Решение № 8455 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2697/2009 г.

Решение № 8455 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2697/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Никола Томов Данаилов от гр. Варна, чрез пълномощника му адвокат Снежана Лазарова от АК - Варна, срещу решение № 764 от 12.12. 2008 г. по адм. дело № 2428/2006 г. на Окръжен съд - Варна, с което е изменена заповед № Г-ПР-515/13.10.2006 г. на кмета на район "Аспарухово", Община Варна за одобряване оценката на извършените подобрения в размер на 11 348 лв., в частта от поземлен имот № 608, попадаща в имот № 4045 по плана на новообразуваните имоти на местността "Боровец-юг" КР-403, землище кв. "Галата", гр. Варна, като стойността е увеличена на 12 350 лв. В касационната жалба се изтъкват доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и поради това е нищожна. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила сочи неучастие в производството на съпругата му, с която по отношение на правото на ползване на процесния имот са в отношения на съпружеска имуществена общност. Друго процесуално нарушение според жалбоподателя е приемането на съдебно-техническата експертиза при нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ГПК (отм.) и в негово отсъствие. Като нарушение на материалния закон сочи изключването от обхвата на оценката на подобренията, изградения в двора на имота външен "тоалет". Неправилни били изводите на съда, че същият е временна постройка и подлежи на премахване. Външният тоалет бил подобрение, което не подлежало на премахване, тъй като не можел да се отдели от земята без да се наруши неговата цялост. Поради изложеното моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. Ответникът - кмета на Община Варна, район "Аспарухово" в писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена, а решението на съда оставено в сила. Заинтересованите страни - Добромил Петров Добрев, Михаил Добрев Петров и Марияна Петрова Иванова - не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна в частта, съдържаща оплакване относно невключването на изградения външен тоалет в подобренията, които следва да бъдат оценени. В останалата част касационната жалба била неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 764 от 12.12. 2008 г., постановено по адм. дело № 2428/2006 г., Варненският окръжен съд е изменил заповед № Г-ПР-515/13.10.2006 г. на кмета на район "Аспарухово", Община Варна, с която е одобрена оценката на извършените подобрения в размер на 11 348 лв., в частта от поземлен имот № 608, попадаща в имот № 4045 по плана на новообразуваните имоти на местността "Боровец-юг" КР-403, землище кв. "Галата", гр. Варна, като е увеличил стойността на 12 350 лв. За да стигне до този правен резултат, съдът изцяло се е позовал на приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-техническа експертиза. Въз основа на нея е приел за основателно възражението на жалбоподателя за занижена оценка на основната сграда в имота, доколкото СТЕ е дала заключение за пазарната стойност на сградата, съобразно застроената му площ от 36,76 кв. м., а по измерване на място 36,92 кв. м. и след приспадане на овехтяването - в размер на 5 250 лв., за разлика от експертната оценка в административното производство, която е оценила сградата със застроена площ от 26,13 кв. м. на 4 618 лв. Поради това съдът е приел, че оценката на сградата следва да се измени като я е повишил от 4 618 лв. на 5 250 лв. Съдът е счел, че общата оценка на подобренията, извършени в имота следва да бъде повишена и със стойностите на извършеното в него провеждане на електрически ток и вода. Оставил е без уважение жалбата в частта, в която се възразява срещу невключването в общата оценка на подобренията на външния тоалет и фурна, тъй като външният тоалет е изграден без разрешение за поставяне и няма характер на сграда, а на временна постройка, поради което подлежи на премахване и не се оценява като подобрение по смисъла на § 4в от ЗСПЗЗ . По отношение на изградената в имота фурна е приел за установено, че е изградена след издаването на процесната заповед, поради което не подлежи на оценяване. Без уважение е било оставено и възражението за ново остойностяване на подобрението, представляващо подредени към входа на сградата тротоарни плочки, тъй като тяхната стойност била включена в експертното заключение в рамките на административното производство в частта "довършителни работи - включително и пътеки". Решението на съда е правилно. Съгласно §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, в хипотезата по която се разглежда настоящия казус, лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от Закона за собствеността . Според цитираната разпоредба добросъвестният владелец може да иска подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване на съдебното решение. Първоинстанционният съд се е позовал изцяло на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, като много прецизно е разгледал всяко от възраженията на жалбоподателя. Според констатациите на вещото лице оценката, извършена в административното производство на изградената в процесния имот сграда, е била занижена. Освен това в нея не са били включени като подобрения, които са завишили стойността на имота, провеждането на електрически ток и вода. Като е съобразил това, съдът е изменил оценката, като я е увеличил. По отношение изградената в имота фурна правилно е приел, че не са представени доказателства, които да сочат, че е била построена преди издаването на заповедта на кмета. Следва да се отбележи, че в производството пред настоящата инстанция жалбоподателят оспорва невключването на т. нар. външен тоалет в подобренията. Под подобрения, които са увеличили стойността на имота, законът разбира такива сгради, обслужващи ги помещения, съоръжения и др., които трайно го обслужват и които не подлежат на премахване. В случая се касае за обект, който може да бъде премахнат. Още повече, че за него не е било издадено строително разрешение. Жалбоподателят следва да премахне процесната постройка, а не да търси заплащането й като подобрение, извършено в имота. От това следва, че първоинстанционният съд правилно не го е включил в подобренията, които следва да се заплатят на ползвателя. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за съществени процесуални нарушения и нищожност. Относно компетентността на органа, издал акта следва да се отбележи, че от приетите по делото доказателства, няма индиция за липса на компетентност на органа, издал заповедта. Възражението на жалбоподателя, че съпругата му, която се явявала съползвател, е била лишена от възможността да участва в производството, също е неоснователно. Действително в случая е налице хипотезата на необходимо другарство, но тъй като действията, осъществени от един от другарите ползват и другите, за съпругата също са възникнали права и тя не е била ощетена от неучастието си в производството. Колкото до представената по делото експертиза, същата е била приета в съдебно заседание, в което е взело участие упълномощеното от жалбоподателя лице, което е могло да направи възражението си в съдебно заседание. Поради изложеното настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение счита, че решението на Варненския окръжен съд не страда от твърдените в касационната жалба пороци и поради това следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение