Решение № 4164 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7105/2010 г.

Решение № 4164 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7105/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Енева, против решение № 1000 от 10.06.2009 г., постановено по адм. дело № 2509/2008 г. на Административен съд - Варна, IХ състав, с което е отменена негова заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, в частта за имоти № 1620 и 3870 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част. В касационната жалба са развити оплаквания, че обжалваното решение е неправилно. Сочи се, че при съпоставката на графичните изображения по ПКП, както и по предходния действащ кадастрален план на местността, не може да се направи извод за неправилно посочване на имота на жалбоподателя в скицата към ПНИ. Също така жалбоподателят не е представил доказателства за идентичност на имот № 3870 с имота му по НА. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Антраник Гарабед Джезарян не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Кичка Христова Стойчева, Калинка Димитрова Петрова, Христо Василев Петров, Димитър Василев Петров, както и кметът на община Варна също не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението е обосновано и законосъобразно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, и е приложил правилно нормативната уредба. Съгласно приложения към делото нотариален акт за собственост, настоящият ответник по касация е собственик на парцел ХIV-1620, кв. 38 по проекто плана на в. з. "Манастирски рид", с площ 514 кв. м, с точно описани граници. Като такъв, той е заинтересован да оспорва процесната заповед на областния управител на Варненска област, с която е одобрен ПНИ по отношение на имоти № 1620 и № 3870. Същият имот, под същия номер и същия собственик е записан като такъв и в регистъра към ПНИ. Същевременно в приложената скица - неразделна част от плана имотът на това лице е ситуиран на същото място, но с № 3870. Тези обстоятелства са установени и от назначената по делото СТЕ. Правилно съдът е приел, че в случая се касае за техническа грешка, която лицето има интерес да бъде отстранена и е отменил заповедта. Съгласно чл. 28, ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ ПНИ следва да бъде съобразен с издадените нотариални актове, влезли в сила решения и данни за неприключили съдебни производства, по отношение на които обстоятелства не се спори. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдебният акт следва да остане в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Антраник Гарабед Джезарян против заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г., с която е одобрен планът на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, в частта за имоти № 1620 и 3870. Оплакванията му са били, че в графичната част на ПНИ е допусната техническа грешка, като е сбъркан идентификационния номер на собствения му недвижим имот. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че жалбоподателят се легитимира с нотариален акт № 36, том ХIII, д. № 3831/94 г. като собственик на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на място, находящо се в землището на гр. Варна, м. "Манастирски рид", представляващо парцел ХIV-1620, кв. 38 по проекто плана на в. з. "Манастирски рид", цялото с площ 514 кв. м. В регистъра на имотите към ПНИ му е отреден имот № 1620 с площ 488 кв. м. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза в графичната част на плана е допусната техническа грешка, която се състои не в ситуирането на имота, а в идентификационния му номер. Имотът на жалбоподателя е означен с № 3870, а е следвало да бъде № 1620. При тези данни, от правна страна, съдът е приел, че при изработването на графичната част на ПНИ е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 10, т. 7, съгласно която ПНИ следва да бъде съобразен с издадените нотариални актове, влезли в сила решения и данни за неприключили съдебни производства. В случая се касае за техническа грешка при индивидуализирането на имотите в приложената скица, неразделна част от ПНИ, при която имотът на жалбоподателя № 1620 е означен под № 3870. По тези съображения съдът е отменил оспорената заповед, в частта й относно имоти № 1620 и № 3870 и при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, за да извърши корекция в номерата на имотите. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Изводите на съда са напълно съобразени със събраните по делото доказателства, правилно е приложен и материалният закон. Безспорно е, че по НА жалбоподателят се легитимира като собственик на имот № ХIV-1620 по проекто плана на в. з. "Манастирски рид". В регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ, имот № 1620 е записан на негово име. Единственото несъответствие е при индивидуализацията на имота в графичната част на ПНИ, където е отразен с № 3870. Последното обстоятелство е установено от съдебно-техническата експертиза, според която имот № 1620 по скицата към ПНИ не е идентичен с имота по НА, а е съседен от южната му страна. Имотът по НА по площ и съседи съвпада с имот № 3870 по ПНИ. При това положение жалбоподателят е имал право да претендира за корекция в номерата на двата съседни новообразувани имота. Правилно административният съд, преценявайки законосъобразността на одобрения със заповедта на областния управител ПНИ във всичките му части (текстова, графична, цифрова и регистъра на имотите), е приел, че в случая е налице техническа грешка в графичната част на ПНИ, която следва да бъде отстранена от административния орган. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение