Решение № 905 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13413/2011 г.

Решение № 905 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13413/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иванка Илиева Иванова, против Решение № 3842/03.08.2011 г., постановено по адм. дело № 1724/2011 г., на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-27/08.02.2011 г. на Началника на РДНСК Югозападен район. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение като се иска отмяната му. Ответната страна по касационната жалба - Началника на РДНСК Югозападен район, намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима. като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови горепосочения правен резултат и обоснове законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е обсъдил направените в хода на процеса възражения, осъществил е пълен и точен анализ на приобщените по делото доказателства и в съответствие с относимите по спора правни норми, е извел подробни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно Административен - София град е приел, че Заповед № ДК-02-ЮЗР-27/08.02.2011 г. на началника на РДНСК Югозападен район е издадена от компетентен орган, в обема на правомощията му, делегирани със Заповед № РД-13-446/01.11.2010 г., издадена от овластения по чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ началник на ДНСК-София и е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 - издадени са констативен акт № С6-709-1/17.09.2010 г., и № С6-709-2/17.09.2010 г., в които е обективирано и онагледено фактическото положение. Обосновано съдът е приел, че съгласно представените по делото доказателства, процесният обект - "Постройка от метална конструкция" е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, разположен в УПИ XXVI-1024, кв. 18 по плана на гр. София, м. "Витоша-ВЕЦ Симеоново" е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Същият е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без необходимите строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Правилно в обжалваното решение е прието, че процесната постройка не може да бъде квалифицирана като "преместваем обект" по чл. 56 ЗУТ, тъй като е установено, че шестте броя метални колони с кръгло сечение, от които е изпълнена постройката са с бетонирани стъпки Неоснователно е твърдението на касатора, че процесният обект е строен преди 07.04.1987 г. Съгласно издадените констативни актове и Заповед № ДК-02-ЮЗР-27/08.02.2011 г. на Началника на РДНСК Югозападен район същият е построен през 2001г, и това обстоятелство не е било оборено от жалбоподателката в хода на съдебното производство. С оглед на това се налага извода, че са неприложими разпоредбите на § 16 ПР на ЗУТ и § 184, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗУТ. По изложените съображения, касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение не са налице, същото е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК предл. първо, Върховният административен съд, второ отделение,