Решение № 175 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2011 г.

Решение № 175 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на М. [фирма] (в ликвидация )срещу решение № 213 от 28.04.2011г по гр. дело № 63/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 14.10.2010г по гр. д. № 116/2010г на Хасковски окръжен съд. Иск на собственика М. [фирма] (в ликвидация ), предявен срещу [община] като несобственик, за връщане на получените наеми от посочените в исковата молба имоти, за конкретен период, е разгледан и отхвърлен на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно. Изтъква се че добивите принадлежат на собственика, били са плащани наеми на ответника и той ги дължи на ищеца, тъй като спорът за собственост е бил разрешен в полза на последния. С иска се търсят гражданските плодове, а това не е обсъдено от съдилищата, съответно погрешно е намерено основанието на иска. Ответникът по касационната жалба [община] не е заявил отговор и не е взел становище по нея. С определение № 194 от 13.12.2011г на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане по два въпроса - процесуалноправният въпрос за смесването на основанието на иска с неговата квалификация, когато собственикът иска от владелеца вече получени от последния наеми за имот и по материалноправния въпрос за правното основание на добросъвестното владение в полза на общини, актували държавен имот и разясненията по т. 9 (III)от ППВС № 6/1974 г. По обусловилия допускане до касационно обжалване процесуален въпрос следва да се провери и допустимостта на обжалваното въззивно решение, в тази връзка Върховен касационен съд, III г. о намира следното: Искът следва да бъде разгледан на основанията, на които е предявен, според наведените от ищеца факти. За основанието са от значение твърденията в исковата молба, положителни и отрицателни. Липсващи твърдения не могат да дадат основание за извод по основанието на иска. Щом не се твърди фактическо предаване на исковата сума от ищеца на ответника, то основанието на иска за тази сума не е чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Когато сумата представлява наеми, получавани от ответника по договор с трети лица и при твърдение на ищеца че е собственик, на когото добивът принадлежи, твърдението дава правното основание на искане, чиято квалификация е по чл. 93 ЗС. Този иск ще се окаже неразгледан, ако съдът предпостави уважаването му от наличието на взаимоотношение по предаване и получаване между страните по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, или от липсата на облигационно основание за плащане между получателя и третите лица. Като не е съобразил гореизложеното, въззивният съд е произнесъл главния иск на непредявено основание и е постановил недопустимо решение. Касационната жалба срещу въззивното решение е основателна. До недопустим диспозитив се е стигнало поради неправилното разбиране на Пловдивски апелативен съд, че искът може да бъде основан на нещо, което липсва в обстоятелствените твърдения на ищеца и е несъвместимо с тях, но което се изисква от хипотезиса на нормата, посочена от самия ищец като квалификация на иска. Съставът на чл. 55, ал. 1 ЗЗД действително предпоставя ищецът да е предал на ответника това, което иска да му бъде върнато от последния, но с иска не е заявено подобно обстоятелствено твърдение. Основанието на претенцията е, че ответникът е отдавал под наем и е събирал гражданските плодове от собствения на ищеца имот, поради което дължи да "върне полученото" на собственика, в размера на получените от трети лица наеми, което основание е по чл. 93 ЗС. Съдът е разгледал иска на непредявено основание, като го е отхвърлил с довод че няма получено нещо, няма и липса на основание според нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, доколкото претендираното с иска е получено от трети лица, на правно основание между получателя- ответник и платеца. Налага се обезсилване на обжалваното решение изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Щом главният иск е отхвърлен, но не е бил разгледан на предявеното основание и постановеното по него решение е недопустимо, няма предпоставки за разглеждане по същество и на евентуалния иск. Следва обаче да се изтъкне, че съображенията на съда да не обсъжда евентуално наведеното правно основание на иска при неоснователно обогатяване, т. е да не разгледа евентуалния иск, в случая са принципно неправилни. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да има предвид, че от значение за характеристиката на обективно съединения иск като евентуален, е искането на предявилия го ищец същият да се разгледа, ако не бъде уважен главния иск и тук обусловеността е свързана с произнасянето на съда, а не със самостоятелното значение, което има установяването, съответно доказването на факт по материалното основание на главния иск, както неправилно приема Пловдивски апелативен съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да има още и указанията, изведени в решение № 335 от 28.07.2010 г. по гр. д. № 660/2009 г. IV г. о. на ВКС и решение № 218/2011 г. по гр. д. № 804/2010 г. I г. о., задължителна за него практика. Материалноправнитят въпрос, сведен до това добросъвестно ли общината е владяла държавен имот, актуван от нея като отговарящ на критериите при обособяване на общинската собственост, ако не е имало знание, че същият е включен в капитала на търговско дружество, е с решаващо за изхода на делото значение. Този въпрос, макар обусловил допускане на жалбата до разглеждане, не следва да бъде обсъждан и да му се дава отговор при положение, че предстои искът, съответно възраженията по него, да бъдат надлежно разгледани по същество от въззивен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IIIг. о.