Решение № 8445 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14993/2012 г.

Решение № 8445 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14993/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, против Решение № 1800 от 30.10.2012 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 858 по описа за 2012 г., в частта му, с която по жалба на "Евро Билд Груп" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. "Княз Борис I", № 79, представлявано от управителите Константин Сантев и Тони Будинов, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 1101248/06.12.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 112/08.03.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 10, 11 и 12.2008 г. и м. 05, 06 и 07.2009 г. е отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "Атрактер" ЕООД, "Аксун АА" ЕООД и "Благоев 2008" ЕООД, с предмет строителни материали и са начислени и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решението в оспорената част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реалност на процесните доставки на строителни материали. При недоказана реалност на доставките, цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика на Съда на ЕС е неотносима за случая. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Евро Билд Груп" ООД не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалността на доставките на строителни материали по фактурите на посочените преки доставчици като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя. Още в ревизионното производство от представители на доставчиците и ревизираното лице са представени достатъчно убедителни доказателства за реалното изпълнение на доставките: договори, приемо-предавателни протоколи и пътни листа за превоз с транспорт на получателя - РЛ; справка за наличието на транспортни средства в предприятието на жалбоподателя. Стоките по фактурите на "Атрактер" ЕООД и "Аксун АА" ЕООД, налични в складове на доставчиците, /за което са представени наемни договори/, са транспортирани по посочения начин, съответно - доставчиците са представили граждански договори за товаро-разтоварни работи, по които са възложители и сметки за изплатени възнаграждения по тях. С право първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е оспорил самото извършване на доставките - физическото наличие на стоките по фактурите, както и влагането им в строителен обект на ревизираното лице в с. Маринка, Бургаско - спорно е било доставянето на стоките именно от посочените във фактурите издатели. Обосновано съдът е приел, че само твърдението на приходните органи, че доставките не са реални, основано на ненамиране на представители на доставчиците на декларираните им данъчни адреси, не е достатъчно да се противопостави на представените още в ревизионното производство доказателства за изпълнение на доставките. Тези доказателства, макар и частни, без материална доказателствена сила, са представени още в посоченото производство, по тях не са направени никакви проверки, не са опровергани от никакви други доказателства, а е следвало да бъдат преценявани с оглед на всички, събрани по делото такива, както е и сторил административният съд. След като ревизиращите органи не са оспорили използването на строителните материали на обект на ревизираното лице, а не са събрали доказателства от къде другаде жалбоподателят е получил стоките, обоснован е изводът, че те са доставени от фирмите, посочени във фактурите като издатели. Правилно съдът е приел, че в ревизионния акт и потвърждаващото го решение няма конкретни мотиви за отклонение от данъчно облагане по повод на издадените процесни фактури. В съгласие с цитираната практика на СЕС, съдът е приел, че при доказана реалност на доставките, данъчен кредит на добросъвестния получател по тях не може да бъде отказан поради действия на доставчиците, които не могат да бъдат контролирани от ревизираното лице. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение