Решение № 152 от 15.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1104/2016 г.

Решение № 152 от 15.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1104/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Х. срещу решение № 5881/16.12.15 по г. д. № 945/15 по описа на Окръжен съд Благоевград - с което е потвърдено решение № 7039/14.09.15 по г. д. № 673/15 на Районен съд Благоевград за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Излагат се доводи за материална незаконосъобразност на съдебния акт; претендират се разноски. Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение. С определение № 356/05.04.16 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно кръга на лицата, които разполагат с право да прекратяват трудови договори на основание чл. 328, ал. 2 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение - по силата на което ищцата е заемала длъжност "главен счетоводител" - което е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ при наличие на всички кумулативни предпоставки на разпоредбата. Те са договор за управление, сключен с новоизбран или новоназначен управляващ предприятието на работодателя /да се касае за служител, който е част от ръководството на предприятието/; на управляващия предприятието да е поставена бизнес задача с конкретни икономически показатели, която той трябва да постигне; уволнението да е извършено от новоназначения управител в срок от 9 месеца от започване изпълнението на договора за управление; правото на уволнение да е реализирано спрямо работник/служител, който заема и изпълнява по длъжностна характеристика ръководна длъжност. Съдът е отразил, че в случая към момента на уволнението /6.02.15 г./ е бил налице валидно сключен /на 22.01.15/ договор за управление /от Председателя на Съвета на директорите/ с назначения нов изпълнителен директор - д-р Методи Г. - чието изпълнение е било започнало, и същевременно не са били изтекли 9 месеца от сключването му; от друга страна, доколкото уволнението е било извършено от друго лице - д-р О. М., същият, по силата на валидно взето решение на Съвета на директорите, е бил натоварен с правомощия да замества и изпълнява функциите на изпълнителен директор за времето, през което новоизбраният такъв Методи Г. е ползва неплатен отпуск /22.01.15 г. -17.03.15 г./. При тези обстоятелства съдът е намерил, че след като д-р О. М. с валидно решение на Съвета на директорите е назначен да замества изпълнителния директор д-р Г. по време на неплатения му отпуск, то той, по силата на взетото решение - с което не е извършено ограничение на правомощията на заместващия, е встъпил изцяло в правата на д-р Г. и за периода на заместване е разполагал с пълен обем на неговите правомощия - вкл. да прекратява трудовото правоотношение с част от работниците и служителите на ръководна длъжност на основание чл. 328, ал. 2 КТ /независимо от липсата на отделен договор за възлагане на управлението между Председателя на Съвета на директорите и О. М./. Съдът е приел и, че ищцата е заемала ръководна длъжност. Посочил е, че макар длъжността "главен счетоводител" да не е била включена изрично в отдел "Ръководство" в поименното щатно разписание на дружеството, анализът на трудовите функции, правата и задълженията, формиращи съдържанието й, обосновават извод, че тя е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 КТ /на ищцата са били възложени функции на ръководене, координиране, контролиране, отчитане, цялостно организиране на целия вътрешно-финансов контрол /реш. № 1187/83.10.05 по г. д. № 811/03, ВКС/; всички работещи в отдел "Счетоводство" са били подчинени в дейността си на нея; тя е съставяла и подписвала всички счетоводни документи - макар и впоследствие те да са били парафирани от заемащия длъжността зам. директор по ИД или изпълнителния директор/. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Съгласно задължителната практика на ВКС /реш. № 648/17.11.10 по г. д. № 1484/09, III ГО, реш. № 108/19.03.12 по г. д. № 819/11, IV ГО на ВКС и др./ основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо само при изрично посочената в тази разпоредба предпоставка - поради сключване на договор за управление на предприятието, и по отношение на ограничен кръг лица - служители от ръководството на предриятието. Следователно с правото по чл. 328, ал. 2 КТ разполага само изпълнителният директор, с който е сключен договор за възлагане на управлението на дружеството - респективно не притежават такова лица, с които не е сключен такъв договор. С този договор предприятието предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определен стопански резултат. За последното законът дава възможност на управителя да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на основание чл. 328, ал. 2 ГПК. Касае се за разпоредба, която предоставя голяма свобода за прекратяване на трудово правоотношение /без мотиви и само по лична преценка/, поради което и тя следва да се тълкува стриктно - а не разширително. По основателността на касационната жалба: Между страните няма спор относно следните факти, а и те се установяват от доказателствата по делото: Ищцата Г. Х. е работила на длъжност "главен счетоводител" в ответното дружество по силата на безсрочен трудов договор. За последния отработен от нея месец януари 2015 тя е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 1357 лв. Със Заповед № 10/6.02.15 г., връчена на 6.02.15, трудовото й правоотношение е прекратено считано от 9.02.15 г. на основание чл. 325, т. 2 КТ - поради сключен договор за управление. Заповедта е подписана за изпълнителен директор от д-р О. М. - с който към този момент не е бил сключван договор за управление. Такъв е бил подписан на 22.01.15 с д-р Методи Г. - избран с решение по т. 2 от протокол № 18/22.01.15 на заседание на Съвета на директорите за изпълнителен директор, който да управлява и представлява дружеството. На 22.01.15 д-р Методи Г. е подал молба до Съвета на директорите да му бъде разрешено да ползва неплатен отпуск за времето от 22.01.15 до 17.03.15 включително. С решение по т. 1 от Протокол № 19/22.01.15 на заседание на СД е взето решение д-р О. М. да замества изпълнителния директор д-р М. Г. за времето, за което той ползва неплатен отпуск, като изпълнява функциите на изпълнителен директор. На 17.03.15 с д-р О. М. е бил сключен договор за възлагане на управлението на ответното дружество. След прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е останала без работа за период от 6месеца. При така установените факти и с оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че с правото да извършва уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ разполага само изпълнителният директор, с който е сключен договор за възлагане на управлението на дружеството - респективно не притежават такова лица, с които не е сключен такъв договор. Именно защото с този договор предприятието предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определен стопански резултат, законът му дава възможност да подбере и формира ръководен екип на предприятието - като освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на основание чл. 328, ал. 2 ГПК. Касае се за разпоредба, която предоставя голяма свобода за прекратяване на трудово правоотношение - без мотиви и само по лична преценка - поради което и тя следва да се тълкува стриктно /като предоставяща правото единствено на управителя/, а не разширително /като предоставяща това право и на заместващите го/. За лицето, което замества управителя поради отсъствието му, не е възниквало задължение да постига на свой риск определен стопански резултат. Поради това и липсва основание да му се предостави обоснованото с това задължение строго лично право да използва предвидената в чл. 328, ал. 2 КТ възможност. Заместникът не разполага с правото на управителя на уволнение по реда на чл. 328, ал. 2 КТ и извършеното от него уволнение на това основание е незаконосъобразно. Предвид изложеното - дори между страните да е безспорно, че заеманата от ищцата длъжност е ръководна /какъвто не е разглеждания случай/, то уволнението не е извършено от лице, което би могло да упражни правото по чл. 328, ал. 2 КТ. Липсва елемент от фактическия състав на разпоредбата, респективно основанието на чл. 328, ал. 2 КТ не е налице. Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението е основателен и следва да се уважи. При този изход на спора основателна е и претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на Г. Х. на заеманата преди уволнението длъжност "главен счетоводител". На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и доколкото вследствие на уволнението тя е останала без работа за период от 6месеца, трябва да й се присъди и обезщетение за времето 9.02-9.08.2015 г. Същото, изчислено на база последното получено брутно трудово възнаграждение, възлиза на 8142 лв. /1357 лв. х 6м/, като се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска 7.04.15 г. до окончателното изплащане. Предвид всичко изложено по-горе, въззивното решение следва да се отмени, а исковете на ищцата - да се уважат. С оглед изхода на спора на същата трябва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените пред всички инстанции разноски за адвокатско възнаграждение - общо 1900 лв. Възражението за прекомерност на платените пред въззивния съд разноски за адвокатски хонорар /700 лв./ е неоснователното, доколкото същият не надхвърля установения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възражения минимален размер на адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 /1117,10 лв./. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да плати в полза на ВКС дължимите държавни такси в общ размер на 771,36 лв. Мотивиран от горното, съдът