Решение № 7398 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14261/2013 г.

Решение № 7398 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14261/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба (искане) на Александра Цветанова Ночева, от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Ал. Георгиев, за отмяна по реда на чл. 239, т. 5 АПК на влязлото в сила решение № 3250/15.05.2013 г., постановено по адм. дело № 11015/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е била отхвърлена жалбата на Кристина Цветанова Ночева, от София, срещу заповед № РД - 40 - 88/19.10.2012 г. на кмета на Столична община. С последната е бил отчужден част от поземлен имот с идентификатор 68134.1943.2758 по кадастралната карта на район "Витоша" по реда на чл. 21 и сл. от ЗОС. Ответникът по молбата - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ем. Боянска прави искане да бъде оставена без разглеждане, респ. да бъде отхвърлено искането за отмяна като неоснователно. Ответникът по молба за отмяна - Кристина Цветанова Ночева, не ангажира становище. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени изложеното в искането за отмяна и данните по делото, констатира, че искането и направено в срока по чл. 240 АПК, но приема същото за неоснователно по същество. Изложеното в молбата оплакване, че съдът не е конституирал молителката като заинтересована страна, което било нарушило правото й на участие в делото, е относимо към отменителното основание не по чл. 239, т. 5 от АПК, както е посочено в молбата за отмяна, а такова по чл. 246, ал. 1 от АПК. С решението, чиято отмяна се иска, е било отхвърлено искането на собственика на отчуждения по реда на чл. 21 и сл. ЗОС недвижим имот, индивидуализиран по-горе, Кристина Ночева за обезщетяване в по-голям размер от този на определения такъв с обжалваната заповед на кмета на Столична община. Отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънреден способ за защита. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитетът на влезли в сила решения, определения и разпореждания на съда по административни дела, в закона изрично и изчерпателно са формулирани основанията за отмяна, както и сроковете, при които е допустимо да се възбуди съдебното производство. С оглед извънредния характер на това производство, в Административнопроцесуалния кодекс е строго дефиниран и кръгът на лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, която се намира в глава четиринадесета, раздел I с наименование "Отмяна по искане на страна по делото" допуска отмяна на влязло в сила решение по искане на страна по делото, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Видно от данните по делото, чието решение се иска да бъде отменено, Александра Ночева не е била конституирана като страна в първоинстанционното производство пред Административен съд - София-град, а изложените в молбата за отмяна съображения се свързват с основанието по чл. 246, ал. 1 от глава четиринадесета, раздел II, с наименование "Отмяна по искане на трето лице" от АПК. Съгласно текста на чл. 246, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Когато съдът установи допустимостта на искането, той извършва проверка на съществуването на предявеното право на отмяна на атакувания акт. Фактическият състав, от който то възниква в тази хипотеза, включва съществуването на влязлото в сила решение, неучастието в делото и наличие на гарантирано от процесуалния закон право на участие в него, т. е. задължителна процесуална легитимация. Молителят обуславя искането си за отмяна с това, че му било учредено права на ползване /доказателства за което не са представени с молбата за отмяна/. Следователно в случая е налице спорният въпрос, дали молителят отговаря на условията на закона, за да му бъде уважено искането за отмяна в качеството му на трето лице. Тълкуването на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК налага извода, че искането би било основателно, ако са налице три кумулативни предпоставки: 1) да не е участвал по делото - да не е бил конституиран като страна в процеса; 2) решението да е неблагоприятно за искащия отмяната (при условие, че е имал по силата на закона обезпечено право на участие в делото); 3) решението да има сила спрямо него - т. е. правните му последици - сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие, трябва да важат и за него. Александра Ночева не е участвала като страна по делото. Второто изискване, установено от законодателя, обаче не е налице по отношение на молителя. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗОС, в заповедта за отчуждаването на недвижими имоти частна собственост, кметът на общината посочва собствениците на имота и неговата оценка. В производството по обжалване на този административен акт, съдът конституира като страни именно тези адресати на издадената от кмета заповед. Ето защо наемателите, респ. ползвателите на тези имоти не притежават процесуална легитимация за участие в съдебно-административното производство по обжалване на отчуждителната заповед. По тези съображения молителката няма правно основание да бъде конституиран по делото, нейното участие не е задължително, поради което и тя не разполага с правомощието да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на предвиденото в закона основание. Разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК визира като задължителна процесуална предпоставка наличието на качеството заинтересована страна по спора, т. е. лице, което е имало гарантираното от закона право за участие, но не е участвало по делото, за което решението има сила и е неблагоприятно засегнато от него. Както се посочи по-горе, за молителя тези кумулативни изисквания не са налице. В тази връзка развитите в искането съображения не обосновават правнозащитим интерес. Принадлежността на процесуалното право по чл. 245, ал. 1 от АПК произтича от принадлежността на материалните права, засегнати от административния акт и, съответно, от постановеното по спора за законосъобразността му съдебно решение, поради което Ал. Ночева не е засегната от спора страна. След като тя не попада в кръга на третите по смисъла на чл. 246, ал. 1 от АПК лица, то искането за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на спора, следва да се присъдят 150 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,