Решение № 7105 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6397/2016 г.

Решение № 7105 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6397/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на К. Й. И., срещу Решение от 04.04.2016 г., постановено по адм. д. № 4843 по описа за 2015 г. на Административен съд гр. С., частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 2001006684/17.03.2011 г. относно установени задължения по ЗОДФЛ(отм.) и ЗДДФЛ за 2003 г. и 2004г и 2008 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА за процесната 2008 г. В частта относно определени задължения за 2003 и 2004 г. се позовава на изтекла абсолютна погасителна давност. Ответникът - дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. К. излага доводи за правилност на решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема, че е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията дадени в отменително решение № 5651 от 19.05.2015 г., постановено по адм. дело № 8154/2014 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 2001006684/17.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с Решение № 1051/21.06.2011 г. на директора на Дирекция обжалване и управление на изпълнението (сега дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта в която на К. К. И. са установени задължения по ЗОДФЛ(отм.) и ЗДДФЛ за 2003 г. в размер на 84.98 лв. и лихва от 74,52 лв., 2004г размер над 108 627,40 лв. до пълния размер от 118 792,51 лв. и лихва от 89 224,99 лв. и за 2008 г. на 2 520,27 лв. и лихва 464,78 лв. В останалата част, с която е отменен РА относно установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 108 627,40 лв., поради липса на касационна жалба решението е влязло в законна сила. За да постанови решението в обжалваната част на първо място съдът е пирел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са достигнати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че ревизията е повторна и въз основа на събраните доказателства, включително и приобщените такива, органът по приходите е приел, че по отношение на К. К. И. са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - данни за укрити доходи и несъответствие между декларираните доходи и имущественото състояние на ревизираното лице, поради което е определена данъчната основа за облагане с данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК при съобразяване на относимите обстоятелства по т. 1 - т. 16 от посочената норма. Спазена е процедурата по чл. 124 и сл. от ДОПК. В хода на ревизията е установено, че проверявано лице е придобило няколко имота подробно индивидуализирани в съдебния акт, като в периода на ревизията е констатирана последваща продажба на част от тези имоти в срок по-кратък от 3 /съответно 5/ години, поради което и на осн. на чл. 12, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" и б. "б" от ЗДДФЛ /в сила от 01.01.2007 г./ доходите от индивидуализирани продажби е прието, че подлежат на облагане по реда на ЗОДФЛ и ЗДДФЛ: При анализ на извършените от задълженото лице покупко-продажби на недвижими имоти от органа по приходите е направено заключение, че както при покупката, така и при последващите продажби са налице значителни отклонения на продажната цена от данъчната оценка на имотите, като по част от сделките договорената и платена продажна цена е по-ниска от данъчната оценка, поради което в хода на ревизията е изготвено заключение, в което е определена пазарната цена на имотите към момента на придобиването и съответно на продажбата им. При определяне на данъчните задължения на ревизираното лице органът по приходите е взел предвид пазарната цена на имотите към датата на сключване на сделките, съгласно изготвена в хода на ревизията оценителна експертиза. Относно цената на придобиване на имотите АССГ е приел, че следва да се приеме като документално доказана цената, посочена в нотариалните актове, тъй като същите са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и имат материална доказателствена сила относно посочените в тях обстоятелства, включително относно продажната цена на имота. Не е установено, че страните по процесните продажби на недвижими имоти имат качеството "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, поради което органът по приходите е следвало да проведе пълно насрещно доказване на обстоятелствата, установени с официални писмени документи, за да оспори посочената в нотариалния акт продажна цена, като докаже, че по сделките реално е платена по-висока цена. Поради липса на ангажирани доказателства в тази насока съдът е приел, че при определяне на данъчната основа за доходи от продажба на недвижими имоти за съответните ревизирани периоди, следва да се вземе предвид посочената в нотариалните актове продажна цена на имотите. При извършена по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ и чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ съпоставка между цената на придобиване и продажната цена при последващата продажба на индивидуализираните имот, съдът е установил, че е налице положителна разлика, за 2004 и 2008 г. която представлява облагаем доход, но не е деклариран от ревизираното лице. Така за 2004 г. е определен размер на укрити приходи 44 604.70 лв., респективно годишното данъчно задължение при прилагане на чл. 35 от ЗОДФЛ /в редакцията от ДВ, бр. 108 от 2004 г./ в размер на 10 165,1 лв. За 2008 г. е в размер на 33 044.70 лв, като след приспадане на нормативно признатите разходи е установено задължение в размер на 2 974 лв. Тъй като с РА е установено задължение в размер на 2 280 лв., съдът спазвайки принципа за забрана утежняване положението на жалбоподателя на основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК е приел, че размера на задължението е установеното в хода на ревизията, а именно 2 280 лв. Относно данъчните задължения за 2008 г. АССГ е изложил подробни мотиви, за начина по който са установени разлики между покупните и продажни цени на процесните имоти, като е съобразил, че разпореждането е преди изтичане на 5 г. срок. Конкретни доводи в тази насока в касационната жалба не се съдържат, като липсва касационна жалба от Директора на дирекция ОДОП С.. Съдът е постановил обосновано решение, относно основанията и размера на данъка, като е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и е изложил мотиви по приложението на материалния и процесуалния закон, както и възраженията на страните. Неоснователни са основните доводи в касационната жалба, свързани с приетото от съда, че твърдяната от ДЗЛ налична сума към 01.01.2003 г. от 55 000 лв. е с недоказан произход и не следва да бъде включена в паричните потоци на ревизираното лице за този период. Обсъдени са показанията на свидетелите М., И. и К. и с оглед на степента им на конкретност, относимост и правдоподобност и при съпоставка с представените частни документи са изложени подробни доводи защо не се кредитират досежно факта, че ДЗЛ е имало спестявания от 55 000 лв. Прието е, че не се доказват както спестяването, така и съхранението, транспортирането през граница и пр. на процесната сума. По същество в касационната жалба не са изложени оплаквания, относно установените от АССГ конкретни размери на дължимите данъци за процесните периоди за които РА е потвърден, вкл. с оглед на изменение на размерите за 2004 г., което не налага излагане на съображения относно тези размери. Правилно при липса на други доказателства съдът не е кредитирал показанията на свидетеля К. в частта в която е твърдял, че е внасял няколко години пари и ги е предавал на касатора. Правилно не са ценени и показанията на майката и брата на ревизираното лице, тъй като са заинтересовани, доводите в тази насока в касационната жалба са неоснователни. В тази насока както е приел АС следва да се има предвид факта, че обстоятелството дали се доказва или не спестяване от 55 000 лв. към 2003 г. е без правно значение, с оглед наличието на разпоредбите на чл. 33, ал. 1, чл. 12, ал. 1, чл. 13, ал. 1, т. 1, б "а" и др. ЗДДФЛ, противно на изложеното в касационната жалба. Основателни са възраженията за изтекла абсолютна погасителна давност, относно задълженията за 2003 и 2004 г. Годишното данъчно задължение за 2003 г. е следвало да се плати през 2004 г., следователно от 01.01.2005 г. е започнала да тече погасителна давност, като към 31.12.2014 г. е изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Годишното данъчно задължение за 2004 г. е следвало да се плати през 2005 г., следователно от 01.01.2006 г. е започнала да тече погасителна давност, като към 31.12.2015 г. е изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Институтът на погасителната давност е материалноправен, а относимите правни норми са предвидени в ДОПК, респ., ДПК (отм.), съответно в разделите "Събиране на публични вземания" и "Събиране на вземания". С изтичане на давностните срокове по чл. 171, ал. 2 ДОПК (респ. чл. 140, ал. 2 ДПК) се погасяват публичните вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаи на отсрочване или разсрочване на задължението. В чл. 173 ДОПК е предвидено, че вземанията се отписват, когато са погасени по давност. В чл. 174 ДОПК е регламентирано, че не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, вкл. отписаните по реда на чл. 173 ДОПК, а в чл. 143 ДПК (не подлежат на връщане доброволно платените публични вземания, изпълнени след срока за установяване или погасяване). От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че публичното вземане остава дължимо и може да бъде доброволно платено във всеки момент и не подлежи на връщане, вкл. и след като е погасено правото за събирането на вземането по принудителен ред. В конкретния случай обаче ДЗЛ е заявило отказ за плащане на погасеното по давност вземане, поради което и въпреки представената от ответника по жалбата справка за погасяване респ. отписване на задълженията, РА в тази му част следва да бъде отменен, поради изтекла погасителна давност. В останалата част относно определеното задължение за 2008 г., решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, с оглед изхода на делото, направеното от ответната страна искане за присъждане на разноските следва да бъде уважено. На дирекция "ОДОП" гр. С., при ЦУ на НАП, следва да бъде присъдено юрк. възнаграждение в размер на 300 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, състав на ВАС, осмо отделение