Решение № 13031 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13714/2019 г.

Решение № 13031 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13714/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД, със седалище гр. Варна, подадена чрез процесуалните си представители адв. Славилова и адв. Кънев, против решение № 1904/16.10.2019 г. по адм. дело № 3499/2015 г. на Административния съд – Варна. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да се върне за разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Варна. Ответникът – Община Балчик, чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението като правилно да се остави в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд – Варна, е бил сезиран с главен иск от "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД гр. Варна, срещу Община Балчик за заплащане на сумата от 479 040 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен акт – разпоредбите на чл. 40, т. 20. 2, б. "с" и т. 21, б. "с" от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите на територията на Община Балчик /НОАМТЦУТОБ/, ведно със законната лихва и евентуален иск за заплащане на сумата от 475 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на общинската администрация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. С Решение № 2181/3.11.2016 г. Административен съд гр. Варна е отхвърлил предявеният от дружеството главен иск. С допълнително решение № 356/22.02.2018 г. съдът е отхвърлил искането на "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД за допълване на решението относно предявеният евентуален иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С Решение № 8021/29.05.2019 г., постановено по административно дело № 14452/2016 г., състав на Върховен административен съд е оставил в сила Решение № 2181/3.11.2016 г., отменил е допълнително решение № 356/22.02.2018 г. и е върнал делото на съда за произнасяне по предявения при условията на евентуално съединяване от "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД срещу Община Балчик иск за заплащане на обезщетение от 475 000 лева за имуществени вреди, причинени на дружеството от незаконосъобразни действия на администрацията при Община Балчик, изразяващи се в прилагането на чл. 40, т. 20. 2, б. "с" за втора категория обекти и т. 21, б. "с" за втора категория обекти от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите на територията на Община Балчик /НОАМТЦУТОБ (отм.); , ведно със законната лихва. С обжалваното решение Административният съд – Варна, е отхвърлил предявения иск, като неоснователен и недоказан. Изложил е мотиви, че в случая посоченото действие по определяне на дължимата такса представлява процедурен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, част от производството по одобряване на инвестиционния проект и издаването на разрешение за строеж. Посочил е, че така определените такси като възнаграждения за извършени от Община Балчик услуги се определят въз основа на наредбата на общината за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите на територията на общината. С оглед представената по делото наредба, местните такси са прости и пропорционални. Аргументирал се е, че при одобряване на инвестиционен проект и издаването на разрешение за строеж, какъвто е настоящия случай, се дължи пропорционална такса, чийто размер е в зависимост от стойността на проекта. Предвид това, от значение за основателността на иска е факта каква стойност на проекта е посочена пред общината и дали декларираната стойност съответства на действителната такава. Направил е извод, че в тази връзка ищеца не е ангажирал доказателства, като такива не се съдържат нито в административната преписка, нито са представени при разглеждане на делото, като по делото не са представени доказателства в насока ищеца да е изразил несъгласие по отношение на размера на внесената доброволно от него такса преди извършването на услугата. По тези съображения е счел, че не са налице изразените в исковата молба и молба от 31.03.2016 г. твърдения на ищеца за незаконосъобразни действия от страна на администрацията на Община Балчик, поради което е приел иска за неоснователен. Решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил логически обосновани изводи след анализ на фактите по делото и е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите на съда, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника по касационната жалба. Законът изисква установяването на конкретни имуществени вреди, причинени на дружеството, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия на Община Балчик, а такива в случая не са доказани от касационния жалбоподател. Административният съд правилно е приложил материалния закон спрямо установените по делото факти. Определянето на дължимата такса за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж е част от действията, които законът възлага на администрацията на общината и не може да се изключи от понятието административна дейност. Таксите като възнаграждения за извършени от общината услуги се определят въз основа на наредбата на общината за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите на територията на съответната община. От приложената по делото Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Балчик безспорно се установява, че таксата за одобряване на предложения от ищеца проект и издаване на разрешението за строеж е пропорционална и е поставена в зависимост от стойността на проекта. Следва да се посочи също, че таксата се заплаща предварително или едновременно с извършването на услугата. Следователно, от значение за основателността на иска е каква стойност на проекта е посочена пред общината, както и дали декларираната стойност съответства на действителната такава. Към исковата молба, а и впоследствие при разглеждане на делото касаторът както правилно е посочил административния съд в мотивите на обжалвания съдебен акт, не е ангажирал доказателства каква стойност на проекта е декларирал пред общината за целите на определяне на таксата и нейното предварително внасяне. При липсата на ангажирани доказателства от значение за правилното решаване на спора, правилни са изводите за недоказаност на исковата претенция. Правилно съдът е приел, че няма данни и за това ищецът да е обективирал по някакъв начин несъгласие с определения размер на таксата, която е внесъл. От доказателствата по делото безспорно, установено е, че касационният жалбоподател е внесъл определената такса доброволно преди извършване на исканата услуга. Ето защо обоснован е направеният от административния съд извод, че същият не е предприел действия за ограничаване на увреждането, след като е считал, че размерът на таксата не съответства на изискванията на местната наредба. В настоящото производство съдът е приложил правилно разпоредбата чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и с оглед своевременно поисканите от ответника по касация съдебни разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Община Балчик разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева, на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,