Решение № 7454 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7973/2018 г.

Решение № 7454 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7973/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на "ИСА 2000" ЕООД срещу решение № 145/3.04.2018 г. постановено по административно дело № 31/2018 г. по описа на Административен съд /АС/ - Смолян. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че кредитираната от съда съдебно – автотехническа експертиза не е подкрепена с конкретни изчисления, които да докажат в каква степен се ограничава видимостта към пътя и създават ли се предпоставки за пътнотранспортни произшествия /ПТП/. Иска от съда оспорваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което процесното разпореждане да се отмени и по съображения изложени в писмени бележки. Оспорва извода на съда, че оспореното разпореждане съдържа всички реквизити посочени в нормата на чл. 64, ал. 5, т. 1 – 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Претендира разноски по представен списък. Ответникът по касация – началник на сектор "Пътна полиция" /"ПП"/ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ - Смолян не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е по пощата в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "ИСА 2000" ЕООД срещу разпореждане № 1058 р-443/5.02.2018 г. издадено от началник сектор "ПП" при ОДМВР – Смолян, с което е разпоредено "ИСА 2000" ЕООД, като собственик на инертните материали, разположени в обхвата на обслужващата зона на път от РПМ ІІ-86, в района около км. 109+800, да отстрани инертните материали пречещи на видимостта към пътя по основното му направление, в срок до 8.03.2018 г. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът от фактическа страна е установил, че в обхвата на кръстовището на път от РПМ ІІ-86 с общински път за село Лъка, в района на км. 109+80 "ИСА 2000" ЕООД е складирало инертни материали. Тези инертни материали представляват трошен камък и са складирани на купчина в дясно от пътя по посока Пловдив – границата с Република Гърция. От правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Съдържа всички реквизити посочени в нормата на чл. 64, ал. 5, т. 1 – 6 ЗМВР. Позовавайки се на приетата автотехническа експертиза, съдът е посочил, че при издаване на разпореждането са били налице фактическите основания за неговото издаване. Позовавайки се на снимковия материал към експертизата съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя (настоящ касатор), че указателната табела разположена встрани от пътя пречи на видимостта, а не купчината от инертни материали. Решението е правилно. Административният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка по спора. Правилни са изводите му, че решението е издадено от компетентен орган по чл. 57, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 56 с. з. Правилен е изводът, че административният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 64, ал. 6 ЗМВР и съдържа всички реквизити посочени в нормата на чл. 64, ал. 5, т. 1 – 6 ЗМВР. Доводите в касационната жалба за неправилност на решението относно тези изводи на съда са неоснователни. Съгласно чл. 64, ал. 5 ЗМВР разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити: 1. наименование на органа, който го издава; 2. адресат на разпореждането; 3. фактически и правни основания за издаване; 4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му. Конкретно доводите на касатора се свеждат до това, че съдът не е отчел, че в оспореното разпореждане не са посочени фактическите основания за неговото издаване. В разпореждане рег. № 1058 р-443/5.02.2018 г. издадено от началник сектор "ПП" при ОДМВР - Смолян ясно и безпротиворечиво е описано фактическото основание за издаването му. Посочено е, че във връзка с отстраняване на установен недостатък пряко свързан с безопасността на движението в обхвата на кръстовището образувано от път от РПМ ІІ – 86 (с подробно описано направление) и общински път за село Лъка, а именно: няколко метра преди цитираното кръстовище, в посока Смолян – Търън, вдясно са складирани инертни материали, собственост на "ИСА 2000" ЕООД, пречещи на видимостта към пътя по основното му направление за движещите се участници от с. Лъка и с цел опазване животът и здравето на участниците в движението, улесняване тяхното предвиждане, недопускане ПТП, както и ефективно осъществяване дейността по контрол на безопасността на движението по пътищата. От изложеното в акта се разбира кое е наложило издаването на разпореждането. За адресата на административния акт не е останало неясно, че именно складираните инертни материали, които пречат на видимостта по основното направление за движещите се участници от с. Лъка, са причината за издаване на разпореждането за тяхното премахване. Така посоченото фактическо основание е подведено и под съответстващата му правна норма. Като е приел, че разпореждането съдържа всички законови реквизити съдът не е нарушил закона и изводът му е правилен. Фактическите основания за издаване на акта са потвърдени от приетата по делото експертиза, като в тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба, че по този начин съдът е допълнил фактическите основания на акта. Напротив експертизата е потвърдила фактическите основания посочени акта. Неоснователен е доводът, че съдът неправилно е кредитирал експертизата. Същата е назначена и изслушана за изясняване на спорните по делото въпроси, с оглед необходимостта от специални знания. Експертизата пълно и изчерпателно е отговорила на поставените и въпроси и не е имало основания да не бъде кредитирана. Въпреки оспорването направено от жалбоподателя, същият не е поискал назначаването на повторна експертиза. Правилно съдът е отказал допускането като допълнителни задачи на първоначалната експертиза, тези формулирани от жалбоподателя (настоящ касатор), тъй като те касаят въпроси, които нямат значение и целят изместване на спорния въпрос. Въпросите поставени от жалбоподателя са свързани с това дали процесният участък от пътя е квалифициран като "участък с концентрация на ПТП", дали му е извършвана оценка на основание чл. 7а от Наредба № 5 от 2003 г. за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия и за категоризиране безопасността на пътищата, дали са регистрирани ПТП в последните 5 години, предприети ли са мерки за поставяне на пътни знаци, огледала и маркировка и те достатъчни ли са за обезопасяване на пътя, с ограничението на скоростта, каква е видимостта към пътя по основното му направление и каква е организацията на пътя. Изясняването на въпроса относно видимостта към пътя по основното му предназначение е поставен от съда като задача на експертизата, макар и с друга формулировка. Въпросите свързани с концентрацията на ПТП, поставените знаци и маркировка не касаят процесното разпореждане, тъй като те са свързани с установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на ПТП, за да се определят пътните участъци, за които е необходимо да се предвидят и изпълнят мероприятия за подобряване на пътните условия и на организацията на движението. Макар мярката наложена с процесното разпореждане да е свързана с осигуряване на пътна безопасност, за издаването на разпореждането по чл. 64 ЗМВР не е необходимо участъкът от пътя да е такъв с концентрация на ПТП. Не е необходимо на пътния участък да възникнат ПТП и едва тогава да се предприемат мерки за неговото обезопасяване и подобряване на видимостта, чрез премахване на складираните от касатора инертни материали. Съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, отказвайки допускането на поисканите от дружеството задачи. Оспорваното решение е обосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, а и не е сторил такива, поради което не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение