Решение № 654 от 19.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3653/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, гр.София, чрез гл. юристконсулт Р. Методиева и гл.юристконсулт С.Петрова, надлежно упълномощени от председателя на КЕВР доц. д-р И. Иванов (прил. към касационната жалба пълномощни) против Решение 333 от 20.12.2022г., постановено по адм.дело 20227230700103/2022 г. по описа на Административен съд Смолян, с което КЕВР е осъдена да заплати на НАТ 2004ООД сумата от 843 955,11лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 01.09.2020г. до 31.10.2021г., както и сумата 88 325,00лв. обезщетение за забава върху главницата от 843 955,11лв. за периода от възникване на задължението до датата на завеждане на иска и деловодни разноски в размер на 15 225лв.. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209 ,т.2 и т.3 от АПК. Отправя се искане за обезсилване на обжалваното решение поради недопустимост и за прекратяване на производството по предявените искове. В условията на алтернативност се иска отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и отхвърляне като неоснователни и недоказани на обективно съединените искове. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно приложения списък. Образувано е и по частна касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, гр.София, чрез гл. юристконсулт Р. Методиева, надлежно упълномощена от председателя на КЕВР доц. д-р И. Иванов (прил. към частната касационна жалба пълномощно) против Определение116 от 28.02.2023год., постановено по адм.дело 20227230700103/2022 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е допълнено Решение333 от 20.12.2022год. в частта относно петитума за присъждане на законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното й изплащане, като е осъдена КЕВР да заплати на НАТ 2004ООД законната лихва върху главницата от 843 955,11лв., считано от предявяване на иска на 29.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението.Релевират се доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение и липса на основание за допълване на съдебното решение в частта за присъдената лихва. Претендират се разноски, съставляващи заплатената такса и юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Образувано е и по частна касационна жалба на НАТ 2004ООД срещу Определение63 от 30.01.2023год., постановено по адм.дело 20227230700103/2022 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на постановеното решение в частта за разноските и присъждане на сумата от 150лв. пътни разходи. Излагат се съображения за неправилност на постановеното определение и наличие на основания съобразно актуалната редакция на чл.2 ал.8 от Наредба1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /нов ДВ бр.88 от 04.11.2022г./ за присъждане на сторените от страната транспортни разходи. В съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответник по частната касационна жалба КЕВР, представляван юрк.Райков и юрк.Методиева поддържа касационната жалба и частната касационна жалба по подробно изложените в тях съображения. В представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва подадената от НАТ 2004ООД частна касационна жалба. Претендира разноски, съгласно представения списък.Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба и по частната касационна жалба и частен касационен жалбоподател- НАТ 2004ООД, представляван от адв.Иванов и адв.Патрикова оспорва касационната жалба и частната жалба като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, а решението и определението на съда досежно изменение на решението в частта относно лихвите да бъдат оставени в сила. Поддържа подадената частна жалба срещу определението, с което не е уважена молбата му за изменение на решението в частта относно разноските, съставляващи транспортни разходи и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски съгласно прил. списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната касационна жалба на КЕВР. Застъпва становище, че обжалваното решение е валидно допустимо и правилно, и че не са налице релевираните касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209 т.3 от АПК-необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.По изложените съображения пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно и за отхвърляне на подадената от КЕВР частна жалба като неоснователна. Счита подадената от НАТ 2004ООД частна касационна жалба за основателна и доказана, с оглед представените по делото доказателства и пледира уважаване на същата като допустима и основателна. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав преценява, че касационната и частни жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната и частната жалба от КЕВР са неоснователни, а подадената от НАТ 2004ООД частна жалба е основателна. С Решение333 от 20.12.2022г., постановено по адм.дело 20227230700103/2022 г. по описа на Административен съд Смолян са уважени предявените от НАТ 2004 ООД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдена КЕВР да заплати, както следва: 1. сумата от 843 955,11лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 01.09.2020г. до 31.10.2021г., съставляващи пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между цената, която дружеството е получило за произведената от МВЕЦ Кадиево ел. енергия на свободния пазар и цената, която би получило съобразно т 1.3 от Решение Ц-13/01.07.2014г. вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт - Решение Ж-85 от 24.09.2015г. на КЕВР, както и 2.сумата 88 325,00лв. обезщетение за забава върху главницата от 843 955,11лв. за периода от възникване на задължението до датата на завеждане на иска и деловодни разноски в размер на 15 225лв. и е отхвърлено като неоснователно искането на ищеца за присъждане на деловодни разноски за сумата от 150лв. транспортни разходи. С Определение116 от 28.02.2023г., постановено по адм.дело 20227230700103/2022г. по описа на Административен съд Смолян е допълнено Решение333 от 20.12.2022год. в частта относно петитума за присъждане на законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното й изплащане, като е осъдена КЕВР да заплати на НАТ 2004ООД законната лихва върху главницата от 843 955,11лв., считано от предявяване на иска на 29.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението. С Определение63 от 30.01.2023год., постановено по адм.дело 20227230700103/2022г. по описа на Административен съд Смолян е оставено без уважение искането на НАТ 2004ООД за изменение на постановеното решение в частта за разноските и присъждане на сумата от 150лв. пътни разходи. За да постанови решението си съдът приел за безспорно по делото, че НАТ 2004ООД е търговско дружество, с основен предмет на дейност производство и продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и че дружеството е изградило обект МВЕЦ Кадиево и същия произвежда електроенергия. За два от етапите на неговото изграждане са налице съответните разрешителни за ползване - на 02.12.2013год. е издадено Разрешение за ползване с ДК-07- Пд-190 от 02.12.2013год., в което е отбелязано, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и разрешение за строеж 217/23.07.2013год. от Началник РД"НСКИ- Пловдив към РДНСК ЮЦР. Като заключителен, последен етап от една продължителна процедура е издадено Разрешение за ползване СТ-05-457/03.04.2015г.. Съдът приел за безспорно установено по делото , че 08.08.2012г. НАТ 2004ЕООД е сключил с ЕВН България ЕлектроразпределениеЕАД предварителен договор за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа. Впоследствие процесната МВЕЦ Кадиево, с мощност 1386Kw е заявена за присъединяване на 11.06.2013г., за което обстоятелство е наличен по делото договор 1120060510 между НАТ 2004ЕООД и ЕВН България ЕлектроразпределениеЕАД за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа. Този договор е отчетен от Министерството на икономиката и енергетиката, както и в доклада до Европейската комисия, че има заявена мощност и за нея се прилагат преференциалните цени. Видно от съдържанието на договора, изграждането на обекта е предвидено да се извърши на три етапа, като за всеки един от тях е предвидено приемане на обекта и издаване съответно разрешение за ползване. Дружеството е изградило необходимите за присъединяване към мрежата на ЕВН България бетонен комплектен трансформаторен пост и кабелна линия, за ползването на които е издадено Разрешение за ползване СТ-05-1976/30.12.2014 г. на ДНСК. На 01.2015 г. е подписан Констативен акт (Образец 15) за установяване годността за приемане на строежа на МВЕЦ Кадиево", след което в периода от 21.01.2015 г. до 26.01.2015 г. са проведени три самостоятелни 72-часови проби, съгласно изискванията на Наредба 6 от 24.02.2014 г.. На 21.01.2015г. е сключен Договор за достъп до електроразпределителната мрежа на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници при общи условия 1120060510 между "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД и "HAT 2004" ЕООД с предмет на договора - осигуряването от страна на ЕВН ЕР на достъп дружеството НАТ-2004 до оперираната от него електроразпределителната мрежа , а на 03.02.2015г. ищцовото дружество сключва с ЕВН България Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници 1202/03.02.2015г., с който е договорено изкупуване на електрическа енергия, произведена от МВЕЦ"Кадиево", собственост на НАТ2004, включително са определени условията за измерване на произведената електрическа енергия и цените, при които ЕВН България ще изкупува електрическата енергия, произведена от МВЕЦ, а именно - по преференциални цени, определени с решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (чийто правоприемник е КЕВР) и действащи към съответния момент. При условията на последния договор дружеството е започнало производство на електрическа енергия, която е закупена от ЕВН България, като за това са налице двустранни протоколи, по които са издадени и платени две фактури - фактура 0000000018 от 28.02.2015 г. и фактура 0000000019 от 20.04.2015 г. за произведената от МВЕЦ "Кадиево" електрическа енергия през месеците февруари и март 2015г. На 17.02.2015г. дружеството е подало до Началника на ДНСК искане за разрешение за ползване и назначаване на Държавна приемателна комисия, заведено с вх. СТ-3712-02-881 от с.д..Комисия е назначена на 18.03.2015г., а Разрешение за ползване на изградения обект с изх.СТ-05-457 е издадено на 03.04.2015г. Междувременно е извършена законодателна промяна, по силата на която е приет § 54 ПЗР към ЗИД на ЗЕ (ЗИДЗЕ), обнародван в ДВ, бр. 17 от 06.03.2015г., според който насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, 7 и 8, както и чл. 31 и 32 от Закона за енергията от възобновяеми източници не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на този закон, с изключение на обектите по чл.24, т. 1 и 3",с оглед на която промяна преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници следва да се прилагат към обекти за производство на такава енергия, които са заявени за присъединяване преди 27.12.2013г. и са въведени в експлоатация преди 06.03.2015г.. С писмо изх. 880/20.03.2015 г. ЕВН България уведомява НАТ 2004, че счита сключения договор за изкупуване на електрическа енергия от ВИ за прекратен по силата на закона, тъй като обектът за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, чрез който е предвидено да се произвежда електрическата енергия, предмет на договора за изкупуване, според разпределителното дружество не е въведен в експлоатация преди влизането в сила на ЗИДЗЕ - 06.03.2015 г.. На 23.03.2015г. ЕВН България е изключил МВЕЦ "Кадиево" от своята електроразпределителна мрежа. На 09.04.2015г. ищецът е подал жалба до КЕВР срещу едностранното прекратяване на Договора за изкупуване на електрическа енергия от ВИ. С Решение Ж-85 от 24.09.2015г., регулаторът приел,че жалбата на НАТ 2004 е неоснователна и на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката комисията прекратява преписката по нея с мотив, че към датата на приетите законодателни промени (06.03.2015 г.), МВЕЦ "Кадиево" не е била въведена в експлоатация, поради което спрямо нея са неприложими насърченията за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 18, 31 и 32 от ЗЕВИ. С Решение 1236 от 26.02.2016г. по адм. дело 10822/2015г. по жалба на дружеството АССГ потвърдил решението на Комисията. Решението на АССГ е обжалвано от НАТ 2004 пред Върховния административен съд, който с Решение 3466 от 21.03.2017 г. по адм. дело 5441/2016 г. е отменил решението на АССГ и вместо него постановява друго, с което отменя Решение Ж-85 от 24.09.2015 г. на КЕВР и връща преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови решението си, върховната инстанция приема в мотивите на своето решение, че към 06.03.2015 г. МВЕЦ "Кадиево" е била напълно завършена, изцяло изградена и функционираща, както и че Договорът за изкупуване на електрическа енергия от ВИ е породил действие и дружеството е започнало да произвежда електрическа енергия, за което са подписани протоколи и са издадени фактури. В решението на ВАС е посочено, че дружеството е заявило въвеждането в цялостна експлоатация преди влизане в сила на § 54 от ЗИДЗЕ и забавата при произнасянето на ДНСК не може да има негативни последици за дружеството, което е изпълнило изцяло проекта преди влизане в сила на § 54 от ЗИДЗЕ. При новото разглеждане на преписката КЕВР се произнася с Решение Ж-173 от 21.06.2017 г., което по съдържание е идентично с отмененото решение Ж-85 от 24.09.2015 г. на КЕВР. Решението на КЕВР отново е обжалвано от дружеството пред АССГ, който с Решение 403 от 18.01.2018 г. по адм. дело 7764/2017г. прогласява нищожността на обжалваното Решение Ж-173 от 21.06.2017г. на КЕВР и връща преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.Решението на АССГ е обжалвано от КЕВР и потвърдено от ВАС с Решение 12696 от 19.10.2018 г. по адм. дело 3683/2018 г.. След постановяване на отменителното решение КЕВР се произнася за трети път по случая с Решение Ж-264 от 27.05.2019г., като отново прекратява преписката поради липсата на въвеждане в експлоатация на МВЕЦ "Кадиево" преди 06.03.2015 г. , в пълно противоречие със задължителните указания на ВАС по приложение на материалния закон. Решението на КЕВР отново е обжалвано от НАТ 2004 пред АССГ, който с Решение 3242 от 25.06.2020 г. по адм. дело 7418/2019г., на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК обявява за нищожно Решение Ж-264 от 27.05.2019 г. на КЕВР, като указва на органа да спази дадените в решение на ВАС 3466 от 21.03.2017 г. по адм. дело 5441/2016 г., указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на АССГ е обжалвано от КЕВР с касационна жалба пред ВАС, който с Решение 11473/11.11.2021г. по адм.д.10647/2020г. оставил в сила първоинстанционното решение. Първоинстанционният съд е приел, че от 2015 г. до момента дружеството-ищец има сключени договори за продажба на произведена ел. енергия на свободния пазар, както следва: с ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп" ЕАД - за периода от м. май 2015 до м. октомври 2016 г.; с Кей Ар Джи" ЕООД - за периода от м. ноември 2016 г. до м. февруари 2017 г.; с Енърджи Съплай" ЕООД - за периода от м. март 2017 г. до м. септември 2018 г.. По отношение на релевантния за това производство период е налице сключен договор само с "ЧЕЗ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ" ЕАД - за периода от м. октомври 2018г. до м. октомври 2021г.. В първоинстанционното производство е приета и неоспорена СТЕ, с която се установява, че МВЕЦ Кадиево е руслова ВЕЦ без деривационен канал; Воден пад до 15 метра ; Инсталирана мощност 1386 kW, a също така МВЕЦ Кадиево няма изравнители.При тези неоспорени технически данни за процесната ВЕЦ, същата отговаря на изискванията на т.3 от Решение Ц-13 от 01.07.2014 г. на КЕВР, т.е. това е категорията на Нисконапорни руслови ВЕЦ, с пад до 15 метра, без деривационен канал и с инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт. Това класифициране на МВЕЦ Кадиево е от значение за определяне на преференциалните цени, по които се изкупува произведената ел.енергия от централата.На следващо място, СТЕ установява, че произведената ел.енергия от МВЕЦ Кадиево за процесния период не включва ел.енергията, използвана от МВЕЦ Кадиево за собствени нужди, а съгласно подписаните протоколи общото количество ел. енергия, произведено и отдадено в електроразпределителната мрежа за периода м. септември 2020г.-м. октомври 2021г. включително е 6493317 KWh, като помесечно количествата са отразени в приложение 1 към експертизата. Съдебно-счетоводната експертиза по делото установява в колона 8 към приложението на експертизата, че между реализираните от НАТ 2004 ООД гр. Девин приходи от продажбата на ел. енергия, считано от 01.09.2020г. до 31.10.2021г. , съгласно сключените с Чез Трейд България ЕАД договор за управление на продажбата на ел.енергия 10141 от 07.06.2019г. ведно с анексите към него и Договор за покупко-продажба на електрическа енергия при свободно договорени цени 10019996/28.06.2021г. сумата, която дружеството би получило при условията на т.3 от Решение Ц-13 от 01.07.2014 г. на КЕВР, определена по месеци за този период е налице отрицателна разлика - 843 955,11 лв.. Вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза дава заключение в колона 9 на таблицата към заключението, че за периода от възникване на задължението до датата на завеждане на иска размера на законната лихва за забава е 89 767,09 лв. / при претендиран от ищеца размер на обезщетението за забава 88 325,11лв./. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства, включително и изслушване на заключения по двете съдебни експертизи /СТЕ и СИЕ/ на първо място приел, че главният иск е процесуално допустим като предявен от надлежна страна, претендираща присъждане на обезщетение за вреди, причинени от отменен незаконосъобразен административен акт срещу надлежен ответник-КЕВР, притежаващ качеството на юридическо лице. На следващо място приел, че искът е основателен и в случая са налице и трите кумулативно определени предпоставки по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на КЕВР, тъй като по делото е безспорно установено посредством приобщените писмени доказателства и съдебни експертизи наличието на отменен поради незаконосъобразност индивидуален административен акт, реално причинени вследствие на незаконосъобразния акт на дружеството вреди под формата на пропуснати ползи, доказани според съда в претендирания от ищеца размер, както и наличие на пряка причинна връзка между настъпилите вреди и отменения акт. Относно размера на пропуснатите ползи съдът е обосновал извод за уважаване на исковата претенция за сумата от 843 955,11лв., представляваща разликата между сумата, която дружеството би получило при цена определена при условията на т. 3 от Решение Ц-13 от 01.07.2014 г. на КЕВР и сумата получена за произведената от него ел. енергия за периода от 01.09.2020г. до 31.10.2021г. и продадена на свободния пазар. С оглед основателността на главния иск, съдът въз основа на заключението на вещото лице по СИЕ приел за основателен и доказан и акцесорния такъв за лихви за забава върху главницата от 843 955,11лв. в размер на 88 325,00лв. за периода от възникване на задължението до завеждането на иска. Решението, е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са възраженията на КЕВР по т. I от касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение , като образувано пред ненадлежен съд и срещу ненадлежна страна.Настоящата касационна инстанция не споделя релевираните от касатора доводи, че производството по делото е образувано и водено срещу ненадлежен ответник, както и че същото е следвало да бъде насочено срещу ДНСК, тъй като в случая вредите, които дружеството е претърпяло са вследствие на бездействие от страна на ДНСК, изразяващо се в неиздаване в срок на разрешението за ползване. Неоснователни и несподелени от настоящата касационна инстанция на следващо място са и доводите на касатора, че поради наличие на облигационни отношения между дружеството и крайния снабдител- ЕВН България ЕлектроснабдяванеЕОД с оглед сключения между страните договор за изкупуване на електроенергия от обекта на ищеца, претенциите на дружеството за наплащане следвало да бъдат насочени именно към електроразпределителното дружество, а не към КЕВР. От обстоятелствената част и петитума на исковата молба е видно, че дружеството ясно и недвусмислено е дефинирало, че претендира обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, вследствие на отмененото като незаконосъобразно РешениеЖ-85 от 24.09.2015год. на КЕВР. След отмяната на решението на КЕВР от 2015г. и обявяването за нищожни на последващите решения на КЕВР, на практика липсва административен акт, който да урежда отношенията по изкупуване на произведената от дружеството електрическа енергия от ВЕИ по преференциална цена и с който да се санират вредоносните последици за ищеца от отменения като незаконосъобразен административен акт. Именно в резултат на незаконосъобразния акт по отношение на ищеца са настъпили вреди, представляващи пропуснати ползи от разликата в цената на изкупуването на произведената енергия от ВЕИ между преференциалната цена по решението на КЕВР и цената на свободния пазар, по която са осъществени продажбите през исковия период.Фактът на отмяна на решението на КЕВР от 2015год. е безспорен и доколкото именно това решение е посочено от ищеца като правопораждащо отговорността на КЕВР, правилно първоинстанционният съд е направил въз основа на него положителна преценка за допустимост на производството по обезщетение в контекста на чл.204 ал.1 от АПК и е конституирал като надлежен ответник по иска комисията.В съответствие с това производството по делото е образувано и водено пред съответния надлежен съд съобразно разпоредбата на чл.7 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от ЗОДОВ. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира релевираните от касатора доводи за недопустимост и обезсилване на обжалваното въззивно решение за изцяло неоснователни. Неоснователни са възраженията на КЕВР по т.II -2 касационната жалба за постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост на същото, тъй като изводите на съда не съответствали на установената по делото фактическа обстановка и на събраните по делото доказателства. Противно на твърденията на касатора за игнориране от страна на съда на подадения от КЕВР писмен отговор, съдът в мотивите си подробно е обсъдил същия, както и релевираните в отговора възражения, като е обосновал становището си по всеки от наведените доводи и е изложил съображения защо не споделя същите.Съдът е подложил на преценка всички събрани по делото релевантни за спора доказателства, както и заключенията на вещите лица по СТЕ и СИЕ, въз основа на които е стигнал до обоснован извод досежно наличието на причинна връзка между отменения поради незаконосъобразност административен акт на КЕВР и твърдените от ищеца вреди. Неоснователни са и твърденията на касатора, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е приел за служебно известни редица факти, включително и се е позовал на заключения на вещи лица по експертизи от други разглеждани и приобщени по делото дела. Съгласно разпоредбата на чл.155 от ГПК, субсидиарно приложима в настоящото производство на основание чл.144 от АПК, не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните. Неоснователни са и доводите на касатора по т.II-1 за нарушение на материалния закон и за липсата на предпоставките по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на комисията. По отношение на първия елемент от фактическия състав касаторът твърди, че не е налице незаконосъобразен акт на комисията, отменен по съответния ред, тъй като в случая е налице незавършено административно производство, доколкото производството пред КЕВР е образувано по жалба на дружеството и приключва едва тогава, когато административният орган се произнесе с влязъл в сила акт, какъвто в случая не е налице.Позовава се и на съдебната практика, според която не се поражда право на възмездяване на вреди, когато искът се основава на отменен от съда административен акт, постановен в хода но неприключило административно производство.Твърди, че в случая не е налице и незаконосъобразен административен акт и извежда довод, че отмяната на административни актове по съдебен ред не задължава съдебния състав да зачете тази отмяна и да приеме, че е налице този елемент от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ. Съдът,в настоящия касационен състав не споделя това становище на касатора, както и тезата му , че в случая липсвал завършен фактически състав по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК предвижда, че иск за обезщетение за вреди може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, като не въвежда други изисквания, освен актът да е отменен по съответния ред. Това, дали с решението за неговата отмяна преписката е върната на административния орган, тоест административното производство не е приключило, или въпросът е решен по същество, не влияе на дължимата съдебна преценка относно допустимостта на исковата претенция и наличието на първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обратната теза, поддържана от касатора и несподелена от настоящия касационен състав би довела до поставяне на допълнителни ограничения и изисквания, които не са въведени в закона, което е недопустимо. Издадените и обявени за нищожни от съда, на основание чл. 177, ал. 2 АПК, решения на КЕВР, след отмяната на решението от 24.09.2015 г., с което НАТ 2004 ООД свързва настъпването на претендираните вреди, на практика поддържат висящността на административното производство по жалбата на дружеството от 2015г., но не могат да препятстват правото му да реализира правата си пред съда по предявения иск за обезщетение. Тези решения са равнозначни на липса на произнасяне на регулаторния орган съобразно указанието, дадено от ВАС с решението от 21.03.2017г., с което е отменено решението на КЕВР от 24.09.2015г. Обстоятелството, че въпросът все още не е разрешен от КЕВР съобразно тези указания, не е основание да се направи извод за липса на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в частност на отменен акт и за причинноследствена връзка между него и твърдените имуществени вреди, тъй като в случай, че Комисията беше извършила законосъобразна преценка на фактическото и правно положение по жалбата на НАТ 2004 ЕООД от 09.04.2015 г. и бе дала съответни задължителни указания на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и срок за изпълнение, вместо да постанови отмененото решение от 24.09.2015 г., претендираните (и доказани) вреди във вид на пропуснати ползи не биха настъпили. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице незаконосъобразен акт-РешениеЖ-85 от 24.09.2015г. на КЕВР, отменено с влязло в сила Решение3466 от 21.03.2017г. на ВАС, постановено по а.д.5441/2016г.. В трайната си практика ЕСПЧ прокламира основните принципи на върховенството на закона и на правната сигурност при справедлив съдебен процес, като установява задължение на държавата да възстанови по подходящ начин вредите, за които са отговорни органите и които са надлежно установени от съда, приемайки, че националните органи са в по-добра позиция от ищеца. Европейският съд по правата на човека въвежда принципа на правната сигурност като основен елемент на правовата държава, който предполага зачитане на принципа за силата на пресъдено нещо, като незачитането му представлява отричане на принципа на правовата държава (Guomundur Andri Asraosson v. Iceldnd GC, §238; Al-Dulimi and Montans Management Inc. v. Swittzerland GC, §145). В случая, след отмяната на Решение Ж-85 от 24.09.2015г. на КЕВР от ВАС, Комисията не е изпълнила решението на съда и не е зачела силата на присъдено нещо, като е постановила нови административни актове при неизпълнение на съдебно решение, които са обявени за нищожни (Решение Ж-173 от 21.06.2017г. на КЕВР обявено за нищожно с решение 403 от 18.01.2018г. по адм. д. 7764/2017г. на АССГ, потвърдено с решение 12696 от 19.10.2018г. по адм. д. 3683/2018г. на ВАС; Решение Ж-264 от 27.05.2019г. на КЕВР обявено за нищожно с решение 3242 от 25.06.2020г. по адм. д. 7418/2019г. на АССГ, потвърдено с решение 11473 от 11.11.2021г. по адм. д. 10647/2020г. на ВАС). След отмяната на решението на КЕВР от 2015г. и обявяването за нищожни последващите решения на КЕВР, липсва административен акт, който да урежда отношенията по изкупуване на произведената електрическа енергия от ВЕИ по преференциална цена и с който да се санират вредоносните последици за ищеца от отменения като незаконосъобразен административен акт, което и обуславя наличие на първата предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. По отношение на втория елемент от фактическия състав касаторът твърди, че за ищеца не е налице вреда, тъй като според разпоредбата на пар.54 от ЗЕВИ, приета със ЗИД на ЗЕ, /обн.ДВ бр.17 от 06.03.2015г./ в сила от с.дата, приложим според касатора и спрямо ищеца, по отношение обекта на НАТ 2004ООД не се дължи преференциална цена. Поставените в тази част от касационната жалба фактически въпроси многократно са били обсъждани в хода на съдебните производства по оспорване решенията на КЕВР във връзка с жалбата на дружеството от 09.04.2015год. до регулаторния орган, въз основа на които са направени идентични изводи във влезлите в сила съдебни решения, постановени от АССГ и ВАС по повод оспорванията на издадените от КЕВР решения по тази жалба.Противно на твърденията на касатора в настоящото производство с Решение3466 от 21.03.2017г. по а.д.5441/2016г. на ВАС е прието, че към 06.03.2015г., когато е влязла в сила разпоредбата на пар.54 от ПЗР на ЗИДЗЕ МВЕЦ Кадиево е била напълно завършена, изцяло изградена и фунционираща, както и че същата е била във фактическа експлоатация, с оглед на което спрямо нея е неприложим пар.54 от ЗИД на ЗЕ.Именно в резултат на приетото от върховната съдебна инстанция, РешениеЖ-85 от 24.09.2015г. на КЕВР е отменено като незаконосъобразно и преписката е била върната на регулаторния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.Този извод на съда по влязлото в законна сила решение не се разколебава и от представеното в настоящата касационна инстанция писмоЕ-12-00-95 от 25.11.2022г., според което обектът е официално въведен в експлоатация на 03.04.2015г.След отмяната на РешениеЖ-85 от 24.09.2015г. КЕВР не е изпълнила решението на съда и незачитайки силата на присъдено нещо е постановила нови административни актове при повторно неизпълнение на съдебното решение, обявени за нищожни.В случая КЕВР, като не е изпълнила съдебните решения и не е регулирала взаимоотношенията между ищеца и ЕВН досежно цената, по която следва да бъде изкупувана произведената електрическа енергия от ВЕИ е обусловила настъпването на вреда за ищеца под формата на пропусната полза, съставляваща разликата между цената, която дружеството е получило за процесния период от сключените договори за продажба на електрическа енергия на свободния пазар и цената, която щеше да получи по силата на договора за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници от 03.02.2015г. на преференциални цени.В потвърждение на този извод е и заключението на вещото лице по СИЕ, че за процесния период от м.септември 2020г. до м.октомври 2021г. НАТ 2004ООД би реализирало по-големи приходи от действително постъпилите такива от продажба на произведената ел.енергия на свободния пазар, ако не му е било отказано от КЕВР правото да се ползва от преференциални цени. Досежно размера на вредите, първоинистанционният съд правилно е обосновал изводите си на база установеното в приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи. Като изцяло необосновани и неоснователни следва да се отхвърлят твърденията на касатора, че реализираното в случая по-ниско ниво на печалба е вследствие на лоши мениджърски решения, тъй като застъпването на едно такова становище би обезсмислило напълно регулацията на преференциите на цените на ел.енергията. Въз основа на гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и правилно е определил размера на вредите. По отношение на третия елемент от фактическия състав относно причинно-следствената връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и настъпилите в патримониума на ищеца вреди съдът намира за неоснователни релевираните от касатора доводи досежно липсата на такава. Правилно първоинстанционният съд е приел, че претърпените от дружеството имуществени вреди под формата на пропуснати ползи са пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт-РешениеЖ-85 от 24.09.2015г. на КЕВР, тъй като процесният акт на регулаторния орган отрича на ищеца правото да продава електрическа енергия на преференциални цени и така го лишава от приходи, изразяващи се в разликата между цената на електроенергията на регулирания и на свободния пазар.В случая се касае за вреди, причинени вследствие на административна дейност, осъществявана от държавен орган.Независимо, че дружеството, което произвежда ел.енергия сключва договор с крайния снабдител, правилен е извода на въззивния съд, че това обстоятелство не променя наличието на причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен акт на КЕВР и вредите под формата на пропуснати ползи за дружеството от реализиране на определената преференциална цена. Настоящият касационен състав споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд в обжалваното решение правни съображения и не намира за необходимо да преповтаря същите , поради което , на основание чл. 221 ал.2 от АПК препраща към тях в тази му част. Относно частната жалба на КЕВР против Определение116 от 28.02.2023год.: Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество-неоснователна. Видно от подадената искова молба, ищцовото дружество още при завеждане на иска е формулирало петитума си, като е поискало от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди /пропуснати ползи/ на стойност 843 955,11лв. за периода от септември 2020г. до м.октомври 2021г., ведно със законната лихва за забава на плащането до датата на подаване на исковата молба на стойност 88 325,00лв. , както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.С Решение333 от 20.12.2022г. по а.д.20227230700103/2022г. по описа на АС-Смолян съдът е уважил претенциите на ищеца по отношение на главния иск и на акцесорния за лихви за забава на плащането, като е пропуснал да се произнесе по искането на ищеца в исковата молба за присъждане на законната лихва върху главницата от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата. Ето защо, след като първоинстанционният съд е приел, че главният иск е основателен, то и лихва за забава също се дължи , считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението. Като е отстранил допуснатият от съда пропуск в решението, постановявайки определение116 от 28.02.2023г. за допълване на решението си осъждайки КЕВР да заплати на ищеца и законната лихва върху главницата от 843 955,11лв., от завеждането на иска-29.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, съдът е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Относно частната жалба на НАТ 2004ООД против Определение63 от 30.01.2023год: Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество-основателна. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските и присъждане в полза на ищеца на сумата от 150лв.,съставляващи пътни разходи.В определението на съда като мотив за отхвърляне на искането е посочено, че същите нямат характеристика на съдебни разноски и че разпоредбата на чл.78 от ГПК не е изменяна след приемане измененията в Наредбата за адвокатските възнаграждения. Претенцията на ищеца е за присъждане на разноски, съставляващи транспортни разходи на стойност 150лв.Същите безспорно, както е отбелязал в мотивите си и първоинстанционния съд не съставляват съдебно-деловодни разноски по смисъла на чл.78 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Съгласно актуалната редакция обаче на чл.2 ал.8 от Наредба1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /нова ДВ бр.88 от 04.11.2022г./, при процесуално представителство, защита и съдействие, осъществявано в съдебни и административни учреждения извън населеното място, в което е кантората на адвоката, във възнаграждението, определено по реда на тази наредба, не се включват сумите за пътни разходи и престой.За да определи съдът дължимите транспортни разходи е необходимо страната да представи доказателства за сторените такива във връзка с явяване в съдебно заседание. Предвид възможността за претендиране на пътните разходи съгласно новата разпоредба на чл.2 ал.8 от Наредба1 от 09.07.2004г., на 05.12.2022г. е подписан Анекс1 към Договор за правна защита и съдействие73/26.04.2022г. , с подписването на който страните са постигнали съгласие досежно условията, реда и начина на заплащане на пътните разходи. Към списъка за разноските са посочени и пътни разходи в размер на 150лв., за които са представени фактура и платежно нареждане, установяващи сторените такива от ищеца. Предвид гореизложеното, настоящата касационна инстанция намира, че по делото са представени от страна на дружеството надлежни доказателства за извършени пътни разходи за явяване на адвоката в съдебно заседание, с оглед на което претенцията за присъждане на транспортни разходи на стойност 150лв. се явява основателна и доказана и такива следва да бъдат присъдени. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се измени определението в частта на разноските, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените пътни разходи на стойност 150лв. Предвид изложеното частично основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на разноски. Съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и ангажираните писмени доказателства/ фактура и платежно нареждане/ претендираните от НАТ 2004 ООД разноски за настоящото производство са в размер на изплатения адвокатски хонорар в размер на 45 600 лева с вкл. ДДС или 38 000лева без ДДС и 150лв.-заплатена ДТ за частната жалба. Претенцията е частично основателна, като основателно е възражението по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, направено от процесуалния представител на КЕВР. Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено по привилото на чл. 8 ал.1 във вр. с чл. 7 ал. 2 т.6 във вр. с § 2а предл. второ от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й към приключване на устните състезания по делото редакция съгласно изм. и доп., бр. 88 от 04.11.2022 г.) е 45 142,08лева с вкл. ДДС, до който размер следва да се уважи искането на отвветника по касационната жалба за присъждане на разноски в касационната инстанция. Този размер съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото и осъществения обем процесуално представителство (изготвяне и депозиране на частна жалба и явяване в открито съдебно заседание за процесуалните представители).Претенцията за разноски над този размер за разликата до 45 600лв. за адвокатско възнаграждение се явява прекомерна и следва да се редуцира до минимума. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение