Решение № 12369 от 15.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7006/2024 г.

Производството е образувано по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите /НАП/, подадена чрез пълномощника ст. юриск. П. Иванова, срещу решение 947/08.05.2024 г. постановено по адм. дело 214/2021 г. по описа на Административен съд/АС/ - Добрич, с коeто НАП е осъдена да заплати на Д. Т. Н. сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие от незаконосъобразното бездействие на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му по чл. 59, ал.1 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/, чл.24 и чл.32 от Общия регламент относно защита на личните данни (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 (ОРЗД), довело до неправомерното разкриване и разпространение на лични данни на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението по настоящото дело до окончателното изплащане на сумата и НАП е осъдена заплати на Д. Т. Н. сумата от 30 лева, представляващи разноски по делото. С решението съдът е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от 1000 лева, ведно със законната лихва, като неоснователен. В тази част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила, съответно не е предмет на касационен контрол. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че НАП е предприела редица технически и организационни мерки за защита при обработването на лични данни, за което е представила доказателства, поради което необосновано съдът е приел, че е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие. Касаторът излага и съображения, че първоинстанционният съд е извел неправилни и незаконосъобразни заключения, че е реализиран фактическият състав на отговорността по реда на ЗОДОВ. Моли решението в обжалваната му част да се отмени и се постанови ново, с което се отхвърли изцяло иска на Д. Т. Н.. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпило е на 25.09.2024 г. писмено становище от процесуалния представител юриск. Иванова, с което поддържа касационната жалба, няма доказателствени искания, претендира присъждане на юриск. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение Ответникът по касация - Д. Т. Н., чрез адв. Христов оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли решението в обжалваната му част да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба на 14.10.2024 г. от адв. Христов- пълномощник на Н., с която оспорва касационната жалба и претендира разноски Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството по адм. дело 214/2021 г. по описа на АС - Добрич е по реда на чл. 226, ал. 1 от АПК, след като с Решение 5693/12.05.2021 г. по адм. дело 10794/2020 г. по описа на Върховен административен съд, Трето отделение е отменено Решение 240 от 03.08.2020 г. по адм. дело 33/2020 г. по описа на АС Добрич. Пред АС - Добрич е бил предявен иск от Д. Т. Н. срещу НАП за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., подробно описани в исковата молба, претърпени в резултат на неизпълнение в достатъчна степен от страна на ответника на задължението по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2016/679 или ОРЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба или алтернативно- от датата на изтичане на личните данни- 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че между страните не се спори, че на 15.07.2019 г. при т.нар. хакерска атака неправомерно била изтеглена информация с голям обем от електронните масиви на НАП. Информацията съдържала лични данни на множество български граждани. При справка от интернет портала на НАП ищецът бил уведомен, че попада сред лицата, чиито лични данни са били неправомерно разкрити. За удостоверяването на този факт ищецът е представил един брой справка от НАП. При повторното разглеждане на делото, в изпълнение на дадените указания от Върховния административен съд, на ответната страна са били дадени изрични указания, че носи тежестта да докаже, че в качеството си на администратор, обработващ лични данни, по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вреди, както и е указано също, че той носи тежестта за доказване на обстоятелството, че приложените от него мерки за сигурност по чл.32 от ОРЗД (Общия регламент за защита на данните) са подходящи. По делото не са представени други доказателства освен събраните при първоначалното разглеждане на делото. За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства. При първоначалното разглеждане на делото съдът е разпитал свидетелите Н. К. П. внук на ищеца и С. Д. Т. син на ищеца. При повторното разглеждане на делото е разпитана и свидетелката Д. Д. П. - дъщеря на ищеца, която потвърждава изцяло показанията на първоначално разпитаните свидетели, че около 3-4 месеца, след като баща й узнал за разкриването на личните му данни бил притеснен да не се злоупотреби с имуществото му, къщата и автомобила му. Към онзи момент ищецът вече бил пенсионер. Съдът е възприел показанията на разпитаните по делото свидетели като логични и дадени добросъвестно и ги е кредитира като обективни и достоверни. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че искът е допустим и частично основателен. След анализ на предпоставките за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е посочил, че Д. Т. Н. е извел своята претенция за обезщетение от твърдението, че вредите му са причинени от незаконосъобразно бездействие на ответника НАП да изпълни произтичащи от чл. 59, ал. 1 ЗЗЛД, чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължения. Посочил е, че ответната страна е администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 и при обработване на личните данни следва да спазва принципите на законосъобразност и добросъвестност залегнали в чл. 5, параграф 1, б. а и б. е от ОРЗД. Посочил е какви задължения на администратора на лични данни вменяват чл. 59 ЗЗЛД и чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679. Приел е, че обстоятелството, че на 15.07.2019 г. е изтекла информация от сървърите на НАП, вследствие неоторизиран достъп безспорно, сочи на противоправно бездействие на ответника да изпълни произтичащи от посочените разпоредби задължения да осигури достатъчна техническа надеждност и сигурност на информационната си система, за да защити физическите лица във връзка с обработването на личните им данни. Извел е извод, че именно техническата уязвимост на информационната система е довела до нерегламентирано разкриване и разпространение на личните данни на ищеца Н., която е следствие от неприлагането на подходящи мерки за защита. Обстоятелството, че е извършена хакерска атака, осъществен е неправомерен достъп до информационната система на НАП е неоспоримо доказателство, че не са предприети подходящи технически и организационни мерки за защита при обработване на личните данни на ищеца, което е достатъчно да бъде направен извод за противоправност на бездействието на НАП. Приел е, че в резултат на неправомерно осъществения на 15.07.2019 г. достъп до сървъра на НАП, съдържащ информация относно личните данни на ищеца и разпространението им в интернет, са се създали притеснения и опасения у последния, да не бъде злоупотребено с тях като същият е преживял стрес, безпокойство, тревожност, негативни емоции и е загрижен за имуществото на своето семейство. Позовавайки се на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и изхождайки от времетраенето на увреждането, съдът е намерил, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 300 лв. Първоинстанционният съд е присъдил и законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението. С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ АС-Добрич е присъдил разноски в полза на ищеца, съразмерно на уважената част от иска. Решението е неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 82, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с чл. 39 от ЗЗЛД, чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 предметът на доказване изисква установяване на: 1. нарушение на правата на субекта на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента; 2. причинена материална или нематериална вреда; 3. причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда. В съображение 36 на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено, че от текста на член 82, параграф 1 от ОРЗД ясно следва, че наличието на вреди, които са били нанесени, е едно от условията за правото на обезщетение, предвидено в посочената разпоредба, както и наличието на нарушение на този регламент и на причинно-следствена връзка между тези вреди и това нарушение, като тези три условия са кумулативни. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на администратора на лични данни. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е основно право. Съгласно чл. 8, §1 от Харта на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) всеки има право на защита на неговите лични данни. Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 ОРЗД. Членове 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължават администратора на лични данни (какъвто се явява НАП) да вземе подходящите технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента и със закона. Същите не са конкретно посочени, защото подходът, който е възприет, е всеки администратор сам да определи кои да бъдат тези мерки. С оглед чл. 82, §3 от ОРЗД предвиждащ, че администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно параграф 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, тежестта да докаже, че са взети подходящите организационни и технически мерки, е на администратора/обработващия, а не на лицето, което твърди, че в резултат на липсата на такива мерки, е претърпяло вреда. Разпоредбата ясно възлага тежестта на доказване върху администратора на лични данни, при възражение от негова страна за освобождаване от отговорност за причинени вреди в резултат на нарушаване на регламента, да установи по несъмнен начин, че е предприел подходящите и ефективни организационни и технически мерки, така че по никакъв начин не е отговорен за изтичането на личните данни на ищеца в интернет пространството, в резултат на извършения неправомерен пробив в информационната система на НАП. В т. 3 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС изрично е посочено, че принципът на отчетност на администратора, закрепен в член 5, §2 и конкретизиран в член 24 от Регламент 2016/679, трябва да се тълкува в смисъл, че в исково производство за обезщетение по член 82 от този регламент разглежданият администратор носи тежестта за доказване на обстоятелството, че приложените от него мерки за сигурност по член 32 от посочения регламент са подходящи. Не се споделят от настоящата инстанция доводите на съда, че извършената хакерска атака, с която е осъществен неправомерен достъп до информационната система на НАП, безспорно доказва, че не са предприети подходящи технически и организационни мерки за защита при обработване на личните данни на ищеца, което е достатъчно да бъде направен извод за противоправно бездействие/пропуск/ на НАП, като възраженията в тази връзка в касационната жалба са основателни. В т. 1 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС, е прието, че членове 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкуват в смисъл, че неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на член 4, точка 10 от този регламент сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че приложените от съответния администратор технически и организационни мерки не са подходящи по смисъла на тези членове 24 и 32. В т. 5 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е прието, че член 82, параграф 3 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът не се освобождава от задължението си по член 82, §1 и 2 от този регламент за обезщетяване на претърпените от дадено лице вреди само поради факта, че тези вреди произтичат от неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на член 4, точка 10 от посочения регламент, като посоченият администратор трябва тогава да докаже, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Именно това обстоятелство е останало недоказано от ответника в производството, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Това е резултат от несправянето на ответника да докаже благоприятните факти, които са били в негова тежест. В съображение 74 от ОРЗД е предвидено, че администраторът следва да прилага подходящи и ефективни мерки и да е в състояние да докаже, че дейностите по обработването са в съответствие с настоящия регламент, включително ефективността на мерките. Тези мерки следва да отчитат естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и риска за правата и свободите на физическите лица. А в съображение 146 е предвидено, че администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите. Ответникът не е ангажирал доказателства, за да докаже, че е приложил подходящи организационни и технически мерки за осигуряване на нивото на риска, предвид достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхватът, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица. Ответникът е следвало да докаже такова изградено ниво на сигурност, което свежда до минимум риска от неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни, но същият не се е справил с доказателствената тежест. Не е доказал, че по никакъв начин не е отговорен са събитието, причинило вредата. Неправилно съдът е приел, че е налице втората предпоставка за основателност на исковата претенция. Ищецът твърди причинена неимуществена вреда, подробно описана в исковата молба. В т. 6 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено, че член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват нематериална вреда по смисъла на тази разпоредба. Тежестта на доказване е на ищеца. В Решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/21 на СЕС е предвидено, че член 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че самото нарушение на разпоредбите на този регламент не е достатъчно, за да се присъди право на обезщетение (т. 1). Член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба или практика, която поставя поправянето на нематериални вреди по смисъла на тази разпоредба в зависимост от условието нанесените на субекта на данните вреди да са достигнали определена степен на значимост (т. 2). Член 82 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи размерът на обезщетението, дължимо на основание на закрепеното в този член право, националните съдилища трябва да приложат вътрешните правила на всяка държава членка относно обхвата на паричното обезщетение, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност на правото на Съюза. В случая независимо, че ищецът е ангажирал доказателства за преживени негативни емоции, подробно описани в исковата молба, същият не е доказал какви негови лични данни са достъпени неправомерно. За доказване изтичането на лични данни ищецът е ангажирал, както е наименувано в исковата молба извлечение от справка НАП, от която е видно, че е налице неправомерно разкриване на данни. В кориците на първоинстанционното дело/на лист 8 и лист 15/, се съдържат идентични извадки от извършена справка от дата 17.01.2020 г., в която е отразено: За подадения идентификатор има разпространени данни. Разпространените данни включват: ЕГН и имена; Данни от декларации, подадени от работодатели/осигурители за осигурените от тях лица/декларация обр. 1 от Наредба Н8/ за период 2008 г.. Няма никаква яснота кой е направил заявката и дали тя касае именно данните на Д. Т. Н.. Други доказателства в тази насока не са представени от ищеца. За да може да се приложи принципът на равностойност и ефективност, съобразно посоченото в цитираното Решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/21 на СЕС, ищецът следва да посочи и докаже какви негови лични данни са публично оповестени, за да може да се прецени притеснението и страха като неимуществени вреди и да се определи адекватно парично обезщетение. Липсата на доказателства какви точно лични данни са изтекли и че изтеклите лични данни са именно на ищеца имат за последица недоказаност на втория елемент от фактическия състав на отговорността. Правилата за доказателствената тежест на иск по чл. 82 ОРЗД не са по - неблагоприятни, от правилата, които уреждат подобни вътрешноправни положения за други искове. Правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК изисква всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Необходимо е ищецът да докаже, че именно негови конкретни лични данни са изтекли. Тъй като трите елемента следва да са кумулативно налице, липсата на един от тях има за последица неоснователност на иска и не следва се обсъжда дали е налице и третата предпоставка за основателност на иска. По изложените съображения решението в обжалваната част като неправилно следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което предявеният от Д. Т. Н. иск се отхвърли и в частта, с която е уважен същият, а именно - за сумата от 300 лв. Предвид изхода на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на НАП да бъде присъдени разноски по делото, представляващи такива за държавна такса от 12,50 лв. и за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението с правно основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид правната и фактическа сложност на делото, следва да бъде определен в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Пето отделение