Решение № 6737 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8872/2017 г.

Решение № 6737 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8872/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на В. С. В. С., от гр. С. и директора на ТП на НОИ - С. против решение № 67/26.05.2017 г. по адм. дело № 317/2016 г. на Административен съд - С.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Всяка от страните счита касационната жалба на насрещната страна за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и по двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на атакуваното съдебно решение за валидност, допустимост и правилност същите са неоснователни. По делото е установено, че с разпореждане № 2113 - 19 - 761 # 1/19.08.2016 г. ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - С. е отказал на В. С. отпускане на лична пенсия на основание чл. 69в, ал. 1 КСО. Пенсионният орган е приел, че лицето е имало навършена възраст 58 години, 8 месеца и 12 дни и общ осигурителен стаж 36 години и 13 дни, от които учителски стаж 22 години, 4 месеца и 8 дни. Не е признал за учителски осигурителният стаж, придобит на длъжност преподавател по български език в "Базата за подготовка на чуждестранни кадри К." за периода 13.08.1982 г. - 30.06.1990 г. и в Детско селище "К." към профил "Дом за момичета и момчета от 6 до 18 годишна възраст с физически увреждания и лека умствена изостаналост" за периода 01.12.1990 г. - 18.09.1995 г. Спорът между страните касае тези периоди, тъй като те влияят върху необходимия минимално изискуем осигурителен стаж за пенсиониране при условията на чл. 69в КСО. С решение № 67/26.05.2017 г. по адм. дело № 317/2016 г. Административен съд - С. е отменил решение № 1012 - 19 - 232 # 1/11.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. и потвърденото с него разпореждане № 2113 - 19 - 761 # 1/19.08.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ и е върнал административната преписка за издаване на нов акт при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За първия от двата спорни периода 13.08.1982 г. - 30.06.1990 г., административният съд е приел, че пенсионните органи неправилно не са зачели стажа като учителски в "База за подготовка на чуждестранни кадри К.", тъй като В. С. е работила като преподавател по български език в Базата до 31.08.1988 г., а след това в "Учебно методичен център" към Базата до 30.06.1990 г. Позовал се е на гласни доказателства, отчитайки факта, че наводнение е унищожило първични документи на "База за подготовка на чуждестранни кадри К." (Базата) като заповеди, материални книги, дневници, лични трудови досиета, длъжностно разписание и др. Разпитаната свидетелка М. е работила в Базата в същия период както и оспорващата и свидетелства, че е имало определен хорариум часове за всеки учител съгласно разписание, което преподавателите спазвали. Същата твърди, че тя и оспорващата са изпълнявали пълната норма часове, както им е било разпоредено. Преподавали са на пълен работен ден по пет часа, включително и в събота. Другият свидетел Р., който също е работил в Базата през този период посочва, че е имало годишен норматив, който учителите е следвало да покрият, с който те са се запознавали от съответния график, който е бил разработен във връзка с годишния норматив часове. Административният съд е приел, че установените чрез гласните доказателства факти кореспондират с нормативните изисквания за този период. Съгласно чл. 9, т. 6 от Правилника за базите за подготовка на чуждестранни кадри при Комитета по труда и работната заплата (Правилника) заместник-директорът по учебната част е утвърждавал индивидуалните планове на преподавателите (учителите), а в чл. 16 е посочено, че годишната учебна заетост на преподавателите, учителите и възпитателите се определя със заповед на председателя на Комитета по труда и работната заплата. Съгласно чл. 13 от Правилника по отношение на учебно-методическата дейност, отпуските и др. на директорите, на зам. директорите по учебно-възпитателната работа, преподавателите (учителите) и възпитателите в базите се прилагат нормативните актове, които уреждат тези въпроси за средните политехнически учебни заведения. Въз основа на гореизложеното административният съд е приел, че за учебно-методическата дейност на преподавателите в Базата е била изцяло в съответствие с тази на учителите в учебните заведения, създадени по реда на Закона за народната просвета (отм.). По този начин първоинстанционният съд е обосновал наличието на последното условие на чл. 19, ал. 2 от НПОС като изпълнено, приемайки че преподавателите в "База за подготовка на чуждестранни кадри К." са имали определен норматив часове, който е бил същия като на преподавателите в средните политехнически учебни заведения и че В. С. го е изпълнявала. Съдът е ценил в съвкупност с останалите доказателства по делото и приетото заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза. Отчел е, че липсата на първични документи са попречили на експерта да даде заключение досежно изпълнението на изискуемия норматив часове от работещите в Базата учители. Достигнал е до обосновани изводи досежно придобития стаж за периода 13.08.1982 г. - 30.06.1990 г. като учителски и точно е приложил материалния закон, отчитайки материалноправните основания за придобиване право на пенсия. Съгласно чл. 69в КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца за жените и 60 години и 10 месеца за мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. "База за подготовка на чуждестранни кадри К." не е учебно или възпитателно заведение създадено по Закона за народната просвета (отм.), а към Комитета по труда и социалното дело. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. По отношение на втория процесен период от 01.12.1990 г. до 18.09.1995 г. правилно съдът и административният орган не са зачели стажа на Стоянова в "Дом за момичета и момчета от 6 до 18 годишна възраст с физически увреждания и лека умствена изостаналост" за учителски. Органът е установил, че Детско селище "К." представлява социален комплекс с три профила: 1. "Дом за момичета и момчета от 6 до 18 годишна възраст с физически увреждания и лека умствена изостаналост"; 2. Социално учебно-професионално заведение за квалификация и преквалификация на младежи и девойки с лека умствена изостаналост и 3. Учебно-възстановителен център за деца с повишен медико- социален риск. Оспорващата е работила като учител в "Дом за момичета и момчета от 6 до 18 годишна възраст с физически увреждания и лека умствена изостаналост" . Съгласно § 1 от ДР на ПМС № 63 от 11.04.1991 г. за образуване на социални учебно- професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност педагогическите кадри работещи в социалните учебно-професионални заведения имат правата и задълженията на учители от системата на Министерството на народната просвета. Стажът на В. С. законосъобразно не е бил зачетен за учителски, тъй като го е придобила в "Дом за момичета и момчета от 6 до 18 годишна възраст с физически увреждания и лека умствена изостаналост", а не в Социално учебно-професионално заведение за квалификация и преквалификация на младежи и девойки с лека умствена изостаналост, който на основание чл. 41, ал. 3 от ППЗП (отм.) може да бъде зачетен за учителски. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. По делото липсват доказателства за разноски от страните за настоящата инстанция, а и предвид неоснователността на касационните жалби такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение