Решение № 13358 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8538/2012 г.

Решение № 13358 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8538/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Рекламна агенция - БУЛТОП" ЕООД, гр. Своге, чрез управителя Найден Тодоров, срещу решение № 2135 от 23.04.2012 г., постановено по адм. дело № 5401/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, противоречие с приложимия материален закон и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Експлоатация и поддържане на републиканската пътна мрежа (ЕПРПМ) на Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ, не изпраща представител и не взима становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Рекламна агенция - БУЛТОП" ЕООД срещу Заповед № РД-11-704/12.10.2010 г. на директора на Дирекция "ЕПРПМ" на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) при МРРБ, с която е отнето Разрешение № 387/30.01.2008 г. на Изпълнителния директор на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, разположено в обхвата на път I-9, км. 129+700 - ляво с площ 12 кв. м., собственост на касационния жалбоподател. За да постанови този правен резултат първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 26, ал. 9, във връзка с чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата (ЗП) за отнемане на издаденото разрешение от административния орган. Въз основа на изслушаното заключение на единична съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че касационният жалбоподател не е заплатил на годишната такса за 2009 г. по Тарифа за таксите, които се събират от АПИ. Настоящият съдебен състав, като разгледа и обсъди доказателствата по делото и твърденията на страните, намира, че атакуваното решение е правилно. По делото няма спор за факти, поради което настоящият касационен състав възприема изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд. Осъществяването на специално ползването на пътища чрез експлоатация на рекламни съоръжения е правнорегламентирана дейност с разрешителен режим. Лицето, получило разрешение по чл. 26, ал. 3 от ЗП и чл. 16 от Наредбата за специално ползване на пътищата (приета с ПМС № 179 от 4.07.2001 г., обн., ДВ, бр. 62 от 13.07.2001 г., наричана за краткост Наредбата) е задължено при експлоатацията на рекламното съоръжение да изпълнява регламентирани условия с предимно технически характер за осигуряване на безопасността на пътищата при конструирането и ползването на тези съоръжения, както и да заплаща дължимите такси. Неизпълнението на задълженията на титуляра, предвидени в разрешението и неплащането на дължимите такси, по аргумент на чл. 26, ал. 9 ЗП (в редакция към момента на издаване на заповедта), респ. чл. 7, ал. 1 от Наредбата, е въведено като основание за отнемане на разрешението. В случая Рекламна агенция - БУЛТОП" ЕООД като титуляр на Разрешение № 387/30.01.2008 г. не е изпълнило задълженията си за заплащане на дължимата такса за 2009 г., което представлява неизпълнение на условията на разрешението (т. 5 от същото), поради което правилно АССГ е приел, че са осъществени елементите на фактическия състав на чл. 26, ал. 9 ЗП. Неоснователни са доводите за неправилно приложение на материалния закон. Евентуалният облигационен спор относно размера на дължимото вземане, поради наличието на няколко рекламни съоръжения на Рекламна агенция - БУЛТОП" ЕООД няма отношение към правото на административния орган да прекрати действието на издаденото разрешение поради неизпълнение на нормативноустановените предпоставки за осъществяване на разрешената дейност. От друга страна, касационният жалбоподателя неправилно тълкува разпоредбите на чл. 26, ал. 9 и чл. 57, ал. 4, т. 3 от ЗП като счита, че основание за отнемане на разрешението е само и единствено неплащането на цялата годишна такса за предходната година. Анализът на посочените разпоредби сочи, че за да се приложи законовата уредба е достатъчно да е налице забавяне на плащането. Срокът за плащане е определен в чл. 23 на Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура" като съгласно тази разпоредба таксите се заплащат на равни тримесечни вноски до 10 число на текущото тримесечие, а в конкретния случай забавянето на плащането е в рамките на две тримесечия за 2009 г. Наличието на предпоставките за издаване на индивидуалния административен акт следва да се преценява съобразно действащите материалноправни норми предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК. Ето защо обстоятелствата, дали таксите са платени или дали е започнало плащането им след издаване на административния акт, предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд, са без правно значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, като се е произнесъл по всички релевирани оплаквания на жалбоподателя. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е неоснователно. Съдът е преценил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. е анализирал обстойно заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Ето защо, като е отхвърлил жалбата на "Рекламна агенция - БУЛТОП" ЕООД срещу Заповед № РД-11-704/12.10.2010 г. на директора на Дирекция "ЕПРПМ" на АПИ при МРРБ, АССГ е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал, поради което при липса на отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,