Решение № 4954 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10621/2014 г.

Решение № 4954 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10621/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1328 от 9.06.2014 г., постановено по адм. д. № 3777/13 г. Варненският административен съд, първо отделение, 14-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Палма парк"-ЕООД - гр. Варна, представлявано от Роман Игориевич Еременко, срещу ревизионен акт № 031301089/24.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, офис Русе, изменен с решение № 550 от 27.09.2013 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. Варна, като за дружеството са установени задължения да данъчен период 09/2012 г. в размер на 30 497,84 лв. и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП"-гр. Варна юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 060 лв. Срещу постановеното решение на Варненския административен съд е подадена касационна жалба от "Палма парк"-ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Роман Игориевич Еременко, чрез пълномощника му адв. Борислав Иванов Господинов. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт, като признае на дружеството право на данъчен кредит в размер на 30 497,84 лв. по фактура № 395/30.09.2012 г., издадена от "Палма хотели"-ООД. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Палма парк"-ЕООД - гр. Варна, против ревизионен акт № 031301089/24.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, офис Русе, изменен с решение № 550 от 27.09.2013 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. Варна, като за дружеството са установени задължения да данъчен период 09/2012 г. в размер на 30 497,84 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактура № 395/30.09.2012 г., издадена от "Палма хотели"-ООД. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма. Описана е и установената фактическа обстановка и основанията на органа по приходите да приеме, че е налице хипотеза по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и да откаже право на данъчен кредит по процесната фактура. След това съдът е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя по реда на тяхното излагане. На първо място за неоснователно е прието възражението, че не е спазен срокът за връчване на ревизионния акт. Посочено е, че нормата на чл. 119, ал. 4 от ДОПК има за цел да установи задължение на органа да предприеме действия по своевременно връчване на ревизионния акт, като резултатът на връчването зависи не само от органа, а и от поведението на адресата на връчването. След това като неоснователно е квалифицирано възражението, че крайните изводи на ревизията са изградени въз основа на доказателства, които не са събрани по предвидения в закона ред и са негодни да установят фактите и обстоятелствата по данъчната ревизия. Съдът е описал съдържанието на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, назначена в съдебното производство във връзка с възраженията на жалбоподателя, че в хода на ревизията е допуснато нарушение на производствените правила, като не е уважена искането за извършване на оглед. След това е дадено тълкуване на разпоредбите на ЗДДС относно възникване на правото на данъчен кредит, като е посочено, че в тежест на жалбоподателя е да установи възникването на законовите предпоставки. Пространните изводи на първоинстанционния съд защо приема, че от събраните по делото доказателства не може да се установи защо не е налице реално доставка по процесната фактура са изложени на стр. 58 от делото, Като неоснователно е възприето възражението на жалбоподателя, че независимо от различния предмет във двете фактури, издадени от "Мартнели"-ООД, определящото е, че предметът им - керамични плочки и гранитогрес са от един и същи род. Отбелязано е, че всяка от фактурите е с различен предмет, и ведно с останалите доказателства по делото не установяват твърденията на жалбоподателя. Анализирайки писмените доказателства по делото, в това число такива, които не са били обсъдени по време на ревизията и при административното оспорване, решаващият съд приема, че не се доказва реално осъществяване на СМР в обект хотел "Палма", послужили като основание за упражняване на право на данъчен кредит по процесната фактура. Направените възражения от жалбоподателя, че е налице нарушение на Директива № 2006/112/ЕО и на установената практика на Съда на Европейския съюз, са определени като неоснователни. Маркирано е, че в решението по съединени дела № С - 80/11 е С - 142/11 съдът приема, че не се допуска национална практика данъчният орган да налага допълнителни изисквания и задължения за лицата за упражняване на право на данъчен кредит, но настоява за необходимостта във всички случаи за упражняване на правото на данъчен кредит да са изпълнени условията за възникване. На база на гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд-гр. Варна е правилно и законосъобразно като краен резултат. В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е възприел изводите на органа по приходите за липса на реална доставка, като необосновано не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, което установява, че СМР, предмет на процесната фактура, са извършени на обект хотел "Палма", а не на обект хотел "Омега", поради която причина органът по приходите не е приел, че липсва реална доставка. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос между страните - налице е реална доставка по процесната фактура с предмет "вземане по СМР от Палма парк". Даденият отрицателен отговор на този въпрос от страна на решаващия съд е правилен и се споделя от настоящата съдебна инстанция. При изграждането му първоинстанционният съд е извършил анализ на всички относими към спора доказателства. От обстоятелството, че жалбоподателят разполага с фактура и приемо-предавателен протокол, съставен между него и доставчика, не следва автоматично извод, че е налице реална доставка. В хода на ревизията, в резултат на извършен анализ на събрани писмени доказателства/описани в мотивите на първоинстанционния акт/, органът по приходите е установил, че практически фактурираните СМР са били изпълнени на друг обект, а не на обекта, собственост на жалбоподателят. Първоинстанционният съд е изложил мотиви защо не възприема заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, според което, СМР са били извършени на хотел "Палма", а не на хотел "Омега", каквито са констатациите на РА. При условията на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът е изложил мотиви защо не възприема заключението, като тези му мотиви се споделят от настоящата инстанция. Извършването на определени СМР на даден обект не е само техническа дейност. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството/ поставя изискване всички обстоятелства, свързани със строежа, като предаване и приемане на строителната площадка, приемане на строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, съставяне на междинни и заключителни актове за приемане и предаване на строителни и монтажни работи и други, се документират от представителите на страните по сключените договори съгласно тази наредба. При нормално развитие на нещата съставените протоколи биха имали за предмет СМР на обект хотел "Палма", а от събраните в хода на ревизията писмени доказателства се установява, че тези протоколи, които са свързани с издаването на процесната фактура, се отнасят за друг обект - хотел "Омега". Ако действително е била допусната грешка, каквато е тезата на касатора, и в съставените протоколи неправилно е бил записан друг обект, за който се отнасят извършените строителни дейности, а не действителния, нормалното и логичното е да бъдат съставени съответни протоколи за поправка на тази грешка. Доказателства в тази насока не са ангажирани от жалбоподателя. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, съставените писмени доказателства относно извършените СМР се ползват с обвързваща съда доказателствена сила и последната не може да бъде опровергана със заключение на вещо лице по техническа експертиза, след като по нормативен път е установен начина за установяване на извършването на този тип дейности. Оплакванията на касатора относно допуснато нарушение на материалния закон, свързано с това, че при постановяване на решението административният съд не е съобразил тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз, и по специално в това по от 21.06.2012 г. по съединени дела № С - 80/11 и С 142/11, не може да бъде споделено. В процесния случай правото на данъчен кредит не е отказано поради наличие на данъчна измама, а фактическата обстановка по посоченото дело на СЕС е различна от процесната. С въпросното решение не се отрича необходимостта националният съдия да изследва реалното осъществяване на пряката доставка, нито се отменя задължението му да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за установеността или неустановеността на този правно релевантен факт. Това е отново подчертано от СЕС в Решението от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Доколкото ревизираното лице носи доказателствената тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларираните права, то за тези факти са допустими множество различни доказателства. За обективно осъществените факти, при които е следвало да участва и е ревизираното лице, е нормално да са оставени следи в обективната действителност, с които следи, материализирани в съответни документи, данъчно-задълженото лице следва да разполага и да ги ангажира за установяване на декларираните от него права. Нормалният стопански оборот и предвидимата икономическа логика предполагат изпълнението и сключване на договори с разпознаваеми и проследими търговци, с които се поддържат постоянни или инцидентни търговски контакти, изградени на взаимно доверие и коректност. Като е потвърдил изводите на органа по приходите за липса на реална доставка по фактурата, издадена от по фактура № 395/30.09.2012 г., издадена от "Палма хотели"-ООД и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - гр. Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,