Решение № 1996 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11183/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Гугулянов, чрез адв. Митева, против решение 3457 от 29.05.2023г., постановено по адм. дело 1735/2023г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и връщане за ново разглеждане. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на район "Витоша" Столична община, чрез пълномощника си юрк. Методиева, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл.211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. Гугулянов против заповед Заповед РВТ23-РД-29-1/ 24.01.2023г. на кмета на район "Витоша" при Столична община, с която на основание чл. 178, ал. 6 във вр. с ал. 4 и чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ, е забранено ползването и достъпа до строеж Двуетажна жилищна сграда с административен адрес [населено място], УПИ Х-1217, кв. 61 с идент. 11394.1796.1217.1 по КККР, с административен адрес град София, [улица], район Витоша СО. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в предвидената форма, без допуснати съществени нарушения на установената процедура и в съответствие с материалния закон. Въз основа на установеното ползване на сградата не по предназначение като жилище е обоснован извод за законосъобразно прилагане от административния орган на забраната по чл. 178, ал. 6 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. След обсъждане на събраните по делото доказателства от съда са изведени законосъобразни правни изводи, основани на установените за спора релевантни факти и обстоятелства. Законосъобразността на оспорената заповед е проверена на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 от АПК. От доказателствата по делото е видно, че е спазена предвидената в чл. 178, ал. 5 от ЗУТ процедура - заповедта е издадена след надлежно извършена проверка и съставен констативен акт, с който е установено, че жилищната сграда, собственост на касатора в настоящото производство, се ползва не по предназначение. От същия е подадено възражение, което е обсъдено от административния орган. Съгласно наличната строителна документация сграда е жилищна, а и този въпрос не е бил спорен за страните. При извършената проверка е установено, че същата се използва от Дом Сава ЕООД като социално заведение - дом за възрастни хора с капацитет 20 души и настанени към момента на извършване на проверката на 19 души видно от КП АКСУ-КП-01-198 от 16.08.2021г. на служители на Агенция за качеството на социалните услуги и тези констатации не са били оборени от касатора. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 5, т. 41 ДР ЗУТ "промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Това е Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Според приложение 4 към чл. 16, ал. 3 от подзаконовия нормативен акт кодовете за "жилищна сграда" са код 100 за еднофамилна и код 110 за многофамилна, а за "заведение за социални грижи", каквато е функцията на дома за възрастни хора е съответно код 260. Налице е хипотезата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, поради което оспорената заповед е постановена в съответствие с относимата материалноправна разпоредба. Като приема, че релевантните за издаване на административния акт факти са осъществени, първоинстационният съд законосъобразно отхвърля оспорването. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за присъждане на разноски от процесуалния представител на административния орган, касаторът дължи на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,