Решение № 13724 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1551/2020 г.

Решение № 13724 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1551/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на секретаря на Община Пазарджик против решение № 88 от 25.02.2019 г., постановено по адм. д. № 706/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик след постановяване на решение № 891/06.12.2019 г. за поправка на очевидна фактическа грешка по посочения номер дело на административния съд, съгласно определение № 14841/04.11.2019 г., по адм. д. № 3660/2019 г. на ВАС. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – Н. Георгиев и Р. Георгиев в писмено становище оспорват касационната жалба. Ответникът – С. Георгиева, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение, поправено с решение № 891/06.12.2019 г., Административен съд гр. Пазарджик отменя заповед № 1484/05.07.2018 г., издадена от секретаря на Община Пазарджик, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "Външно стълбище с предверие", изпълнен от западната страна на съществуващата жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 55155.502.262, съставляващ УПИ IV-9350 в кв. 220 а по плана на [населено място], с административен адрес: [улица]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същата е в противоречие с материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Приема, че процесният обект има характеристиката на търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид, че същият е изграден в периода 1959-1960 г. Излага съображения, че посоченият в заповедта строеж е част от изградена преди 1987 г. жилищна сграда, построена след отстъпено право на строеж върху държавна земя, съгласно договор от 29.08.1957 г. Приема, че процесното стълбище е елемент от основното застрояване на двуетажната сграда в ПИ 55155.502.262, кв. 220 а, на [населено място], позовавайки се на изготвената по делото съдебно-техническата експертиза, съгласно която същият е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, тъй като представлява неразделна част от основната сграда и без него е невъзможно обслужването на първия етаж. Констатира, че височината на стълбището е 1, 06 м. като са спазени отстоянията съобразно изискванията на чл. 26 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 02.09.1977 г., а също така е допустимо по действащото към момента на изпълнението му законодателство – Закон за плановото изграждане на населените места. Излага съображения, че стълбището е неразделна част от основната сграда и е невъзможно обслужването на първия етаж, ако същото бъде разрушено, поради което приема, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно секретаря на Община Пазарджик, съгласно заповед № 1436/02.07.2018 г. на кмета на общината, предвид, че строежът е пета категория. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който общинската администрация е установила незаконно строителство. Констативният акт е съобщен по надлежния ред. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразен е изводът на съда, че заповед № 1484/05.07.2018 г., издадена от секретаря на Община Пазарджик е издадена в нарушение на материалния закон. Безспорно по делото е установено, че процесното външно стълбище с предверие, изпълнено от западната страна на съществуващата жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 55155.502.262, съставляващ УПИ IV-9350 в кв. 220 а по плана на гр. Пазарджик, е изградено към 1959 г. с изграждането на основната сграда през периода 1957-1959 г. (съгласно т. 2 от договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя). Стълбището е част от сградата и посредством него се осъществява достъп до първия й етаж. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните по делото, по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е изпълнен в отклонение от първоначалните проекти на жилищната сграда от 1957 г. (вместо на северната фасада, стълбището е изградено на западната страна на жилищната сграда) и същото е функционално свързано с първия етаж и не представлява самостоятелен строеж. Освен това видно от заключението на съдебно-техническата експертиза е, че стълбището е заснето и отразено от западната страна на сградата по кадастралния план от 1959 г. По делото не се спори, че сградата има строителни книжа. От изложеното следва, че в случая не е налице посоченото в оспорената заповед правно основание за издаването й, а именно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, че строежът е изграден без строителни книжа. Установено е, че същият е изграден в отклонение на одобрения инвестиционен проект, поради което не е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както е прието в оспорената заповед. Съществените отклонения от инвестиционните проекти са друго основание за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, при други фактически установявания и при преценка, че отклоненията са съществени, което следва да е направено от издателя на акта в постановената заповед, което в случая не е налице. Следователно административният акт е незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалния закон. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта е допуснато нарушение на материалния закон е правилен. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите за заплатени следва да се осъди Община Пазарджик да заплати на С. Георгиева сумата 800 лв., представляваща заплатени и редуцирани адвокатски възнаграждения съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендирата сума от 260 лв. е присъдена на С. Георгиева от първоинстанционния съд и не следва да се присъжда за втори път. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,