Решение № 11311 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 617/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на СЗОК срещу Решение 7780 от 13.12.2023 г., постановено по адм. дело 6826/2023 г. по описа на Административен съд София град(АССГ), с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции РД-12-164/20.06.2023г. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Царица Йоанна-ИСУЛ ЕАД със седалище в гр. София срещу цитираната по-горе Заповед. Претендира разноски. Ответникът Университетска многопрофилна болница за активно лечение Царица Йоанна-ИСУЛ ЕАД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и настоява за оставянето му в сила. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че въпреки, че в хода на административното производство не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, то органът неправилно е приложил материалния закон. Настоящият касационен състав намира последните изводи за обосновани. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че между Университетска многопрофилна болница за активно лечение Царица Йоанна-ИСУЛ ЕАД и НЗОК е сключен договор 22-2495/ 27.02.2020г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни и клинични процедури, по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ, като спазва всички изисквания по ЗЗО, действащия НРД за МД и клаузите на самия индивидуален договор. Установено било, при извършената от длъжностни лица контрольори в СЗОК пълна планова проверка в болницата, че изпълнителят, при лечение на четири ЗОЛ: Й. Й. по ИЗ 1373/2023г., лекуван по КП 50.1, в епикризата не било отразено придружаващо заболяване [заболяване], което не било отразено и в направлението за хоспитализация(бл. МЗ-НЗОК 7). Идентичен бил случаят и при ЗОЛ Д. Д. по ИЗ 1526/2023г., лекуван по КП 56.1. В другите два случая за ЗОЛ И. Б.(ИЗ 2339/2023г., КП 82.1) и ЗОЛ Е. Г.(ИЗ 3293/2023г., КП 82.1) било констатирано, че описаните в епикризата придружаващи заболявания([заболяване], [заболяване]) не били отразени в направлението за хоспитализация(НХ). С оглед на това, Директор СЗОК приел, че болничното заведение в описаните четири случая е нарушило изискването по чл.293 ал.3, т.2 и т.3 и чл.385 ал.1 от НРД за МД за 2020 2022 г. по отношение на издадените НХ, следващи да имат реквизитите по Приложение 2а, поради което наложил за всяко едно от вменените нарушение санкция финансова неустойка в размер на по 200 лева на основание чл.416 ал.3 от приложимия НРД за МД. Касационната инстанция намира, че издаденият от Директор СЗОК санкционен акт страда от значителни недостатъци(дефекти), касателно посочените фактическите и правни основания за издаването му по см. на чл.59 ал.2, т.4 АПК. На първо място е посочено, че в четирите случая е нарушено изискването на чл.293 ал.3, т.2 и т.3 от приложимия НРД за МД, който с визираните правила поставя изисквания към съдържанието на епикризата окончателна диагноза, заболяване с код по МКБ 10 и номер на КП наименование(т.2) и придружаващи заболявания с изписано наименование на диагнозата с код по МКБ 10(т.3). От изложените по случаите факти, обаче не се констатира вменените нарушения по пунктове 3 и 4 да релевират към неспазване на цитираните изисквания в НРД, тъй като там е описано за несъответно само направлението за хоспитализация. По отношение на изискването на чл.385 ал.1 НРД за МД, то то касае именно последното (бл. МЗ-НЗОК 7) и е отбелязано, че то се изготвят съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение 2б(за периода след 17.05.2022г. до 01.09.2023г., когато този НРД е заменен със НРД за МД 2023 2025 г.). В тази връзка тук следва да се посочи, че в съобразителна част е изписано Приложение 2 , а в разпоредителната част на акта по четирите му пункта за налагане на санкции е вписано Приложение 2а . Т.е. визираните различни приложения или не касаят релевантната материя на уредба ( Първични медицински документи), или не са относими към периода, през който са лекувани ЗОЛ(22.01.2023г 23.02.2023г.). Съгласно чл.33 ал.1,т.1 от НРД за МД 2020 2022г. относимото приложение е 2б, но то не е посочено никъде в обжалвания акт. Освен това несъответствие е налице и друго, касаещо вменените нарушения по пунктове 3 и 4 по отношение на изписаните в разпоредителната част истории на заболяванията, като вместо визираните в съобразителната част такива ИЗ 2339/ 2023г. и ИЗ 3293/2023г. са посочени други ИЗ 10987/2022г. двукратно. Изложеното разкрива очевиден формален подход и неглижиране от страна на органа на подготовката при издаване на самия административен акт. На следващо място следва да се отбележи, че съществен порок и за четирите нарушения е обстоятелството, че на лечебното заведение са вменени такива, покриващи състава на санкционната норма на чл.416 ал.3 от НРД за МД за 2020 2022г. В тази връзка следва да се изтъкне обстоятелството, че визираните четири нарушения по Заповедта за налагане на санкции са свързани и с правила, които систематично се намират в Глава Деветнадесета, раздел III-ти Условия и ред за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури на НРД за МД за 2020 2022г. Във връзка с това, касационната инстанция намира, че документирането на дейностите по процесните клинични пътеки е компонент от основните елементи, които се явяват задължителни за изпълнение от лечебните заведения съгласно чл.293 ал.3,т.2 и т.3 от НРД МД за 2020 г. 2022 г. Или четирите случая касаят нарушения, свързани и с условията и реда за оказване на медицинска помощ, т.е. с документирането в хода на хоспитализацията, а не с "документацията и документооборота" по см. на чл.55 ал.2, т.5 от ЗЗО. В тази връзка неправилен се явява изводът на Директор СЗОК, че във всичките тези случаи, когато нарушена е новелата на чл.293 ал.3, т.2 и т.3 от цитирания НРД се касае за нарушения, съответстващи на диспозицията на чл. 416, ал. 3 НРД за МД 2020 2022 г., според която "Когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв . Под тази санкционна норма могат да се подвеждат нарушения, свързани с неправилното прилагане на чл.380 и сл. от същия НРД на МД(Раздел Десети Документация и документооборот за изпълнители на болнична помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури ). Т.е. само за вмененото нарушение по чл.385 ал.1 от НРД за МД 2020 2022г. ще е приложима посочената санкция. Изложеното пък обосновава и правилност на извода на административния съдия, че няма как кумулативно за посочени нарушения по чл.293 ал.3, т.2 и т.3 и чл.385 ал.1 от НРД за МД 2020 2022г. да се приложи една санкция и то тази по чл.416 ал.3 от НРД(за несъобразяването с чл.293 ал.3, т.2 и т.3 от НРД за МД приложима би била санкционната норма на чл.414 ал.3 от същия НРД за МД). Или законосъобразен е и крайният извод на първостепенния съд за материална незаконосъобразност на издадената заповед на Директор СЗОК, поради което правилно тя е била отменена. В тази връзка първостепенният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което касационният състав и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. Разноски се дължат на лечебното заведение, които се констатираха да са в размер на общо 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт за тази инстанция, които НЗОК следва да възмезди. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,