Решение № 15196 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7524/2013 г.

Решение № 15196 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7524/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мохамед Шариф Аббас, гражданин на Ирак, срещу решение № 2207 от 03.04.2013 г., постановено по адм. дело № 980/2013 г. от Административен съд - София град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Мохамед Шариф Аббас срещу решение № 13 от 10.01.2013 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че посочените от жалбоподателя причини за нежелание за връщане в страната му по произход не са от кръга на обстоятелствата по смисъла на чл. 8, ал. 1 и ал. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и на чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от същия закон. От проведените с Мохамед Шариф Аббас интервюта, не се установявало по отношение на него да е налице "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ по някой от посочените в ал. 1 на същия законов текст признаци. Оспорващият не твърдял спрямо него да са отправяни преки заплахи от държавен орган или организация. Според съда същият не бил обект на нападение и не бил преживял никакво насилие в държавата си на произход, нямал никакви проблеми с официалната власт в Ирак. Спрямо него не били предприети действия на преследване, като физическо и психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които да представляват основание за предоставяне на бежански статут. Дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване също не се установявали. Съдът е приел за непоследователни и противоречиви изложените от кандидата за статут данни. Дори да се приемели за достоверни, мотивите, обуславящи желанието му да получи статут, не попадали в предметния обхват на закрилата по ЗУБ. Твърдяното от чужденеца убийство на чичо му и братовчед му било престъпно деяние. След извършването му Мохамед Шариф Аббас живял дълги години в Ирак без да има проблеми с официалните власти. След твърдяното запалване на дома му и бръснарския му салон не бил потърсил съдействие от официалните власти, а напуснал легално Ирак, след което доброволно се завърнал отново там. В периода след завръщането му през 2010 г. до последното напускане на Ирак през 2012 г. той не бил обект на преследване и посегателства. Съдът е приел също, че по отношение на Мохамед Шариф Аббас не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Не се установявало лицето да е принудено да напусне Ирак, поради това че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдяли и установявали и тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Съдът се е позовал на приложените по делото справки на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ от 07.08.2012 г. и 28.11.2012 г., от които е направил извод за обща ситуация на несигурност в Ирак, което обаче не давало основание да се приеме, че степента на безогледно насилие в страната е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставянето на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Наред с това според съда по отношение на Мохамед Шариф Аббас не били налице и предпоставките на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, предвид декларираното от него семейно положение. Върховният административен съд преценява касационната жалба като неоснователна. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съдопоризводствени нарушения. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, политическа или социална принадлежност. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето му на бежански статут. Не са налице предпоставките на закона - чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на жалбоподателя и на хуманитарен статут. Както правилно е посочил административният съд, от приложените по делото справки (от 2012 г.) за ситуацията в Ирак се установяват извършени атаки в резултат на които са загинали хора, но данните за тях не са такива, от които да се направи извод, че степента на насилие е масово и безогледно. Видна от същите тези справки е и възможността за вътрешно разселване. Самият касатор твърди, че през 2006 г. се е преместил със семейството си в друг район на страната и са престояли там 2 години. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс