенията по проведените ССчЕ, които не се подкрепят от останалите събрани доказателства. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Никмар-61" ЕООД, гр. Петрич, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о.с.з. оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Производството пред Административен съд Благоевград е образувано в изпълнение на Решение 3809 от 01.04.2024г. по адм. дело 8748/2023г. по описа на ВАС. Негов предмет е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22000120007477-091-001 от 01.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта, потвърдена с Решение 1893/05.12.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП София, с която в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за Никмар-61" ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 57 464, 24 лева и лихви за забава в размер на 19 602, 63 лева. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С оспорения РА органите по приходите не са признали на ревизирания право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Сад Трейд ЕООД, Стормет ЕООД и Плавида ЕООД. За да отрекат претендираното от получателя данъчно предимство те са приели, че представените договори и приемо- предавателни протоколи не установяват действителното извършване на спорните доставки, тъй като не е доказано транспортирането на стоките до получателя, както и кадровата и материална обезпеченост на издателите на спорните фактури. В хода на първоначалното и повторното първоинстанционно производство са проведени ССчЕ, заключенията по които са кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени. След анализ на събраните доказателства първостепенният съд е приел,че в своята съвкупност те установяват реалното извършване на спорните доставки. Този извод е обоснован с представените в хода на ревизионното производство доказателства за възникнали облигационни правоотношения между страните, представените приемо- предавателни протоколи за предаване на правото на разпореждане със стоките от доставчиците на получателя, с представените при извършените на доставчиците насрещни проверки идентични документи и с проследената от експерта последваща реализация на стоките по фактурите за целите на облагаемата дейност на ревизирания. Решаващият състав е посочил, че липсват обективни данни доставките да са белязани с измама, поради което и предвид цитираните тълкувателно приложими решения на СЕС е формирал крайното заключение, че с РА неправомерно е отказано признаване на претендираното данъчно предимство. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Основателно касаторът изтъква, че първостепенният съд е пропуснал да съобрази, че фактурата, издадена от Сад Трейд ЕООД, е с предмет аванс. Независимо, че е представено платежно нареждане, установяващо, че плащането е извършено, то както в хода на ревизионното, така и на съдебното производство е останало неустановено последващото настъпване на данъчно събитие по чл. 25, ал.2, ал.3 и ал.4 ЗДДС във връзка с аванса. В тази хипотеза приложение намират насоките за тълкуване, дадени в т. 35 и т. 36 от мотивите на Решение на СЕС от 13.03.2014 г. по дело С-107/13, Фирин, според което "Член 65 от Директивата за ДДС- съгласно който при авансово плащане преди стоките или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената сума - представлява отклонение от правилото на член 63 и като такова трябва да се тълкува стриктно (Решение от 21 февруари 2006 г. по дело BUPA Hospitals и Goldsborough Developments, C-419/02, Recueil, стр. I-1685, точка 45). Така, за да може да бъде ДДС изискуем при такива обстоятелства, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане (вж. в този смисъл Решение по дело BUPA Hospitals и Goldsborough Developments, точка 48)." В случая липсват каквито е да са конкретни данни относно бъдещата доставка и няма никаква определеност на стоките или услугите, които ще са неин предмет, не само в момента на авансовото плащане, но и към момента на приключване на устните състезания по настоящото повторно касационно производство, поради което следва да се приеме, че изискуемостта на данъка не е настъпила и по аргумент от чл. 68, ал.2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит за извършеното авансово плащане не е възникнало. Поради това, същото правомерно е отречено на получателя с оспорения РА, който в тази си част се явява законосъобразен. Като е приел друго, АС- Благоевград е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да се отмени и вместо него жалбата на дружеството в тази й част да се отхвърли. Различен краен извод следва относно доставките по фактурите, издадени от Стормет ЕООД и Плавида ЕООД, относно които между страните е безспорно изпълнението на формалните изисквания за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Спорът е досежно материалноправните предпоставки за възникване на претендираното данъчно предимство, припомнени за пореден път от СЕС в Решението от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, съгласно което, "от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице." В този аспект ирелевантна е неустановеността на кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците, както и други нередности при тях, които не могат да се противопоставят на получателя и да са самостоятелно основание за непризнаване на правото му на приспадане на данъчен кредит. Както правилно е приел първостепенният съд, събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват с представените от доставчиците доказателства тяхната разполагаемост със стоките, предмет на спорните доставки, получаването им от получателя, а и последващата им реализация по облагаеми доставки, осъществени във връзка с независимата икономическа дейност. В своята практика ВАС многократно е подчертавал, че неустановеността на транспортирането на стоките не опровергава верността на останалите съпътстващи доставките кореспондиращи документи, установяващи възникналите по силата на представените договори облигационни правоотношения, разполагаемостта на доставчиците със стоките и предаването им на получателя. От заключенията по ССчЕ се установяват и конкретните последващи облагаеми доставки с тези стоки, извършени от ревизирания за целите на неговата независима икономическа дейност. Не са налице обективни данни, че спорните сделки са белязани с измама, за която ревизираният е знаел или е бил длъжен да знае, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че обективираните във фактурите, издадени от Столмед ЕООД и Плавида ЕООД доставки са реално извършени.Достигайки до този краен извод, АС- Благоевград е постановил правилно в тази му част решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, НАП следва да бъде осъдена да заплати на касатора сумата от 9 523, 87 лв. , представляваща разноски за настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение