Решение № 1107 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10522/2011 г.

Решение № 1107 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10522/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Плевен, чрез пълномощника юрисконсулт Елеонора Радулова, против решение № 384/5.07.2011 г., постановено по адм. дело № 203/2011 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, с което е отменено решение № 7/9.02.2011 г. на директора на РУСО. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответниците по касационната жалба - Николай Тодоров Николаев от гр. Плевен, Силвия Кирилова Маринова от гр. Плевен, Петко Георгиев Димитров от гр. Плевен и Юрка Веселинова Русанова от с. Згалево, община Пордим, представлявани от пълномощника адв. Валентин Иванов, оспорват жалбата. В писмена молба от пълномощника се излагат съображения за правилност на решението и се претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. С обжалваното решение на Административен съд гр. Плевен е отменено решение № 7/9.02.2011 г. на директора на РУСО - гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 54/10.01.2011 г. на началника на отдел "КПК", с което е разпоредено Николай Тодоров Николаев, Силвия Кирилова Маринова, Петко Георгиев Димитров и Юрка Веселинова Русанова да внесат солидарно по сметка на РУСО на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО сумата 2469,42 лв., от които главница - 1965,72 лв. и лихва - 503,70 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че главницата по претендираната за плащане сума представлява изплатени на основание чл. 98, ал. 7 КСО суми за пенсия на лицето Надежда Игоревна Исаева за периода от 31.01.2007 г. до 1.01.2009 г. в резултат на решение № 0193/021/31.01.2007 г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Д-р Г. Странски" ЕАД гр. Плевен, с което са определени 52 % намалена работоспособност, отменено с решение № 0792/158/28.09.2009 г. на НЕЛК, съгласно поправката на последното с решение № 1043/26/09.12.2009 г. на НЕЛК и е определена 40 % намалена работоспособност. Според съда отговорността на членовете на ТЕЛК за причинени щети в резултат на отменени решения на ТЕЛК може да бъде ангажирана и след изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО с ДВ, бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г., когато се докаже, че е налице причинна връзка между противоправното и виновно поведение на лицата и настъпилия вредоносен резултат. В случая е установено, че пенсията на лицето Надежда Исаева е изплатена съгласно ЕР на ТЕЛК, което е обжалвано пред НЕЛК въз основа на решение на медицинската комисия при ТП на НОИ - Плевен, като жалбата е подадена на 4.04.2007 г., което се явява след регламентирания срок по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/, тъй като органът е узнал за ЕР най-късно на 20.03.3007 г., когато е подадено заявлението на същото лице за отпускане на лична пенсия за инвалидност. Предвид това съдът е приел, че НЕЛК се е произнесъл по просрочена жалба и е издал порочен административен акт, при липса на данни за проведено надлежно производство по чл. 99 и сл. АПК. Няма данни лицето да е уведомявано за производството, а само за крайния резултат. Доколкото именно второто решение на НЕЛК е предпоставка за прекратяване на изплащане на пенсията на лицето, респективно - да се приеме, че вече изплатената пенсия представлява щета за фондовете на ДОО, тъй като с него е определена 40 % намалена работоспособност, т. е. по-малък от предвидения в чл. 72 КСО процент, което съдът е преценил като незаконосъобразно, то следва, че липсва фактическа предпоставка за прекратяване на пенсията на лицето, както и щета за ДОО, което е основание за търсене на имуществена отговорност от лекарите, издали експертното решение. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. От фактическа страна е безспорно, че с експертно решение /ЕР/ № 0193/021/31.01.2007 г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Д-р Г. Странски" ЕАД - гр. Плевен, с членове: д-р Николай Тодоров Николаев, д-р Силвия Кирилова Маринова, д-р Петко Георгиев Димитров и Юрка Веселинова Русанова, които са ответници в настоящото производство, на лицето Надежда Игоревна Исаева е определена намалена работоспособност в размер на 52 %. Решението е обжалвано с жалба № 16/4.04.2007 г. от председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ гр. Плевен пред НЕЛК, която се е произнесла с решение № 0792/158/28.09.2009 г., с което е определена намалена работоспособност 50 %. С решение № 1043/26/9.12.2009 г. на НЕЛК е извършена корекция поради допусната техническа грешка в решението на НЕЛК от 28.09.2009 г. и е определена намалена работоспособност 40 %. Безспорно е също, че решенията на НЕЛК са редовно връчени на освидетелстваното лице и не са обжалвани. Въз основа на ЕР на ТЕЛК на Надежда Исаева е отпусканата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размера по чл. 98, ал. 7 КСО /размера на социалната пенсия за старост/ за периода от 31.01.2007 г. до 1.01.2009 г., а с разпореждане № 48/19.01.2010 г., във връзка с решение № 1043/26/09.12.2009 г. на НЕЛК, е прекратено изплащането на пенсията. Разпореждане № 54/10.01.2011 г. на началника на отдел "КПК", потвърдено с решение № 7809.02.2011 г. на директора на РУСО - гр. Плевен, което е предмет на обжалването пред съда, е издадено въз основа на ревизионен акт за начет № 54/10.01.20011 г., с който е установена щета за ДОО, изразяваща се в изплатената на Надежда Исаева пенсия за периода от 31.01.2007 г. до 1.01.2009 г. общо в размер на 1965,72 лв. главница, съгласно ЕР на ТЕЛК № 0193/021/31.01.2007 г. и на основание чл. 98, ал. 7 КСО. При така установената фактическа обстановка, неправилно е прието от административния орган, че е налице основание за ангажиране отговорността на членове на ТЕЛК, чието решение, послужило като основание за изплащане на пенсията на лицето, впоследствие е отменено от НЕЛК и в резултат на това пенсията за инвалидност е станала недължима поради определянето на процент на намалена неработоспособност под размера, определен в чл. 72 КСО. Проведеното ревизионно производство и издадените административни актове - разпореждане № 54/10.01.2011 г. на началника на отдел "КПК" и решение № 7809.02.2011 г. на директора на РУСО гр. Плевен, не са съобразени с изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, направено с § 66, т. 3 ПЗР ЗИД на Закона за лечебните заведения /обн., ДВ, бр. 59/31.07.2010 г., в сила от 31.07.2010 г./. В разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, в редакцията й преди посоченото изменение, е предвидено, че контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и др. След изменението с ДВ, бр. 59/2010 г. разпоредбата има следното съдържание: "Контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание". Съпоставката на двете редакции води до извода, че след изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, което е в сила от 31.07.2010 г. наличието на щети на ДОО в резултат на отменени актове на медицинската експертиза не представлява основание за съставяне на ревизионни актове за начет и съответно за издаване на разпореждания по чл. 110, ал. 3 КСО за събиране на сумите по ревизионния акт. Следователно, към датата на издаването на разпореждане № 54/10.01.2011 г. и решение № 7/9.02.2011 г. на директора на РУСО, с което е потвърдено, не съществува нормативно установено основание за ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК при наличие на изплатена пенсия въз основа на тяхно решение, което впоследствие е отменено от НЕЛК. Не може да бъде споделено становището, че и след изменението на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО с ДВ, бр. 59/2010 г. съществува основание за издаване на актове за начет за суми, представляващи причинени щети на ДОО в резултат на отменени актове на медицинската експертиза, тъй като не е налице нито една от хипотезите по тази разпоредба. Отмененият акт на медицинската експертиза /в случая - решение на ТЕЛК/, съдържащ според горестоящия орган на медицинската експертиза /в случая - НЕЛК/ неправилна интерпретация на отправна точка или издаден в нарушение на процесуалните правила, установени със закона или с подзаконовите нормативни актове за експертиза на работоспособността, не представлява документ с невярно съдържание по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Не са налице и неправилно извършени осигурителни плащания по смисъла на същата разпоредба, тъй като плащанията са извършени в съответствие с разпоредбата на чл. 98, ал. 7 КСО. По изложените съображения обжалваните административни актове са издадени в нарушение на материалния закон и съдът правилно е постановил тяхната отмяна. Предвид съществуващата нормативна уредба по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО към момента на постановяване на обжалваното пред съда решение на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "КПК", в която не се съдържа основание за издаване на ревизионен акт за начет против членовете на ТЕЛК, без значение за настоящото производство е дали решението на НЕЛК е постановено по недопустимо производство /като постановено по просрочена жалба, според становището на първоинстанционния съд/, дали са спазени процесуалните правила в това производство, както и дали разпореждане № 48/19.01.2010 г., с което е прекратено изплащането на пенсията на Надежда Исаева е влязло в сила. Без значение е също обстоятелството дали решението на НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК, е връчено на членовете на ТЕЛК, тъй като няма такова нормативно изискване. Обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От представените по делото доказателства се установяват направени разноски за касационното производство в размер на 450 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.11.2011 г., поради което следва да бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,